Страх ли ви е от старостта?

  • 47 375
  • 1 108
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 62 595
малко преди 30 си е сериозна личностна криза - тогава хем трябва вече да са се пореализирали професионално, хем семейство и деца да са направили. Казват, че кризата на 40-50 била най-трудна, на средната възраст. Започвам да мисля, че май на 30-годишните им е най-трудна кризата, твърде високи очаквания има от тях за това да се разпишат и на двата фронта - професионален и личен.

# 121
  • София
  • Мнения: 16 508
Ти, сега,  нищо не каза: аз втората съм я пропуснала ли?

# 122
  • Мнения: 1 753
Няма ли кой да каже на тия хора, че сексът след 40 става в пъти по-добър? Сега мога да потвърдя, че и след 50 е супер.
Със собствения мъж или? Да си знам, дали да се надявам...

# 123
  • Мнения: 399
Няма ли кой да каже на тия хора, че сексът след 40 става в пъти по-добър? Сега мога да потвърдя, че и след 50 е супер.
Със собствения мъж или? Да си знам, дали да се надявам...

Потвърждавам казаното от Sharky за частта след 40. За след 50 още не мога да кажа.
Leonie, да със собствения, който е втори, както при Sharky.

Последна редакция: сб, 23 май 2020, 10:00 от finеsse

# 124
  • София
  • Мнения: 16 508
Вторият ми съпруг ми стана собствен, когато бях на 39, така че отговорът е положителен: Да, със собствения Simple Smile.

# 125
  • София
  • Мнения: 62 595
Виж сега, преливаме от криза в криза цял живот. Нещо като живот между две кризи. Не си е работа. Wink

# 126
  • Мнения: 3 050
Ама какви бръчки на 27 , бе. Ей ша доа и ша ви разстрелям, да знаете!
Замислих се над думите ти. Може би това,  че младите хора в днешно време се подлагат на най различни козметични процедури (къде подходящи, къде не за възрастта им) от тийнейджърска възраст и това прекомерно и всекидневно използване на козметика и грим , нанася вреда на кожата и я прави преждевременно остаряла.
Аз първите следи ги открих около 40. Да имам бръчици, мимически(постоянно съм ухилена) и онази гневната между веждите (добих я когато дечко стана ученик Joy), но не се депресирам от това. И категорично няма да престана да се усмихвам за да не се сбръчквам. Некомфортно ми е обаче, когато тялото ми започне да се обажда, схващане тук, там и пукане на стави и кости. Хващам се, че се уморявам по бързо от преди, а съм само на почти 44г.
Ей тези белези на остаряването ме подтискат.

Последна редакция: сб, 23 май 2020, 11:30 от щастлива мама

# 127
  • Countryside
  • Мнения: 12 163
Страх от старостта нямам и от смъртта тоже, но не искам да се спомина млада, че ще изпусна много неща от живота. Досега живота ми е все борба за всичко, време е малко да се порадвам на усилията и труда си. Надявам се. Още съм под 40г и изглеждам добре, точно за това не се притеснявам. Страх ме е от други работи, предимно в здравословен план. А също и от цялата тая повсеместна меркантилност и консуматорство на всяка цена.

# 128
  • Мнения: 3 050
Г-жа Букет, по повод последното изречение мога да добавя, че и за това кризата Ковид, която ми връхлетя  ни удари такъв юмрук в световен мащаб. Просто се самозабравихме.
Но това е разсъждение за друга тема.......извинете

# 129
  • Мнения: 3 047
малко преди 30 си е сериозна личностна криза - тогава хем трябва вече да са се пореализирали професионално, хем семейство и деца да са направили. Казват, че кризата на 40-50 била най-трудна, на средната възраст. Започвам да мисля, че май на 30-годишните им е най-трудна кризата, твърде високи очаквания има от тях за това да се разпишат и на двата фронта - професионален и личен.

Мда, малко преди 30 почват и въпросите от..всички общо взето, най-популярните са "кога ще се омъжваш" и "а деца кога" ?! Допълнено с "уффф, вие с вашите кариери! Сами ще останете". Интересното е, че ако пък имаш дете и си на около 30, следва въпросът "А второ кога?! Ако ще правите - сега е моментът, после няма за кога!"

Ааа, в моя вход е интересно. На моя етаж сме се събрали аз (скоро на 29), съседката (на 33), съседът (на 31)  - и тримата нямаме деца и точно в този момент - сме сингъл, ми..останалите съседи като нищо скоро може да направят и общо събрание (тип интервенция Grinning ) по горепосочената тема, барем не се хабят да ни обясняват поотделно как веднага трябва да правим деца  Grinning Grinning

# 130
  • София
  • Мнения: 44 363
Признавам, беше голямо напрежение около 30: Кариерата! Бомбата /био часовника/ цъка! Смисълът на живота!
Сега съм лежерна. Отчела съм се с децата, работя ако искам, животът си върви.

# 131
  • Варна
  • Мнения: 6 779
Ама какви бръчки на 27 , бе. Ей ша доа и ша ви разстрелям, да знаете!
То да бяха на 27, добре щеше да е. Както казах, моите мимическите си ги имам от дете и в моя род всички са така. Та недей много зна. Joy

# 132
  • Мнения: 2 220
На 34 съм. По душа съм някъде на 19-20, външно-на колкото съм реално. До преди 2 г.(т.е. преди да родя) изглеждах по-млада, никой не ми даваше годините. Но бременност, раждане, грижите за детето + няколко странични проблема ми се отразиха много зле-физически и психически. От бръчки не ме е страх, нито от смъртта. Единствено се страхувам да не легна болна на грижите на сина ми, това ме убива просто.

# 133
  • Мнения: 740
Веднъж едно момиче каза, че не я е страх от смъртта и погребението ѝ ще бъде празненство, защото живота е труден💀

# 134
  • Мнения: X
Веднъж едно момиче каза, че не я е страх от смъртта и погребението ѝ ще бъде празненство, защото живота е труден💀
И аз съм на това мнение. Твърдо вярвам в онова отвъд.

Някъде по света организират празненство, че човекът се е отървал от земните мъки и несгоди.
Дори наскоро едно такова стана доста известно Grinning

Скрит текст:


Grin Grin Grin

Общи условия

Активация на акаунт