Здравейте, нова съм тук! Аз съм момиче на 18 години, завършващо средното си образование след по-малко от месец...ще се опитам да бъда максимално кратка и ясна, и ще помоля за вашите съвети и мнения...имам приятел от около 2 години, в един клас сме, с една обща цел-да се оженим и да създадем семейство заедно..ноо тук идва и проблемът...той е момче от друг етнос, с други традиции и разбирания за живота, които не включват жената до него да продължи образованието си след училището(не трябва да се разсейва с "излишни" за нея неща, трябва да е отдадена само на семейството и семейния бизнес!)...и тук идва и другия проблем... на тази тема съм говорила с моите родители, по-точно с майка ми, която е категорична, че аз висше задължително трябва да имам, независимо искам или не, каквото тя кажела това щяло да стане..и най-важното аз самата не го искам, искам да бъда с този човек, защото съм щастлива с него и е правил не веднъж компромиси спрямо мен, сега е мой ред и аз да направя...моля за съвети, не знам дали темата е за тази категория обаче ✌🏻
- Публикувана: 10 май 2020, 21:00 ч.
- Последно мнение: 11 май 2020, 11:01 ч.
Той или семейството ми
Момиче, остави това дали трябва да имаш или не висше образование....!!! Трябва ли на 18 години да се омъжиш, това е въпросът! И какво значи, че мъжът ти няма да позволява да имаш висше образование?!?! Ти ако искаш, той ще каже не ли...? Щото неговият етнос са с такива разбирания....? Моля ти се....само заради това не си струва обвързването. Ми, че утре и бурка ще ти сложи....ай, мерси!!!
Дете, не се хващай на това хоро. Това е твоят живот, рабира се, но слушай хора, които са минали от там.
Повечето бракове на тази възраст се разпадат след време. И двамата не сте узрели за живота на възрастни и семейство. С какво ще се издържате, къде ще живеете, с какво ще си издържате децата, само на мама и тате ли ще разчитате и до кога...!!!
Въпреки че майка ти се опитва да ти се наложи, до голяма степен е права. Трябва да продължиш образованието си. Не на всяка цена, разбира се, а нещо, което наистина желаеш. Самата диплома като такава няма стойност, ако зад нея не стоят знания и умения. Ако трябва почини си година, тогава кандидатствай, но не бързай със сватби. Да не говорим и че в университета ще имаш много по-различен поглед, нови познаства, нови цели.
Какви толкова компромиси ти е правил, та ти да трябва да направиш компромис с бъдещето си? ....понеже това ще е твоят живот...за цял живот.
Дете, не се хващай на това хоро. Това е твоят живот, рабира се, но слушай хора, които са минали от там.
Повечето бракове на тази възраст се разпадат след време. И двамата не сте узрели за живота на възрастни и семейство. С какво ще се издържате, къде ще живеете, с какво ще си издържате децата, само на мама и тате ли ще разчитате и до кога...!!!
Въпреки че майка ти се опитва да ти се наложи, до голяма степен е права. Трябва да продължиш образованието си. Не на всяка цена, разбира се, а нещо, което наистина желаеш. Самата диплома като такава няма стойност, ако зад нея не стоят знания и умения. Ако трябва почини си година, тогава кандидатствай, но не бързай със сватби. Да не говорим и че в университета ще имаш много по-различен поглед, нови познаства, нови цели.
Какви толкова компромиси ти е правил, та ти да трябва да направиш компромис с бъдещето си? ....понеже това ще е твоят живот...за цял живот.
Какво означава с обща цел в случея, знаеш ли?
Знаеш ли,че при този "етнос" е съвсем в реда на нещата мъжът ти да те командва, да те удря,да прави секс с теб когато той реши, да прави секс с други жени, да си пряко подчинена на майка му и баща му, че и на бабата и дядото...
Когато след няколко години мозъкът ти си вземе превес над сега разбунтувалите ти хормони, и решиш да скъсш с оковите, няма да имаш образование, няма да имаш доходи и най-вероятно ще ти вземат децата..
Да,знаем,че "той не е такъв" , но все пак се поучи от опита на жени преди теб..
Слушай майка си..
Знаеш ли,че при този "етнос" е съвсем в реда на нещата мъжът ти да те командва, да те удря,да прави секс с теб когато той реши, да прави секс с други жени, да си пряко подчинена на майка му и баща му, че и на бабата и дядото...
Когато след няколко години мозъкът ти си вземе превес над сега разбунтувалите ти хормони, и решиш да скъсш с оковите, няма да имаш образование, няма да имаш доходи и най-вероятно ще ти вземат децата..
Да,знаем,че "той не е такъв" , но все пак се поучи от опита на жени преди теб..
Слушай майка си..
Майка ти е абсолютно права-иска най-доброто за теб.Ако си зарежеш образованието ще останеш просто една слугиня на някого си,който след някоя друга година вече може и да не те иска,родителите ти може и да не могат да ти помагат безкрайно и просто да си провалиш живота за да угодиш на някого си към момента.Какво ще правиш тогава-ще ревеш,много го обичах,пък какво стана...Ако наистина те обича,би трябвало и той да иска най-доброто за теб,а не подобни ,,компромиси''
Въпросът е по-скоро ти или той.
Готова ли си да се откажеш от твоя живот, а да живееш неговия? Да нямаш право да вземаш решения за себе си и бъдещите ти деца? Т.е. доброволно да се лишиш и от най-елементарните човешки права, а да бъдеш просто предмет?
Готова ли си да се откажеш от твоя живот, а да живееш неговия? Да нямаш право да вземаш решения за себе си и бъдещите ти деца? Т.е. доброволно да се лишиш и от най-елементарните човешки права, а да бъдеш просто предмет?
Майка ти е права. Реагира по грешен начин, но вероятно това е от страх. И аз имам дъщеря, така че мога да я разбера. Беж да те няма от това момче. Не си струва, повярвай.
Самостоятелни и интелигентни жени се “управляват” по-трудно. Опитай се да проумееш, че когато си с някого, сериозна връзка, всеки гледа себе си, но и на другият да му е добре: да се издига в работата, да учи, да гледате в една посока; компромиси всеки прави, но тежестта на думите и действията ти ще олекне доста, ако сега се пуснеш по течението и мислейки си, че правиш компромис или че това е твоето решение, просто се съгласиш с правилата МУ! После и на кафе няма ти дава да ходиш, ще ти следи всяко действие и накрая каквото и както и да правиш - все ще си му крива с нещо. Всичко сме били на 18 и сме минали по този път, но колкото и да не ти се вярва - минава и отминава, ако те обича и уважава, няма да има нищо против да се развиваш. А да останеш без покрив, работа, стаж и образование, на 25 г, с две малки деца, примерно - повярвай ми, не е лесно.
Успех и не се поддавай толкова на този, онзи, а слушай разсъждава си.
Успех и не се поддавай толкова на този, онзи, а слушай разсъждава си.
Причината някой да смята, че на жената мястото й задължително е в къщи до метлата, зад вратата, не се крие в етноса, е в ограничеността му.
Скачай у тях, направете и бебе. След една година ще ти дойде акълът, но ще имаш доста повече отговорности, с които и да искаш да учиш и да напреднеш в някаква посока, ще ти е трижди по-трудно.
Ако пък виждаш ти живота си, както го вижда и 18-годишното хлапе, с което имате "обща цел", давай смело.
П.П Въпросът е грешно зададен. "Аз" не присъства.
Скачай у тях, направете и бебе. След една година ще ти дойде акълът, но ще имаш доста повече отговорности, с които и да искаш да учиш и да напреднеш в някаква посока, ще ти е трижди по-трудно.
Ако пък виждаш ти живота си, както го вижда и 18-годишното хлапе, с което имате "обща цел", давай смело.
П.П Въпросът е грешно зададен. "Аз" не присъства.
Леле, този още не ти е станал съпруг, а вече решава кое е "излишно" за теб и на какво трябва да се посветиш - на семейството и техния, явно на родАта му, семеен бизнес. 
Не ти ли светва червената лампа - какво всъщност значи това?
Обмисли добре нещата и ако влюбеното ти сърце не позволява да го сикдирдосаш директно за подобни нагли предложения, поне отложи сватбата, завърши си образованието, помисли за някакво професионално обучение, тръгни на работа. След година нещата вече ще ги виждаш по друг начин и ще говориш с твоя хубавелко също по друг начин. Ако се разберете - добре, ако не - всеки по пътя си. Иначе рискуваш след година да си с бебе на ръце и изцяло зависима от други, практически чужди за теб хора.
Не ти ли светва червената лампа - какво всъщност значи това?Обмисли добре нещата и ако влюбеното ти сърце не позволява да го сикдирдосаш директно за подобни нагли предложения, поне отложи сватбата, завърши си образованието, помисли за някакво професионално обучение, тръгни на работа. След година нещата вече ще ги виждаш по друг начин и ще говориш с твоя хубавелко също по друг начин. Ако се разберете - добре, ако не - всеки по пътя си. Иначе рискуваш след година да си с бебе на ръце и изцяло зависима от други, практически чужди за теб хора.
Мило момиче, общите ви цели би следвало да се развивате двамата и то успоредно! Не той да тр затвори вкъщи и да развива семейния бизнес.
Не бързай със сватби и деца. За това имаш цял един живот пред себе си.
Права е майка ти. Може би просто е прекалено емоционална в момента и ти се вижда, че иска да ти управлява живота, но не е така. Иска най-доброто за теб.
Не бързай със сватби и деца. За това имаш цял един живот пред себе си.
Права е майка ти. Може би просто е прекалено емоционална в момента и ти се вижда, че иска да ти управлява живота, но не е така. Иска най-доброто за теб.
И аз имах няколко такива, тъпи (с извитение) съученички, дето се омъжиха след завършването и решиха да създават семейство. Много се обичаха, всичко цветя и рози. Сега, 2-3 години по-късно, мъжете им ги е*ът и ги бият едновременно, а те се чудят какво да правят. Не казва, че това случай е същият, но не е редно на 18 да създаваш семейство. И то за човек с толкова арабски разбирания. (Сигурна съм, че е арабин). Не се захващай с подобно нещо, за да не си прецакаш живота за постоянно. Все пак, за да изградиш семейство, трябва да си преживял това-онова, а ти не си. И винаги гледат да имаш работа, образование и хляб в ръцете си, без да зависиш от мъж. Ако не ми вярваш, порови се из форума. Случаите като твоя са адски много. Не прави тази грешка.