За всеки различно е важно. Щом има жени, не си тръгват след първата нощ заедно, няма правило на кой месец кое се разбира 
- Публикувана: 11 май 2020, 13:11 ч.
- Последно мнение: 3 март 2021, 18:48 ч.
За бройката мъже/ жени в живота ви
Значи аз секс без чувства не мога да правя, за вас не знам.
Сексът го поставям веднага след децата, здравето, работата и парите. Тоест на мен ми е сред най-важните приоритети в живота. Ако с един мъж не правим качествен и редовен секс, той изобщо не ми трябва. За да се стигне до там обаче трябва да се опознаем, да се харесаме и да си имаме доверие, да ни е спокойно заедно. Това няма как да стане с огромен брой хора. Сега аз съм си влюбчива по природа, ама 50 човека няма шанс да залюбя.
Сексът го поставям веднага след децата, здравето, работата и парите. Тоест на мен ми е сред най-важните приоритети в живота. Ако с един мъж не правим качествен и редовен секс, той изобщо не ми трябва. За да се стигне до там обаче трябва да се опознаем, да се харесаме и да си имаме доверие, да ни е спокойно заедно. Това няма как да стане с огромен брой хора. Сега аз съм си влюбчива по природа, ама 50 човека няма шанс да залюбя.
Значи аз секс без чувства не мога да правя, за вас не знам.
Сексът го поставям веднага след децата, здравето, работата и парите. Тоест на мен ми е сред най-важните приоритети в живота. Ако с един мъж не правим качествен и редовен секс, той изобщо не ми трябва. За да се стигне до там обаче трябва да се опознаем, да се харесаме и да си имаме доверие, да ни е спокойно заедно. Това няма как да стане с огромен брой хора. Сега аз съм си влюбчива по природа, ама 50 човека няма шанс да залюбя.
Сексът го поставям веднага след децата, здравето, работата и парите. Тоест на мен ми е сред най-важните приоритети в живота. Ако с един мъж не правим качествен и редовен секс, той изобщо не ми трябва. За да се стигне до там обаче трябва да се опознаем, да се харесаме и да си имаме доверие, да ни е спокойно заедно. Това няма как да стане с огромен брой хора. Сега аз съм си влюбчива по природа, ама 50 човека няма шанс да залюбя.
Значи първо се влюбваш,после следва секс
И ако не е качествен,разлюбваш?
При мен е било привличане и желание за опознаване..Влюбването идва с всичко останало..
Аз май и друга тема бях писала, че кофти секс никога не съм имала в живота си. На мен мъжете са ми тръпка, изгарящи, изпепеляващи. Не го ли чувствам така, въобще не стигам до секс. Айде аз съм малко латино тип, леко истерична, предполагам, че другите жени са по-спокойни и чак такива емоции не влагат.
Еквилибирате с философските си умения и извисявате нещата до вадене на душа с памук. Ще взема да ги принизя, та белким схвана нещо.
Гордеете ли се с бройките си?
Ей това трябваше да е сърцевината на въпроса.
Или, за да звучи по-хуманно - как се чувствате относно броя на партньорите си?
С малко насочващи уточнения.
Отлюспваме външния свят като нерелевантен.
Махаме морала - той е променлива човешка измишльотина целяща уж добруването на обществото, но в масовия случай продиктувана от ревността на дъртофелниците, които го налагат.
Махаме какво биха казали хората, какви са разбиранията на епохата и бля бля външни съображения.
Махаме статистики, среднистики и какво се приема за под/над/нормално. Въобще обективното е тотален аут.
Какво е ядрото на чувството, което си е само между вас и вас (а на мен може да ми споделите телепатично или анонимно).
Има ли усет на спотаено доволство, че колкото по-голям е броят, толкова повече хора сте покорили, толкова повече сте били желани? Гледате ли с неосъзнато снизхождение на тези, които имат (много) по-малка бройка от вашата - като на загубеняци с пропиляно време? С нещо като смесица от одобрение за праволинейността и потрес (придружен с резки конвулсии) при мисълта да бяхте на тяхно място?
Гордеете ли се с бройките си?
Ей това трябваше да е сърцевината на въпроса.
Или, за да звучи по-хуманно - как се чувствате относно броя на партньорите си?
С малко насочващи уточнения.
Отлюспваме външния свят като нерелевантен.
Махаме морала - той е променлива човешка измишльотина целяща уж добруването на обществото, но в масовия случай продиктувана от ревността на дъртофелниците, които го налагат.
Махаме какво биха казали хората, какви са разбиранията на епохата и бля бля външни съображения.
Махаме статистики, среднистики и какво се приема за под/над/нормално. Въобще обективното е тотален аут.
Какво е ядрото на чувството, което си е само между вас и вас (а на мен може да ми споделите телепатично или анонимно).
Има ли усет на спотаено доволство, че колкото по-голям е броят, толкова повече хора сте покорили, толкова повече сте били желани? Гледате ли с неосъзнато снизхождение на тези, които имат (много) по-малка бройка от вашата - като на загубеняци с пропиляно време? С нещо като смесица от одобрение за праволинейността и потрес (придружен с резки конвулсии) при мисълта да бяхте на тяхно място?
Значи аз секс без чувства не мога да правя, за вас не знам.
Сексът го поставям веднага след децата, здравето, работата и парите. Тоест на мен ми е сред най-важните приоритети в живота. Ако с един мъж не правим качествен и редовен секс, той изобщо не ми трябва. За да се стигне до там обаче трябва да се опознаем, да се харесаме и да си имаме доверие, да ни е спокойно заедно. Това няма как да стане с огромен брой хора. Сега аз съм си влюбчива по природа, ама 50 човека няма шанс да залюбя.
Сексът го поставям веднага след децата, здравето, работата и парите. Тоест на мен ми е сред най-важните приоритети в живота. Ако с един мъж не правим качествен и редовен секс, той изобщо не ми трябва. За да се стигне до там обаче трябва да се опознаем, да се харесаме и да си имаме доверие, да ни е спокойно заедно. Това няма как да стане с огромен брой хора. Сега аз съм си влюбчива по природа, ама 50 човека няма шанс да залюбя.
Направо ми го взе от устата,напълно подкрепям ..Това е моята философия.
Бройките не са опит в секса. Иска се двама души да се привличат и да имат усет. Освен това, ако един мъж на 30 разправя, че има поне 10 мацки зад себе си, не е правил секс с повече от 4. Пак са много. Ние сме в една 7-милионна страна, а всеки втори е бил с по 20 жени и то от запознаства и неангажиращи. Точно в България неангажиращите се намират изключително трудно. Нека спрем илюзията за Мики Маус и други фантасмагории.
Бройката не прави качеството, осакатява го.
Валят очаквания, малки дози адреналин бързо усвоен, бърз спад, next, next, next. Техники, пришпорвания, насилени оргазми.
Оставяме възпитание, либидо, морал.
Как се случва секса с непознат, малко познат и какво удовлетворение носи на страните?
Бройка кому е важна?
Личното ми усещане е, че когато си близък, емоционално интимен и наистина желаеш един човек -ще имате най-красивото изживяване. Три минути, двадесет, час, цяла нощ. Красиво и желано. Без куртоазия, изисквания, срам, хронометър и торба очаквания.
Аз не правя секс, правя любов.
Валят очаквания, малки дози адреналин бързо усвоен, бърз спад, next, next, next. Техники, пришпорвания, насилени оргазми.
Оставяме възпитание, либидо, морал.
Как се случва секса с непознат, малко познат и какво удовлетворение носи на страните?
Бройка кому е важна?
Личното ми усещане е, че когато си близък, емоционално интимен и наистина желаеш един човек -ще имате най-красивото изживяване. Три минути, двадесет, час, цяла нощ. Красиво и желано. Без куртоазия, изисквания, срам, хронометър и торба очаквания.
Аз не правя секс, правя любов.
Цитат
Аз съм била със 17. Приятелят ми с 5. По-добър от него в леглото не съм имала. Толкова по въпроса с бройката и качеството.
Цитат
По-важното е колко връзки си имал, и то по-трайни от 2-3 месеца. Това дава някакъв, макар понякога лош, жизнен опит. Иначе какво пречи да се из$укаш зле 50 пъти за по 5 минути? Пак може нищо да не научиш за секса.
Последният ми приятел не знам с колко е бил, доста по-голям е от мен, вярвам, че не е без опит, но за 5 години връзка, сексът ставаше все по-зле, претупваше нещата, любовната игра накрая съвсем изчезна, по-често даже беше по 5 минути, и винаги гледаше да задоволи само себе си.
По-назад имаше и мнение, че освен бройките, важен е и начинът, по който е стигнато до секса с тях. Напълно съм съгласна с това. Учи те да бъдеш хлъзгав (за мъж), и да знаеш на какви въдици да не се ловиш (за жена).
Аз не обичам да ме питат с колко съм била, нито искам аз да знам, поне в повечето случаи. Но винаги питат.
Не се гордея, че съм била с толкова. Дори и да махнем настрана морала и ''какво ще кажат хората'', чисто като удоволствие което (не) съм получила с въпросните, бих "изтрила" поне 1/3 от тях. Другите си ги запазвам
Вяско,какво значи да се гордееш с бройките си?
Аз никой не мога да нарека бройка..
Защото не е..
Всеки един ми е бил тръпка,емоция и хубаво изживяване..
Може би опит и ориентир..какво искам и не искам за в бъдеще
Кристина,аз лош секс не съм изживявала също.Навярно имаше предвид да си остане такъв във времето:)
Просто си имам дилеми..
Сравнявайки себе си преди и след брака..
Ясно е,че проблемите са в моята глава
Аз никой не мога да нарека бройка..
Защото не е..
Всеки един ми е бил тръпка,емоция и хубаво изживяване..
Може би опит и ориентир..какво искам и не искам за в бъдеще
Кристина,аз лош секс не съм изживявала също.Навярно имаше предвид да си остане такъв във времето:)
Просто си имам дилеми..
Сравнявайки себе си преди и след брака..
Ясно е,че проблемите са в моята глава
Понеже съм жена, за мен по-малката бройка е актив, сега ако бях с повече мъже, може би този факт нямаше да го изтъквам с гордост.
По отношение на морала, сега аз съм омъжена, не спя с други мъже, поради този факт. Тоест спазвам морала. Оня ден обаче като четох темата, дето мъжът не иска да спи с жена си и си пмислих, ако аз бях в тази ситуация, вероятно някъде на първия, втория месец щях да намеря някого. Понеже /преди пандемията/ общувам само с колеги, тоест ще е някой с когото работим заедно и ще почнат едни клюки, едни интриги. Тоест факта, че имаш постоянен партньор /верно една бройка/ те спасява от много по-големи проблеми. Като не се получи с тоя, ще търся следващия и пак ще е от работа, посто няма къде другаде. И спиш ли с двама и повече колеги нещата отиват съвсем по дяволите с репутацията. Аз работя нещо бутиково, тоест дори и в София, хората които работим това се познаваме или има огромен шанс да се срещнем. В моите среди е: А тая знам я, беше любовница на еди кой си. Ми на мен лично би ми било неприятно така да се говори за мен. Сега ако спиш с хора извън професионалното ти обкръжение, бройката не е от значение. То пак казвам за да си легна с един мъж трябва да ми харесва, не съм с високи критерии, но не всеки ми хресва. Трябва да е специален, а няма какда го срещнеш този специалния в метрото, трябва да общувате, ако не е в работата няма къде.
По отношение на морала, сега аз съм омъжена, не спя с други мъже, поради този факт. Тоест спазвам морала. Оня ден обаче като четох темата, дето мъжът не иска да спи с жена си и си пмислих, ако аз бях в тази ситуация, вероятно някъде на първия, втория месец щях да намеря някого. Понеже /преди пандемията/ общувам само с колеги, тоест ще е някой с когото работим заедно и ще почнат едни клюки, едни интриги. Тоест факта, че имаш постоянен партньор /верно една бройка/ те спасява от много по-големи проблеми. Като не се получи с тоя, ще търся следващия и пак ще е от работа, посто няма къде другаде. И спиш ли с двама и повече колеги нещата отиват съвсем по дяволите с репутацията. Аз работя нещо бутиково, тоест дори и в София, хората които работим това се познаваме или има огромен шанс да се срещнем. В моите среди е: А тая знам я, беше любовница на еди кой си. Ми на мен лично би ми било неприятно така да се говори за мен. Сега ако спиш с хора извън професионалното ти обкръжение, бройката не е от значение. То пак казвам за да си легна с един мъж трябва да ми харесва, не съм с високи критерии, но не всеки ми хресва. Трябва да е специален, а няма какда го срещнеш този специалния в метрото, трябва да общувате, ако не е в работата няма къде.
Препоръчани теми