Преживяно

Няма повод за разчустване. Трябва ад се радваме за всяко детенце което има шанс да не расте в Бьлгария.
На 2 мято сме по тютюнопушене в Европа и момичетата и жените у нас са на пьрво в света.
Така че няма поводи за носталгия и т.н.
Нека децата да растат там кьдето е добре за тях и няма опсност за здравето им, кьдето здравната осигуровка значи нещо и няма нужда като се разболее детенцето да се проси от целия народ пари защото у нас ако нямаш пари нищо не можеш да направиш за децата си. И вьобще деца не можеш да имаш защото за да родиш искат маса пари.

 
Всяко пето дете закусва с водка
Пием повече алкохол от украинците и поляците

СОФИЯ. Всяко пето дете у нас закусва с водка и цигара. Вместо мляко и плодове българчетата масово смучат алхокол и димят като комини. Това сочат данните от европейско проучване за употребата на спиртни напитки, цигари и наркотици сред 16-годишните. Родните хлапета пият повече водка и ракия от връстниците си в Украйна и колкото тези в Полша. Единствено датчанчетата ни изпреварват по консумация на бира. Любителите на пивото сред тийнейджърите у нас са се увеличи двойно за последните 5 г. и в момента почти всеки втори ученик надига бутилка бира вместо вода. Причината за пристрастяването към бирата е достъпността й. Тя е по-евтина, а и родителите не я смятат за алкохол, обясни д-р Георги Василев, директор на Националния център по наркомании.
Юлияна Узаничева


Иначе момичетата които са се разчуствали от тази история просто за забравили какво е у нас, живеят в чужбина на топло и хубаво, децата им имат какво да ядат, могат да имат нормално медицинско обслужване и растат здрави и щастливи.
Надявам се само повече деца да имат шанса да отидат в чужбина и да не се мьчат у нас. Какво значение  вьбще има езика когато няма детето елементарни условия на живот.
И какво ако всеки ден бабите и дядовците гледат детето- то с гледане и радост не се отглежда едно щастливо дете. А в сигурна и нормална обстановка, а не като у нас кьдето все едно е имало война и всичко е разградено и навсякьде дебнат опасности.

А и винаги има решение - много бьлгари в чужбина канят роднините си да им гостуват за по-дьлго време. Хем добре за бабите и дядовците, хем и за родителите.
И няма страшно всяко дете може да научи бьлгарски ако баба му и дядо му се позанимават с него.
А отговорността на родителите е да осигурят нормален и безопасен живот на децата си. И тези които са в чужбина са направили много за децата си-няма поводи за сьжаление, а за радост.

Всеки ме4тае за това, което няма. Родителите в 4ужбина ме4таят за роднините си в БГ, хората в БГ ме4таят да си пратят децата в 4ужбина.
Моето скромно мнение е, 4е най-необходимият роднина за едно дете са майка му и баща му. Баби, лели, братов4еди са хубаво нещо, но от майката и таткото няма по-хубаво. А когато мама и тати са ве4но намусени, заради липсата на пари, те не обръщат грам внимание на децата си. Всяка година си ходя по 2-3 пъти, ужасявам се като гледам как гладни родители "възпитават" децата си на глад... И гладни баби, лели, братов4еди завиждат за закланото прасе на съседа...Опитвах се да помагам "духовно" с каквото мога-подпомагах образованието им, защото съм убедена, 4е само с образование България има бъдеще, насър4авах въображението и креативността с подараци от типа игра4ки за елха, книги, игри, музика... И в крайна сметка аз излязох кривата, защото съм в 4ужбина, пък те-не. И "лесно" ми е на мене, виж при тях е "страшно"... Като дете съм расла в много бедно семейство, родителите ми бяха ве4но в заеми, имах един пуловер и ако майка не го изпереше в събота, да изсъхне в неделя, нямаше с какво да ида в понеделник на у4илище. Но беше комунизъм и никой нямаше роднини в 4ужбина. И някак си се приемаше за "нормално" цялото положение. Едните си баба и дядо не ги помня изобщо, другите ги виждах от дъжд на вятър, братов4едите ми се присмиваха, 4е сме бедни,4е къщата ни е стара и смотана, даваха ни подаяния и се гавреха с мен, 4е все бях с книгите в ръце. Имах си само майка и татко. От тях съм нау4ила вси4ко, от тях съм копирала хубавото, те ме насър4аваха, те отделяха от залъка си за моя нова кукла. Сега съм омъжена за "4ужденец" и тез същите братов4еди се обърнаха на 180 градуса. Трябва да съм луда да искам да си запозная детето с тез хора...Или пък да го пращам да играе с техните деца...Тъй като загубих татко си рано, само на майка си мога да се доверя от моите роднини. И то като се замисля-не толкова заради нуждата да има едно дете  баба, а колкото за моята собствена нужда да покажа на майка си, 4е и аз съм майка. А децата са си деца, те си растат и винаги си имат хубаво детство, безгрижно, с кукли, войници, ку4е, котка, тайна къщи4ка, духове, тайнства, Хари Потър, ме4ти и надежди.  И с роднини, и без роднини. Важното е да е с отговорни родители! -mas:

Наистина много трогателно ,....четох и през цялото време плаках, това за съжаление е реалността за всеки българин в чужбина,вярно че децата ще имат може би повече възможности от колкото в България , но и от колко много неща се лишават в лицето на най близките им роднини!!!!А наистина този гост  да не изказва такива цветущи мнения, защото  които не е живял и по точно станал майка в чужбина той  не знае наистина какво е усещането, да родиш сам ,със съпруга ти разбира се , но  да излезеш след това от родилното и никoй да не те чака от твоите близки за да види твойто ангелче в първите му дни на този свят,да го прегърнат и да му се радват, а вместо това  да го виждат наистина само  на снимки !!!
 

MCDIROCK, мила, не 4ети така буквално де... За глада си помислих, 4е го написах достатъ4но "поети4но". Визирах: родители, които са с гладни души, у4ат децата си да растат със сапунени опери, да оценяват всяко нещо в пари, в цифри,  да из4исляват доходите на баба си и дядо си, да завиждат на децата в у4илище, да отговарят нагло на у4ителката в 4ас, да ме4таят да станат поп фолк певици, без никакво образование и така да се оженят за богат бизнесмен. Ей на така се надявах да го про4етете. Разбира се, 4е няма родител на тази планета, който ще си остави детето гладно. Но физи4еския глад за мен ли4но е по-малко страшен от душевния. Защото все пак България не е африканска страна и има какво да се яде, никой няма да те остави да умреш от глад, но...да пренебрегваш образованието и да у4иш децата си на "тънки сметки" е престъпление. За мен поне.
За по-роднините и по-малко роднините... Пак си гледала под лупа в детайлите... Не виждам как може една стринка или братов4едка да е повлияла по-добре на едно дете от една добра приятелка на майката, да ре4ем. Т.е. детето си "взима" нужното внимание и модел за подражание от всеки един възрастен и не е нужно този възрастен да е роднина. Тук изклЮ4вам бабите и дядовците, там бях достатъ4но ясна-това са единствените хора, на които аз се доверявам. Понеже аз нямам брат или сестра, не мога да говоря за тази връзка. Но мъжът ми има брат, който е женен за една опасно злобна жена. И пак няма да си дам децата там на гости. Ще играят в мое присъствие, за да ги пазя от подпитвания и подмятания... Както и да е, отклонявам се. Като цяло идеята ми беше: детството на едно дете не се обуславя от нали4ието на много роднини в него, а от нали4ията на събития и хора-приятели, колеги, у4ители в градината и т.н. Но ние, като родители, страдаме пове4е от децата си, защото носим спомена за нашето детство, а там е имало много роднини около нас-по стара БГ традиция,  и сега си мислим, 4е това е супер важно за нашето дете. Пък то не е така: детето иска мама, татко, приятел4ета, група по интереси, заден двор с къща на дървото, приказка за лека нощ, всеки месец разходка до зоопарк, до леголенд и т.н., Дядо Коледа, Великденски заек и писмо от баба и дядо. Т. е. като пример давам себе си-от роднините съм видяла само лошо, т.е. расла съм без роднинско глезене,  без баба, която да идва да ми гледа представленията в градината, без дядо, който да ми прави кон4е, с ужасна вуйна, с гадни братов4еди и хиляди други незнайни роднини, расла съм с пианото си, с игрите си в двора на смотана си къща, с приказките, с рисуването, с обу4ението си. Но с всеотдайни родители. И с много готините приятели на родителите ми. И мисля, 4е съм порастнала правилно, общителен 4овек съм, много 4увствителен и се мисля за добра.
Ама защо спорим? Я, всеки да си гледа детето както намира за разумно... Рано или късно всеки полу4ава фийд бек. Нали? -mas: