Вярвате ли в задгробния живот?

След всяко лошо идва хубаво/във връзка със забременяването/
Когато почина дядо ми ,тогава нахлу желанието ми за нов живот.Казах си че малко или много ще намаля болката им,ако има бебче в къщата.
Така от първия път заченахме малкия с най-голямата и силна любов.Просто го исках от цялото си сърце и душа...


Много ми е мъчно като чета за загубите ви...
Но трябва да гледаме малко по-иначе...
Смисъл по-философски ли,незнам как да го кажа.

Незнам,но ако не бях чела дългообсъжданата книга "Разговори...",нямаше да преживея и аз болката.
Но тогава в онзи момент,нещо нахлу в мен.Енергия такава,каквато не вярвах,че може да съществува.Събрах сили,каквито не смятах,че има.
Бях друга,бях различна .

Ню,знай ,че майка ти е добре.Тя си е извървяла пътя,който е поела и се е върнала там откъдето е дошла.Върнала,не отишла!За каквото е дошла на този свят ,го е получила.Не е било необходимо да губи времето повече тук...Странно е за разбиране.за това предпочитам да не говоря повече...

Ню, пази елечето Дори да и няма вече мирис.., ти ще го усещаш.Бла бла бла...  какви ги говоря.?!?! Не е така...
Ти  СИ   и тя Е теб... и ще бъде.  Затова са ни родители... оставят невероятна следа след себе си. 
 Ще поговорим след 6 месеца, става ли? нека да отмине Ужасът... и Болката /: за болката се разбрахме.. не отминава./ Каквито и да ми сервират философии и Истини за живота.
  Какво да ти кажа... погледни си заспалите дечица  и разбери, че всичко е наред... за тях.. и че без теб, мама, тате,    - нищо не би го имало.    И това че ги е имало ,  нашите е прекрасно.
  Друг е въпросът , че не искаме де си тръгнат от нас.

Любовта ми към детето ми е една, към майка ми - друга. Детето ми не убива болката, нито запълва празното място. Надявала съм се, че един ден, когато това се случи, ще имам дете или деца, за да приема по-леко нещата, но се оказва, че детето не ми е досатътчно...
Сигурно знаеш това. Не става, не се получава някакси.
Ще поговорим след 6 месеца, защо не... Сигурно вече ще съм свикнала с мисълта и ще съм много затъжена за нея. Няма да съм я виждала от 6 месеца. И няма да я видя никога повече. Тази мисъл ме трови. И за това искам да прочета нещо, което да ме накара да повярвам, че наистина е по-добре сега, както казва isaikova. Дано.
Но пък едно е да хванеш човека, да го разтърсиш едно хубаво и да го разцелуваш, друго е да си мислиш за него, да палиш свещи и да носиш негови дрехи... не е  същото, съвсем не е.
За съжаление, не  мога да изтегля и прочета нито една от книгите в нета. Всъщност, тегля ги, но после ми се отварят йероглифи. Дали е, защото нямам читав Уърд? Изобщо не се стартира там, а в някакъв Пад, който не чете шрифта. Какво да направя, че да видя тези книги!?

Аз бих ти дала моята книга...от вкъщи

ох,  разбира се, че е различна любовта.
    как да го формулирам...  като поотмине време, няма да имаш  нужда от книги , за да ти доказват, че ТЕ са около нас. Или  ще го усетиш  или не.
   Родителите ми са биолози, в частност починалият ми татко - генетик.  На него да говориш за задгробен живот Е доста скептично начинание. Но, пък самият той  с годините, зная и го правихме... Пеехме любимите песни на починалите му приятели, родители. И не като помен, а по- скоро -  с присъствие Не е коментирано.....  той си беше и е мъдрец не коментираше  в какво точно вярва. 
            Затова подозирам, че, често ми гостува   Хич не ме е еня, че може само на мен така да ми се струва. вярвам, че   Минава, вижда ни и толкоз/ Че даже и помага!!/. ))  много ми е хубаво да си го мисля.
   Дали е правилното  или доказаното..., беееееееее я стига.!!!  Хубаво ми е. Щом мога да забравя  физическата липса..!!! п......оне за малко.
    Не желая да съм реалист на тая тема. А  и не смятам да ставам. Мама е жива и ми предстои и нея да изпратя,  освен ако Някой няма други планове., дето се вика..  

     

много интересна тема.....
много боли, когато си имал силна връзка с някого и изведнъж тя се прекъсне. Започваш да си задаваш въпроси от рода на "ако има живот след смъртта да не би да ми е сърдит/а за нещо, та не ми се явява в съня" и все от този род.. Чуваш, че еди кой си често сънувал еди кого си, с когото имали еди каква си връзка и още по-гадно ти става..
Затова хората са казали "Надеждата крепи човека".. Ако спрем да се надяваме - какво ни остава?!
Ню, не знам за теб, но аз съм предупредила всички приятели на майка ако я сънуват да ми кажат...
1 месец преди да почине с една от нейните приятелки седнали да си говорят и от дума на дума заровичкали в същата тема. И си обещали която си отиде първа да се върне и да разкаже на другата как е там.. Надявам се да си спази обещанието 
Спомням си, че бях на 10тина години, когато почина дядо ми, много го обичах. След време го сънувах, че ми показва къде е сега и ме разхожда по улиците там. Беше много интересен сън. Още помня детайли и усещания от него.

Разпитвала съм някои приятелки на майка ми те кога са започнали да сънуват своите майки и всички казваха - ми близо година след смъртта... Тогава се запитах - дали не е на някаква подсъзнателна основа, от толкова мисли по даден човек 
Ако душите живеят живот след живот заедно как така населението се е умножило толкова много?!
И всъщност при всичките тези болести и неволи в нашия живот след него има ли ад, или ада е тук? 

Няма ад, а това дали тук е ада зависи от мисленето на човек/начина му на възприятие.
Някой беше казал"Няма добро и лошо.Мисленето ни го прави такова"...

Аз не вярвам в задгробния живот...не вярвам вече в нищо.Днес почина бебето на моя приятелка.В какво да вярвам,че там ще е по-добре ли?!Не мисля.Зная обаче със сигурност,че родителите му биха искали то да е при тях.

 

Аз също. Много ме е яд, че не я сънувам самата аз. Не става и не става.
Бабата на баща ми много го е обичала и му е казала, че един ден като умре, непременно ще намери начин да се свърже с него, писмо ли ще му праща, ще му се обади ли, има ли я някъде, ще го уведоми. Та... 40 години по-късно, баща ми още чака вест от нея, ама няма. Той е абсолютен, върл атеист.

Ню - отдавна чета Темата ти, но все не се решавам да пиша в нея...
Вярвам, разбира се, че вярвам в задгробния живот. Не може нещо да е създадено и после ей тъй - да се изпари и изчезне. Още съвсем малка проумях за себе си, че тялото е плащ, а душата е една малка топка (даже елипса) и се намира някъде около пъпа. Та тази елипса, след финала просто се измъква от плащта и се вмъква в друг, подходящ за нейния темперамент. Детски размисли и страсти, но ето, че и сега - доста години след това, вярвам в същото.

Хората не са взаимозаменяеми. Не може поради това, че сега виждаш единия, да не тъгуваш по другите.... няма такова нещо. Децата са си деца, мили и обичливи, но близките ни, които вече ги няма, си ги няма и нищо не е в състояние да ги върне или да заличи спомена за тях.

Писах за моите драми. От април, та до юни Господ ни раздели с 2 същества. Неописуема е мъката и тъгата ми по тях... Не си намирам място понякога... Не знам защо, но все имам чувството, че поне единия от тях просто е заминал някъде и след ден, 2, месеци ще се върне. тази мисъл ме влудява и не ми дава покой на душата. Но тя е факт и няма отърсване от нея. Не знам какво да правя или пия, не знам дали съм в депресия или просто съм меланхолична и тъжна от време на време, но ето - минаха вече 4м., а утеха няма нито за моята, нито за техните души.

Вярвай, че майка ти те гледа, вярвай, че ще ти даде знак в трудни за теб мигове, вярвай, както и аз се опитвам да го правя, че където и да са, са на едно хубаво, светли и чисто място, без болка, мъка и глад. Аз само това си повтарям, но защо все още не мога да си повярвам...?!?!?!

Ню - цун и гуш   

Да наистина вярвам кофти е обаче само едно защо никой не се е върнал да каче дали има  такъв живот неискам да знам какъв е а просто да бъда с хората които съм загубила и най много обичам ::

И аз вярвам.

Значи доста мислех преди да напиша това, но все пак, ако някой го  вълнуват Въпроси и Отговори, които си е задавал и не е успял да намери решението им, бих си позволила да препоръчам Джеймс Редфилд - Селестинското пророчество и другите му 3 книги.
Това е нещо като основа, нещо "леко" от което се започва. То ти трябва за да разбереш после ,например - Нютон ли беше 
Като това ,че не може да учиш висша математика ,без преди това да си учил събиране/изваждане....
А "след това" - Селестинското пророчество - може да прочетете и Линда Гудман - Звездни знаци _{моя любима авторка}

Moята баба(на майка ми майка й) и майка ми също си говераха, че когато баба ми почине, ще намери начин да каже на майка ми, ако има нещо след смъртта. И двете са атеистки. Е, не 40 години, но шест няма ни вест ни кост.