Ползите от това да бъдеш аутсайдер

  • 2 704
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 20 007
Никакъв аутсайдер не си, може би си по-интровертна, доза самостоятелна и по-сериозна от връстниците си. Щом осъзнаваш всичко това, което се случва с теб, чувстваш се добре без постоянен шум и присъствие на други хора, група, означава, че си си самодостатъчна, зряла в този момент. Утре може да е друго.

А ако търсиш специалност в аутсайдерството и така ти харесва да се определяш, лошо няма, аутсайдер си, специална си. Но социалната дистанция отдавна не е нещо специално. Вече много хора живеят така.
Имаше едно момче с тема тук, определяше се като хикикимори. Ето това е вече аутсайдерство. Wink

# 16
  • Мнения: 352
И аз като теб на 14 си мислех, че съм аутсайдер, че другите не ми разбират и съм много по-различна. Нямах много приятели защото мислех, че съм по-добре без тях.
Сега, когато погледна назад, виждам че съм пропуснала много приятни неща и много хубави възможности, защото съм стояла встрани и съм разсъждавала с тези абсолютни категории - "истински приятели", "самодостатъчност", дори изведени до абсурд идеи за вярност.
Разбира се, уплътних времето си с развиване на умения и хобита, така че в никакъв случай не го смятам за загубено.
Един съвет от някой, който може би е бил в твоите обувки едно време - не се самоидентифицирай като "аутсайдер" на всяка цена, научи се да общуваш и да приемаш хората, дори и да те дразнят. Цял живот ще ти се налага да си сред тях, а да учиш някои умения за общуване и функциониране в група на по-зряла възраст си е голямо изпитание.

# 17
  • Мнения: 2 081
Ползи няма , ще го разбереш след 10 години .

# 18
  • Мнения: 3 669
Аутсайдер е различно от интроверт Simple Smile.
Аз пък трябваше да помъдрея, за да разбера, че е по-добре да съм сама, отколкото зле придружена.
Човек няма нужда от много приятели, само няколко, но истински. Без тях не може, именно те Ви предстоят.

# 19
  • Мнения: 1 800
На 14 не може да се определи човек.
Бъди, каквато и каквото ти харесва! Сега му е времето!

# 20
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
В днешно време ни казват,че да си сам е нещо ужасно.Че аутсайдерите са едвали не мъченици.Че можеш да си щастлив само ако имаш много "приятели",а ако нямаш,си самотен.
  За мен самотата е просто обстоятелство-дали около теб ще има други хора,или не.Самотата обаче може да бъде и приятел,по-добър от всички хора на света.
 Казвам го от личен опит.Имала съм много псевдоприятели и,чесно казано,сред тях бях най-самотна.После ги разкарах.Научих се да преценявам с кого какви отношения мога да имам и досега не съм намерила човек,с когото да мога да се сприятеля.Честно казано,не страдам особено.Не се чувствам самотна.Ако някога срещна човек,с когото можем да станем приятели,ще съм щастлива.Но ако тово не стане,пак ще съм щастлива.
 Ако сте ме изтърпели дотук,сигурно си мислите,че съм депресиран и/или откачен аутсайдер.Да,аутсайдер съм.Откачена?Може би,не знам.Депресирана?В никакъв случай.Щастлива съм и за нищо не съжалявам.
Всъщност аутсайдерите са много щаснливи хора(с някои изключения).Те са свободни от предрасъдъци.Те са опознали и приели себе си.Те нямат нужда да търсят помощ от другите,защото могат да се справят и сами и са силни.ХУБАВО Е ДА СИ АУТСАЙДЕР.
 Това е,което исках да ви кажа.Благодаря,че ме изтърпяхте.☺
Този пост на мен ми каза - искам да споделям, искам други хора да ме чуят, търся хора за комуникация, имам нужда да говоря с други хора. И понеже не съм успяла да създам кръг от близки хора, сега търся начин да задоволя нуждите си за комуникация.

# 21
  • Мнения: 934
Ще препоръчам един тийн филм - Booksmart, 2019. Спомена се в началото как имаш предразсъдъци към не-аутсайдърите, което може и да е не е вярно, но във филма се разглежда добре положението и въобще гимназиалният живот, ''пропускането/неизживяното'', стереотипите, етикетите и т.н. Хората не са еднопластови същества и това е добре илюстрирано.
Хубаво е да ти е удобно и в собствената, и в чуждата компания.

# 22
  • Мнения: 1 495
Аз мисля, че седенето пред компютъра ни прави такива. За съжаление съм на много повече от 14 години, но като че ли все по-трудно контактувам. Израснала съм в къща, която непрекъснато е била отворена за много хора. Родителите ми бяха контактни хора, непрекъснато у нас идваха роднини и приятели за по няколко дена, да не кажа и за по месеци (доста такива случаи помня). У нас, ако не звънеше телефона, се звънеше на звънеца на входната врата. Кафето се лееше с литри, непрекъснато имаше направени от майка ми сладкиши. Всеки беше добре дошъл. Аз също контактувах с много хора, и професията ми е такава. Непрекъснато бях по заведения с приятели.
Е, сега живея в много тесен кръг и дори не ми се говори по телефона. Понеже блока ни е много малък, по седмици не виждам и никой от съседите. Гостувахме си отвреме-навреме с една приятелка, заради карантината спряхме. Имаше един познат, който много напираше да идва непрекъснато на гости, отсвирих го. Не мога да разбера какво ми става, но само като си помисля, че ще трябва да разговарям 2 часа с него направо ми припада. Докато родителите ми бяха живи, за тях това беше непонятно. На мен ми е добре като седна с таблет в ръка или пред компютъра. Не мога да си представя, че ако разговарям с някого, ще чуя нещо повече от това, което ще прочета из компютъра. Сайтовете за пазаруване онлайн ми заместиха шопинг манията. Като ги разгледам, все едно съм била на обиколка из магазините. Много лесно е да реша какво да сготвя - рецепти колкото щеш. Мога да си пусна филм, мога да играя на игри или да чета книга или вестник. Даже въобще не ми се излиза и карантината не ми пречи.
Струва ми се, че общителността и контактите на вашите са били прекалени. И си имала нужда от лично пространство, което не си получавала. И сега си наваксваш.

# 23
  • Мнения: 11 015
Така написано звучи все едно е много гот да си куцата маймуна на цивилизацията.
Да, ама не.
Като тийнейджър дълго време бях самотен интроверт и, повярвай ми, до днес съжалявам за пропуснатото време, забавления и емоции.
Надявам се децата ми да са другата крайност, пълна моя противоположност .

# 24
  • Мнения: X
Извинявай, ама да изтипосаш този клиширан нарцистичен ферман колко велика си - аджеба не ти ли хрумна, че тука има жени на 2, 3, 4 пъти по твоите 14 години и те гледат със снизхождение, защото са го минали това нещо?
Метъл ли слушаш, или к-поп? Според мен е метъл, кейпоп феновете по се бутат в тълпата.
Единствената причина да не ти сипем е, че на 14 животът ти е с твърде малък обхват, за да можеш да се видиш отстрани. Наистина, ела пак след 10 години.

# 25
  • Мнения: 6 622
Моля, моля. Слушам метъл от пети клас и никога не съм се възприемала за аутсайдер.

# 26
  • Мнения: 3 044
Моля, моля. Слушам метъл от пети клас и никога не съм се възприемала за аутсайдер.

Хаха, + 1. Даже компанията ми в тийн готините беше огромна, над 30 човека, пък всичките си бяхме по пънкарията, рокче, метъл. Определено не съм била аутсайдер. Сега съм къде по-затворена и интровертна от тогава, с годините станах по-темерут..

# 27
  • Мнения: 6 622
Е, и аз си имам задръжки. Примерно не обичам не особено близки хора да ме пипат и целуват или не обичам да посрещам гости вкъщи, но чак пък аутсайдер не съм.

# 28
  • Мнения: 3 044
Ааа, то и сега не съм аутсайдер, визирах, че не обичам вече такива големи компании, каквито имах като тийн, изнервят ме. Не ходя по дискотеки също. Тук таме някое барче, с тесен кръг близки. Стесних много приятелския кръг през годините. Не се и доверявам лесно. Реално - мога да дрънкам много, да си говоря с всички, на повърхностни теми, но ми трябва доста време да приема някой за близък, та в този ред на мисли ..еми да, определено съм доста по-затворена, отколкото на времето. Тогава бяхме пей сърце, купончета, излизания и мноооого, мнооооого хора. Постоянна комуникация с някой..а сега по-скоро съм релакс. Малко ми се промениха нуждите. Сега имам необходимост от повече време за мен си, лично, сама с мен си.

# 29
  • Мнения: 6 622
Това са си съвсем нормални неща. На повечето хора им се променят нуждите и възприятията с течение на времето.

Общи условия

Активация на акаунт