Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как е живота извън България?

  • 8 089
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • Down south
  • Мнения: 5 145
Цитат
Вярно е, че в чужбина може да се постигне добро материално ниво, но социалната среда, приятели и близки няма как да компенсираш. Не очаквай да те приемат за равен, след като идваш от страна с много по-нисък стандарт.
Когато хората сами си поставят граници, ограниченията нямат край, независимо има ли ги или не.  Комбинацията с тесногръдие, драстично влошава нещата.
Резултати няма, всъщност, няма и очаквания.

# 31
  • Мнения: 1 656
Език най-добре се учи на местна почва.Казвам го от опит.Когато заминахме за чужбина,незнаех езика.Намерих си работа в магазин и лека,полека го научих.
Зависи.... Едно е да проговориш английски или италиански/испански на разговорно ниво, а съвсем друго шведски, унгарски или финландски. Simple Smile
Към авторката - съветвам те да започнеш с учене на английски, но не защото някой ти гарантира нещо си. Много по-лесно е при заминаване в чужбина. Кой знае - може сега да не заминете, но пък да тръгнеш след 5-10 години. Simple Smile

# 32
  • Мнения: 141
Благодаря ви,не мисля да му говоря и говоря.Той просто не желае ,и нямам право да настоявам.

# 33
  • Мнения: 2 147
Насила хубост не става.Аз съм насила извън Бг.Говоря езика,имаме приятели,имам хубава работа,чувствам се добре,купихме си жилище,но не съм щастлива.Всичко,което съм постигнала съм го постигнала насила и с голям зор,защото не идва отвътре.Така че не карай приятеля си насила,защото не се знае какво ще стане.

# 34
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Stina щом не си щастлива, значи не се чувстваш добре. Не знам защо си го причиняваш, явно си имаш причина.
Аз не бих могла да живея някъде насила, щом не съм щастлива там.
Пожелавам ти да намериш душевният си мир и щастие !

# 35
  • Мнения: 2 147
Защото семейството ми е тук.Ако си тръгна ,това значи да се разделя с мъжът ми и синът ни.А ние се обичаме.Съпругът ми също вече не се чувства така добре тук,както в началото.Но сега вече стоим заради синът и изчакваме той да завърши и после мислим да се прибираме.Но пък от друга страна ,аз не искам да прекъсвам напълно връзките си с тази държава.Просто искам поне веднъж в годината да идвам тук.Ще е трудно разбира се ,но ще видим.Възможности-бол.Здраве да е.

# 36
  • Мнения: 141
Защото семейството ми е тук.Ако си тръгна ,това значи да се разделя с мъжът ми и синът ни.А ние се обичаме.Съпругът ми също вече не се чувства така добре тук,както в началото.Но сега вече стоим заради синът и изчакваме той да завърши и после мислим да се прибираме.Но пък от друга страна ,аз не искам да прекъсвам напълно връзките си с тази държава.Просто искам поне веднъж в годината да идвам тук.Ще е трудно разбира се ,но ще видим.Възможности-бол.Здраве да е.

Много жалко,но не е гаранция ,че ако си в Бг няма да ти се иска да я напуснеш.
Всичко е под всякаква критика........

# 37
  • Мнения: 907
Ами, отидете и вижте. Така отстрани и по приказки на познати всичко изглежда розово. Като начало може да опитате със сезонна работа в туризма или в производството. Има семейства, които заминават, но след известно време се връщат. Важното е и двамата да сте на същата вълна и заедно да решавате.
Ние за момента сме в родината на ММ, но не е изключено един ден да заживеем отново в Бг, или поне да прекарваме повече време там. Той е живял 3 години и познава нашия начин на живот, дори му харесва. Ако ми беше казал, че категорично няма да се върнем, сигурно и аз нямаше да се чувствам добре. Такова еднолично решение би ме наранило.
siyina, познавам и други в твоето положение и е трудно, наистина. В чужбина си като на гости, а в родината не се чувстваш като у дома.... Но щом имате жилище, пак имате връзка с определената държава. Успех, каквото и да решите!

# 38
  • Мнения: 1 701
И аз съм за, да се отиде, да се види, да се пробва.
Важното е да нямате големи очаквания и планове.
Просто отивате и пробвате как е в тази чужбина.
За всеки е различно  каквото и да се говори няма как някой да знае как ще му бъде на него без да в ходил поне на едно място. Един хвали много, друг не толкова, трети плюят постоянно, но седят, четвърти се връщат и т.н.
Каквото и да стане ще знаеш, как ти е понесло на теб и как е през твоите очи.
Варианта да искаш много и да не пробваш никоха е много лош, винаги ще те тормози въпроса  и ще мислиш какво би станало, ако бях пробвала.

# 39
  • Германия
  • Мнения: 1 956
Според мен е трудно да емигрираш на “дърти години”, със семейство или дори само с партньор. Не толкова самото заминаване, но интеграцията става в пъти по-трудна когато си свикнал вече на един начин на живот. А пък без език съвсем не виждам как се намират приятели, как се създават социални контакти.. значи намираш си работа, ходиш и се прибираш, висиш си в квартирата, гледаш БГ телевизия, мечтаеш си да излезеш на кафе с приятелите, ама няма. Е, каквато и работа да имаш, каквито и пари да изкарваш, това как те прави щастлив?

Според мен оптималното е заминаване на 20 години +\-, необвързан, необременен, готов на всичко да се реализира, да се напасне на начина на живот в избраната държава, да научи добре езика, евентуално като студент да създаде контакти... но варианти има всякакви, стига да има желание 🤷🏻♀

# 40
  • Niagara Falls, NY
  • Мнения: 2 083
Според мен е трудно да емигрираш на “дърти години”, със семейство или дори само с партньор. Не толкова самото заминаване, но интеграцията става в пъти по-трудна когато си свикнал вече на един начин на живот. А пък без език съвсем не виждам как се намират приятели, как се създават социални контакти.. значи намираш си работа, ходиш и се прибираш, висиш си в квартирата, гледаш БГ телевизия, мечтаеш си да излезеш на кафе с приятелите, ама няма. Е, каквато и работа да имаш, каквито и пари да изкарваш, това как те прави щастлив?

Според мен оптималното е заминаване на 20 години +\-, необвързан, необременен, готов на всичко да се реализира, да се напасне на начина на живот в избраната държава, да научи добре езика, евентуално като студент да създаде контакти... но варианти има всякакви, стига да има желание 🤷🏻♀

Напълно споделям и категорично е така!
Най-много 25-26, вече с професия, но без деца, без сериозни ангажименти.
И много хъс и желание за успех, труд и само труд и още учене.
Няма точна формула, но учене и труд са нещото, без което е напълно невъзможно.

# 41
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 915
Има си различна емиграция. На 25 можеш да заминеш да учиш език, да почнеш от ниско, без особени изисквания, да създаваш контакти. Можеш и на 35-40, с език и професия, като специалист с опит, с изисквания към условията. Има значение на запад ли ще ходиш, на изток, през океана ли. А интеграцията е въпрос повече на характер, отколкото на възраст.

# 42
  • Niagara Falls, NY
  • Мнения: 2 083
Не мисля, че е само въпрос на характер, колкото и оцеляващ и приспособим да е един човек. Вярно, че всеки има цел някаква. Но годините са си години и през моя поглед са решаващи.
Зависи и къде, разбира се. Световете са толкова различни, хората също.

# 43
  • Мнения: 2 147
Моят опит показва,че нито годините имат значение,нито това ,дали знаеш езика.Отвъд океана съм.Дойдох без да знам езика.Научих го.Имаме приятели на които можем да разчитаме -и българи,а в последно време и тукашни.Когато дойдохме бяхме на 35-36 с дете.Мъжът ми свикна,аз  почти -не,след толкова години.Но с ръка на сърце мога да кажа,че има неща ,които ми харесват и такива,които не ми харесват.Както навсякъде по света впрочем.Имаме познати,и приятели също,които дойдоха тук,когато са били на 40+,без език.Ами научиха го,приспособиха се,интегрираха се.Чувстват се добре и са щастливи.Така че всичко си е до човек.Друг наш приятел дойде на 30 + сам,научи езика,купи си къща,има хубава и добре платена работа.

# 44
  • Мнения: 2
За моите скромни 20 години имам опит в две отношения. Малко след като навърших 19 години заминах за далечна източноазиатска държава сама, с цел образование, и да кажа честно, не се справих. Прибрах се след 3 месеца, въпреки че бях уредена със сигурен месечен доход и жилище, също така знаех местния език, освен английски. Не ми понесе да съм толкова далеч от всички мои роднини и познати, въпреки че наистина много жешаех да замина и да уча там и бях безкрайно мотивирана. На място нищо не е така, както си го представяш вкъщи, за съжаление 😅.
Към момента се намирам в Дания, вече 7 месеца пребивавам тук с партньора ми. Тук идва другата страна на монетата, че в държавата се живее лесно. Може би ми е по-добре, понеже не съм самичка. Езика все още не знам, но английски стига, за да се справяш с ежедневните битовизми- супермаркет, документация и всичко останало. Също така много от местните жители знаят английски, а има и много  българи и чужденци, та не се чувстваш самотно, един вид всички сте в "кюпа".
Като цяло бих могла да кажа, че живота в чужбина зависи от човек до човек, но най-вече и от конкретната ситуация и личната мотивация на дадената личност. Разбира се, ще излъжа, ако кажа, че не ми липсва "вкъщи" и си се чувствам като чужд човек в чужда държава, колкото и да ми е уредено. В дългосрочен план бих искала да живея някъде където има по-голяма общност от Българи, или направо в България, но е изключително освежаващо да можеш да погледнеш света и живота от различни гледни точки.
Разбирам авторката в желанието ѝ за промяна и стремеж към нещо ново и пожелавам успех във всяко бъдещо начинание, независимо дали в чужбина или в родната България. ✌️

Общи условия

Активация на акаунт