Преживяно

Първо госте се вижда че ти освен да се заяждаш друго не правиш.Че виждаш нещата както на теб ти харесват и това си личи,но не се заяждаи с нас.Стоим си на топличко ама и работим по много какво си мислиш че сме дошли тук и са ни постелили  и едва ли не са ни дали банкови сметки с милиони.Вие там ревете че нямате пари е как ще имате като повечето висят по кафетата и не щат работа защото била за 150 лв.Ние с мъжа ми имаме строителна фирма знаеш ли къкъв ни е работния ден започва в 6 часа и прикючва кам 9-10 часа вечерта.Не мога да кажа че ми е мъчно за БГ родителите ми имат визи за 2 год.така че те са тук а и аз си ходя често.
Коментарът ти за статията въобще не е обективен просто ти нищо не разбираш (личи си колко ти е умствения багаж).
И последно ти защо не се регистрираш да те видим кой си тук всички пишат открито.

темата е много болезнена може би за всички от нас,които сме далеч от близките си.няма да коментирам къде е по- добре да се живее там при роднините,или тук където животът е по- спокоен...в смисъл да не чакам заплата ,за да мога да купя един киндер на детето ми.липсват ми много родителите ,страшно много .а от друга страна предполагам ,че за тях е много по -болезнена нашата липса.на всеки празник се усеща празното място ....

и тук има много наркомани,и тук има всякакви изроди,слушайки за тях в новините и ти настръхва кожата.навсякъде по света има и свестни хора .но темата беше точно за тази липса,която правим ние далеч от най- близките ни хора.
пращам на майка ми редовно снимки,защото тя милата все ме моли....един ден баща ми взе телефона и ми казва :моля те ,не пращай повечe,майка ти си дава половината заплата да ги вади .а  се сещате ,чe това не е много здравословно за семейния бюджет.
много се страхувам за всички там.всеки път като трябва да се разделяме си викам :боже,дано всичко е наред ,да са здрави и да се видим пак!с предното ми ходене се видях за последно с любимата ми леля,без да го подозирам.за смъртта й научих след като родих.после си дадох сметка защо на всеки мой въпрос за нея са отклонявали темата.починала набързо,от рак.

малката ми дъщеря още нищо не разбира,за нея мама и тате е света и е все едно дали някъде на хиляди километри съществуват и други хора,които се вълнуват за нея...,но голямата  !
милото много му е мъчно и все си спомня за незабравимото лято,прекарано с бабите и дядовци.

хайде,сега да се усмихнем и да не изпадаме в лоши мисли .щом всички са здрави и живи ,животът е хубав.а на празниците да запалим коледните свeщи и  пием по едно за всички наши близки,които ни обичат и мислят непрестанно за нас!

Абсолютно съм сагласна с теб.

хайде и от мен едно виртуално наздраве и горе главата.  

Разбира се, но е хубаво понякога човек да се разчуства малко. Мен затова ме подразни този гост, нямам нищо против да прочета мнение не съвпадащо с моето, но не и поднесено по този начин с думи от сорта на 'Чакайте малко бе майчета!
Много е лесно да си стои на топличко някой и да разчуства около Коледа и нова Година спомняйки си детството. ....' и т.н.
Защото в подобна статия всеки намира по нещо валидно за себе си, е някой може и нищо да не намери, но това не му дава право да сочи другите с пръст и да намеква, че са откъснати от реалността....Просто на всеки обстоятелствата са много много различни и специфични, за да могат да се правят обобщения кой има и кой няма право да тъгува.

Ама хайде, че пак се разписах много, ще взема да се разчуствам отново и да ми потекат сълзите тук на бюрото в офиса. Че да се чудят колегите защо - ама поне си имам извинение, че съм бременна.   , другите да му мислят.  

Поздравления за" смелостта" на Хонда по-горе.
Напълно споделям и мнението на Мари.
Може би нещо не схващам добре, ама съвсем не видях някакво нападателно 4увство в първия постинг на госта.Простете!!!
Бг наистина не е това, което беше. Не знам кога то4но се развива действието в статията и къде то4но, но в големите градове децата отдавна ве4е не играят в прахоляка на улицата, а се тъп4ат по запушените, тъмни мазета на компютърните клубове.

 
И аз си поплаках. За моето детство. И дали Викторчо ще го изживее това.

Здравейте мами, аз все още живея в Бг, но правим опити със съпруга ми да се махнем оттук. То и без това не останаха много приятели - всеки хвана пътя нанякъде. Та горната статия и мен много ме разчувства, въпреки че никак не харесвам живота тук. Моите племенници, бабите им също ги виждат само през ваканциите, въпреки че живеят на по 200км.(които са като 20000, като нямаш парички). Племенницата ми е втори клас и я водим и вземаме от училище, по улиците не играе сама, винаги я придружава някой, а племемнника ми за да го вземат на ясла мотаха снаха ми три месеца и накрая и казаха че трябва да спонсорира градината( парично), че децата имали нужди все пак . На родителските срещи на племенницата ми не казват колко много е слушала, къде е сгрешила и как се държи в училище, а искат пари за това и онова(отново спонсорство), на последната родителите  попитали учителката  - "А нещо за децата ще кажете ли?". На нас току що ни пуснаха тока, като днес го спират за трети път без предупреждение и аз се чудя как да стопля детето си, но недай си боже да пресрочиш плащания веднага от НЕК ти прекъсват захранването и плащаш глоба, а тяхната вина никой не търси.  На всичко това от горе мъж ми бачка поддръжка на лабораторни медицински апарати, отговаря за цяла североизточна България, има вечери в които се прибира в 22 часа( естествено извънредния труд не се заплаща и компенсира) и накрая на месеца се прибира с 250лв  Е те за тва искам да се махна от тук. Извинявайте за дългия и мрачен постинг, но тук действителността е такава!

Сигурно наистина не е това, което беше - нещата и в България и на други места са с променили. Мъжът ми (англичанин) също е играл навън (е той е живял в малки градчета и е играл повече по поляни, а не на улицата, но това няма значение) без родителско наблюдение от много по-малък от колкото аз бих си пуснала детето в днешно време - пък било то в България, Англия или на друго място. Да, много от хората идеализират детството, но според мен не това беше основната идея в статията. Защото няма значение каква е била България преди, каква е сега, и дали изобщо става въпрос за България, факта си остава, че когато си в държава различна от родината ти и отглеждаш децата си там, повечето (не всички) хора изпитват липсата на най-близките роднини. И това е нормално и нито означава, че сме мекушави, или че трябва да се връщаме обратно просто реалност.
Ами ето свекърва ми (англичанка) има 4 деца. В момента само две от тях + семействата им са в Англия - в това число аз и мъжът ми. Голямата й дъщеря от година и полвина живее в Испания с мъжът и двете си деца и се виждат рядко, малката й дъщеря (все още няма деца, но скоро и това може да стане) живее с мъжа си в Германия, преди това беше в Нова Зеландия за година, а преди това в Канада. Вероятността да се установят в Англия е малка. Такава му е работата на мъжа й. Тук дори и не става въпрос за емиграция от типа - "от по-лоши към по-добри икономически условия за живот" - просто стечение на обстоятелствата, така им харесва на хората, така са си избрали и ред други причини. Е, ако й преведа тази статия съм сигурна, че ще се идентифицира поне донякъде с бабата от нея. Може да не се идентифицира с прашните улици и локвите , но със сигурност ще намери много общи неща свързани с разстоянието, раздялата и т.н.
Нито моите родители някога са ме упреквали и критикували за избора ми, нито родителите на мъжът ми са критикували и упреквали техните деца. Просто живеем в такива времена, в които хората са много по-мобилни и много от тях се чустват все по-малко вързани към мястото където са родени. Но си остават хора, склонни да идеализират, да забравят лошото, да си спомнят само доброто и т.н. и т.н.

А за 'госта' - пак ще кажа, нито знам дали е един и същи човек, нито защо е 'гост' но тона му определено не ми е приятен. А поне в този клуб, тона винаги е бил добър и е имало толерантност - поне аз съм с такива впечатления.

Да,ММ,уважавам този форум, заради толерантността,която цари в него и едини4ните прояви на отсъствието й ме стъписват.
Съгласна съм с теб. Аз също се раз4увствах от статията. Не го смятам за заслуга.Всяко 4овешко същество би се трогнало от топлите 4увства в нея. Въпросът е,4е все пак живеем в 21 век.С тези комуникации светът е заприли4ал на село. Малко са семействата,кито все още съжителстват близо до роднините си по какви ли не при4ини, но това едва ли е при4ина за трагедия. Всеки е направил сам избора си за добро или лошо и би трябвало да е доволен от него, приемайки и несгодите му.