Ползите от това да бъдеш аутсайдер

Все едно чета себе си преди 10години. Ще откриеш, че да се забавляваш с другите е нещо хубаво. Ще откриеш, че не може да си сама вечно, просто защото хората са създадени да общуват със себеподобни. И най-вече ще откриеш, че тази "гордост", която носиш в момента, е всъщност етикет, който сама си си сложила. А в света на възрастните тези неща са толкова маловажно, че на никой не му пука за етикетите.

И за какво тогава е темата? Самонадъхване?
Имам едно такова чувство, че не правиш особена разлика между интроверт и аутсайдер, Отрера.

Alba rosa,темата е за други аутсайдери,които смятат,че не нещо в тях не е наред и изобщо за хора,които не се чувстват добре с другите,но се насилват да са с тях,защото "така трябва"😮.Написах я с надеждата,че ще съм им полезна.
П.П.Знам прекрасно каква е разликата между аутсайдер и интроверт.😈😃

Това да имаш много приятели е важно, докато си млад, преди да имаш семейство. После с мъж и деца изобщо няма време за такива размисли и страсти.

Ох...виж,
1) сам и самотен да коренно различни понятия,едното не е равносилно на другото по никакъв начин.
2) ноуп, не мисля, че точно в днешно време се смята, че да си сам, интроверт или аутсайдер, е нещо ужасно. Напротив, хората са по-толерантни, от което и да е друго време. Освен това даже стана почти модерно да си такъв. Нърд културата застъпи много в световен мащаб и хората не го смятат за странно
3) определено напоследък масово се залага на качествени приятели, а не на количество.
4) за да не можеш ептен да се сприятелиш, по-скоро бих заключила, че ти имаш някакви предразсъдъци спрямо останалите. Дори самият факт, че веднага предполагаш, че те виждаме като откачена или депресирана, е предразсъдък спрямо нас. Стериотипизираш и сама си си изградила един образ за себе си, който смяташ, че всички виждат, а вероятно не е така.
Девойко, на колко си? Залагам, че си между 15 и 23 годишна.

И аз това щях да казвам. Че напоследък има една тенденция към изтемерутяване. Сакън да не ти дойдат гости, или роднини на визита. Или недай си боже, досадни приятели да те занимават със себе си. Даже за изтънченост минава да си по-самодостатъчен, отколкото се е смятало за нормално преди, да речем,  20 години. И нета помага много, и пандемията съвсем ще затвърди този тренд като напълно коректен.

Мисля, че това е така, защото в днешно време за повечето хора е по-важно личното спокойствие. Вече почти никой не го е грижа какво ще кажат хората.

Има един виц:
Самота е да няма кой да те прибере от моргата, останалото са бели кахъри.

Почти позна-на 14 съм.
Да,може би наистина днес  е модерно да си различен,но само ако парадираш с това и си(или се правиш на) креативен.А кой знае,може би аз не съм попаднала на правилните хора...
 И съм напълно съгласна,че сам и самотен са различни неща.Никога не съм твърдяла обратното.
 Освен това,има разлика между толерантност и разбиране.Това,че някой не се държи гадно с теб,защото си различен,не значи,че той наистина те разбира.

На 14 години?
Това,че сега нямаш приятели изобщо не означава,че си аутсайдер.
Просто не си срещнала подходящите.

Утре ще отидеш в ново училище,нов клас,ще се запознаеш с нови хора....

Ще срещнеш и правилни хора, и добри приятели, и добри момчета, и прекрасни познати, и очарователни непознати . Само не си слагай сама етикети, не се спирай, защото предварително си се настроила, че няма да паснеш - давай шансове и ти, преди всичко на себе си
Не се надявай, че всички ще те разбират, абсолютно невъзможно е. Даже и близките ти не винаги ще те разбират и това е окей, вие сте различни хора, с различни светоусещания, преживявания и истории. Важно е обаче да те приемат и да не опитват да те променят и това е, което трябва да търсиш в хората

Подкрепям подчертаното с две ръце.
Аз от неразбиране(по-точно нежелание за разбиране) на горното, си носих ... съответното мислене много дълго време. И изпуснах възможности, които няма как да върна. Не си слагай етикетите. Тази ти "гордост" може да ти изиграе много лоша шега. Хубаво е, че си толкова млада. Радвай се на живота, излизай повече сред хора. Дай си шанс да не си "аутсайдер" в училище. Покажи каква си, но без да подчертаваш, че си "откачена" или "депресирана". Нищо от това, което описваш не е ненормално.

Ами именно. Но как стана така, че да имаш по-богат социален живот пречи на личното спокойствие?
Честно казано,  минавала съм и аз през период, подобен на този на авторката и тогава намирах някаква привлекателност в това да съм извън сайдера. Обаче сега след 20-25 години, като се обърна назад, смятам, че е било грешка да си огранича толкова тясно кръга. Не е казано, че всички трябва да ти бъдат приятели, но човек е добре да умее да комуникира и това по някакъв начин помага да развиваш и емоционалната си интелигентност. Да, има книги, телевизия, филми, интернет, но нищо не може да замени контактът с живи хора.

Аз мисля, че седенето пред компютъра ни прави такива. За съжаление съм на много повече от 14 години, но като че ли все по-трудно контактувам. Израснала съм в къща, която непрекъснато е била отворена за много хора. Родителите ми бяха контактни хора, непрекъснато у нас идваха роднини и приятели за по няколко дена, да не кажа и за по месеци (доста такива случаи помня). У нас, ако не звънеше телефона, се звънеше на звънеца на входната врата. Кафето се лееше с литри, непрекъснато имаше направени от майка ми сладкиши. Всеки беше добре дошъл. Аз също контактувах с много хора, и професията ми е такава. Непрекъснато бях по заведения с приятели.
Е, сега живея в много тесен кръг и дори не ми се говори по телефона. Понеже блока ни е много малък, по седмици не виждам и никой от съседите. Гостувахме си отвреме-навреме с една приятелка, заради карантината спряхме. Имаше един познат, който много напираше да идва непрекъснато на гости, отсвирих го. Не мога да разбера какво ми става, но само като си помисля, че ще трябва да разговарям 2 часа с него направо ми припада. Докато родителите ми бяха живи, за тях това беше непонятно. На мен ми е добре като седна с таблет в ръка или пред компютъра. Не мога да си представя, че ако разговарям с някого, ще чуя нещо повече от това, което ще прочета из компютъра. Сайтовете за пазаруване онлайн ми заместиха шопинг манията. Като ги разгледам, все едно съм била на обиколка из магазините. Много лесно е да реша какво да сготвя - рецепти колкото щеш. Мога да си пусна филм, мога да играя на игри или да чета книга или вестник. Даже въобще не ми се излиза и карантината не ми пречи.

При възрастните е различно.
Когато имаме семейство и деца и работим,не ни остава много време за излизане с приятели и безцелни разходки.

От друга страна, ние и на детската площадка покрай детето създадохме нови приятелства.