Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР- тема 15

Момичета, минавам да ви вдъхна кураж. Аз успях от 8 опит инвитро, след 18години борба и незнам колко  на брой операции. Всичко си заслужава и се забравя като гушнете малкото човече. Моето слънчице вече е на 2г.и 3месеца.
Пожелавам ви по едно слънце на всички ви да грейне и във вашите домове. ♥️🍀

Да развеселя малко ситуацията. Значи, взех си малко коте, сега е на 2 месеца. Голяма любов ми е, и то е лудо по мен. Тази вечер изчезна, 2 часа до 1 го търсихме около нас, край, няма го, рев голям. Викам си за нищо не ставам, едно коте не мога да опазя, как дете ще гледам. Край, край на инвитрото, това коте беше тест, който не издържах, издъних се, знак е. Сдухани се прибрахме, аз оклюмала, взела вече генерални решения за живота. И мм в един момент вика, тихо, чух мяукане.. Нашия келеш затворен в спалнята, явно някъде си е поспал, писнало му да ни чака, тия хора значи къде се губят, аман.. Явно мм го е затворил, аз хич и не знам че е влизал там и си го търся навсякъде другаде... Е, както се досещаме, преосмислих наново житейската си концепция. Та така, знаците не са това което са😀

Ох, аз имах такава случка само че с моята кучешка любов. Бяхме в Плевен при майка ми и баща ми, а те имат навика понякога да оставят входната врата отворена, когато баща ми се качи до тавана. И така в един момент се усещам, че моя Тобчо го няма. Заля ме вряла вода. Изхвърчах на улицата и крещя ли крещя името му. В рамките на 1 минута през главата ми преминаха картини как няма да го намеря, как някой го е взел, как повече никога няма да го видя. И изведнъж ме викат от терасата. Той нашия влязъл в една от спалните и понеже е много мъничък някой не го е видял и е затворил вратата. И той вместо да излае, да даде сигнал, седи пред вратата от вътрешната страна, свил една лапа /като на снимката/ и чака някой да го спаси.

Ах бонбон! Дано всичките ни истории завършват с щастлив финал😀

Много сладки истории , аз още тъгувам по нашата писанка, преди близо година изчезна.

Здравейте момичета, тъкмо ми се обадиха днес трансфер няма да има, ембриончето е на позицията от вчера, казаха ми, че стояло на същите клетки, но не дегенерира формата на живот му е нормална. Взеха да ми обясняват, че имало доста ембриони които правели така и после се активират и наваксват, защото този стоял като заспал. Явно има грешка при сформирането и се опитва да я коригира, това означава, че или ще  успее или ще дегенерира казаха ми да си пия лекарствата и да не ги спирам щели да го чакат до 5-ти ден и тогава щели да го трансферират. Ама моите не стигат до 5-ти ден, та се чудя какво да правя дали да не спра лекарствата.
Малко съм объркана друг път ми казват нищо не става-унищожаваме го, а сега ще го гледат до 5-ти ден, как да го разбирам???

Pepita, според мен трябва да изчакаш, явно нищо не се знае. Вярвай! Какви лекарства ти липсват? Най-важен е прогестерона, ако ти трябва естрофем, ще погледна довечера вкъщи.

Пий си хапчетата и стискаме палци на 5-ти ден трансфер.
Дали ембриончето ще успее да се пребори не зависи от теб, но пък от теб зависи дали ще си готова за трансфер.

Включвам се и аз да си помрънкам. Аз също вече съм се отчаяла и не виждам надежда и се питам: Защо? Защо точно на мен ми се случва това? Някак си винаги съм си представяла, че някой ден ще се омъжа, ще имам деца. Не искам много, само нормалните неща от живота, които се случват на всички останали.Наистина след поредния отрицателен тест боли ужасно много и надеждата намалява, особено и на нашите години. В живота ми се случиха много лоши неща, а трябва да преминавам и през този Ад. В момента едниственото, което ме държи е подкрепата на мъжа ми.Може да звучи объркано коментарът ми, но и аз вече така се чувствам...

Pepita и според мен си пий хапчетата и изчакай. Нищо не се знае, може пък този път да ни изненада и да издържи

+1 Все едно аз съм го писала ...

Pepita, и аз мисля, че е по-добре да не спираш с лекарствата. Нищо не се знае. Нали и в началото се показа борбено, значи и сега сигурно ще се пребори.
Adelll, има нещо съществено, което си написала - че имаш подкрепата на мъжа до теб. Това е много важен фактор. Понякога така се успокоявам. Като гледам колко хора не случват в избора на човек до себе си, се чувствам щастливка, че съм попаднала на човек, който ме обича и подкрапя истински и ми казва: "Ако не ни е писано да имаме деца ще сме си двамата и ще си изживеем живота след края на борбата по възможно най-щастливия начин."

Здравейте, ще питам и тук, тъй като се надявам на повече мнения, имайки в предвид неуспешните ми инвитро процедури до миналата година и напредналата ми възраст 42г. И
мам нужда от мнение относно тестове Престо и Белив про. Налага ме се да пия антибиотик поради обострен бронхит, изписана ми го снощи късно и днес рентгенова снимка. Тъй като имам подозрения за бременност, снощи не изпих АБ, а взех Шуър чек, който в началото не показа нищо, но може да не съм видяла добре на вечерно осветление. Тази сутрин на светло видях много бледа, едва видима черта и тичах сутринта в 6:00 до аптеката, взех Престо, тъй като съм 5-6  дена преди цикъл и съм чела, че само те са за ранно отчитане. Престо показа втора мн бледа, почти въображаема черта на втората минута, направи втория нищо. След като направих снимката взех Белив про, първият на пета мин показа мн бледа линия, втория нищо... Сега съм в дилема, ако започна АБ, да не стане беля ако има бременност, кръве не мога да пусна, защото около мен лаб ми казаха, че ще излезе най-рано утре след обяд, а не се чувствам добре да ходя до лаб на друго място. Чудя се какво да правя, преди като съм ползвала тези тестове кръвният е бил абсолютно отрицателен въпреки бедите черти. АБ ми е Ксимебак, дали би наредил ако има бременност, личната лекарка ми е роднина и не исках да споделям пред нея. Вие как бихте постъпили?

Накратко: От малка мечтаех да имам 3 деца - момчета /задължително / и евентуааално четвърто - момиче.
Цял живот чаках принца на бял кон и докато разбера, че той не съществува станах на 43г., отделно последните 10 години ме беше завъртяла и работата...работех денонощно. Не знам чии грехове изкупувам, че така се завъртя живота ми. И така в един пролетен ден на 2018г. вече на 43г. реших, че без мъж мога(или поне така си мисля), но без дете не мога. Мислих си - щом имам цикъл значи всичко е наред хоп и от първото инвитро забременявам. Да, ама не! Септември 2018г. стартирах опити в Надежда. Като цяло здравословно всичко ми е наред /така да се каже/, не се е налагало и не съм правила никакви оперативни интервенциии, вадихме по 2-3 /понякога и повече/ Я. на пункция, повечето издържаха до 5ти ден, но след направен ПИД резултата беше негативен. Реших да последвам примера на Devilche, а и попрочетох доста и септември 2019г. реших, че повече няма да правя ПИД. Трансфер на 3ти ден - резултат отрицателен.
В събота направих трансфер на 5дневни 3броя Е., сега чакам.
Сама съм нямам партньор, приятелките ми казват, че се възхищават на психиката ми, аз се чудя колко още мога да издържа сама в това приключение. Поставила съм си краен срок есента, защото ставам на 45г., от там нататък мисля да приключа.....колкото и да ме боли сърцето може би не ми е писано да ставам майка.
Правих планове и за Биотекском, но с тези граници едва ли ще са достъпни скоро, а аз наистина не съм сигурна, че психически ще мога да продължа с инвитрото след рождения ми ден - а за какво му е на едно дете нестабилна майка, а и с тези хормони кой знае какво още мога да си докарам....

Сега обаче се опитвам да мисля положително и да се надявам скоро да видя + резултат.
Успех момичета и се дръжте, кой колкото може, но без да си съсипвате здравето

Dia77, ако си от София в лабораторията на МБАЛ Надежда резултатите излизат за максимум 2 часа, че и по-рано.
Vel, стискам палци.