Прекалено много преживях около възрастни хора и честно казано, изобщо не искам да си го спомням. Знам, че останалите, които пишат не са виновни за моите преживявания, но просто си го написах. Като ти дойде до главата, щеш не щеш, се справяш. Пък с какви поражения излизаш, разбираш после.
- Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.
Страх ли ви е от старостта?
Извинявам се ако съм обидила някого или съм предизвикала неприятни спомени, асоциации или съм бръкнала в нечии рани.
Имам second-hand наблюдения и преживявания от грижите за възрастните ми баби и дядовци, и от тези на ММ. Виждала съм внезапно, бързо и безболезнено, както и рак, сега се започва с алцхаймер, залежаване и тн. Едно видях от моите родители и това беше увеличаващата се любов и емпатия, с която полагаха грижи до последно и макар и да не искам да се случва, се надявам да мога да върна със същото ако някога им се наложи. Разбира се много им беше трудно, но видях колко много ги изгради това и как преживяването е част от някакъв пример, който се предава.
Няма да споря - всеки вижда вярата, живота, старостта, смъртта и всичко след нея по своя начин. За мен е повече утешително, от колкото ограничаващо да вярвам, да се моля, да се опитвам да използвам свободната си воля за вършене на Божията воля, защото тя не е да страдаме, да сме болни и в немощ нито сега, нито когато започне да наближава деня да си отидем от тук. Това е моята надежда и ако има нещо в старостта, което ме кара да искам да я достигна, то това е възможността да я оползотворя в грижа за ума, духа и душата си.
Имам second-hand наблюдения и преживявания от грижите за възрастните ми баби и дядовци, и от тези на ММ. Виждала съм внезапно, бързо и безболезнено, както и рак, сега се започва с алцхаймер, залежаване и тн. Едно видях от моите родители и това беше увеличаващата се любов и емпатия, с която полагаха грижи до последно и макар и да не искам да се случва, се надявам да мога да върна със същото ако някога им се наложи. Разбира се много им беше трудно, но видях колко много ги изгради това и как преживяването е част от някакъв пример, който се предава.
Няма да споря - всеки вижда вярата, живота, старостта, смъртта и всичко след нея по своя начин. За мен е повече утешително, от колкото ограничаващо да вярвам, да се моля, да се опитвам да използвам свободната си воля за вършене на Божията воля, защото тя не е да страдаме, да сме болни и в немощ нито сега, нито когато започне да наближава деня да си отидем от тук. Това е моята надежда и ако има нещо в старостта, което ме кара да искам да я достигна, то това е възможността да я оползотворя в грижа за ума, духа и душата си.
Защо да се самоубивам, Динчо?
Това, че съм предпочитала да е другояче, не значи, че ще се самоубия, ако не стане.
Не разбирам какво ви дразни, че не всички мечтаят да станат стари и немощни, или да ползвам на баба израза, "да стана като плАшило".
Моята теза от началото на темата си е същата. Не искам, но ако ме накаже Господ, ще се мъча. Няма да се самоубивам. Това противоречи на мирогледа ми.
Имах съсед, почина скоро. Усещаше, че е тежко болен, но не искаше да ходи на лекар. Не беше стар, под 70. Така беше решил.
Моите цели са постигнати. Не очаквам нищо вълнуващо, детето си има своето бъдеще, нищо не ме притеснява и утре да умра даже. Животът е хубав, докато си млад.
Не съм от майките, които живеят чрез децата си, но това малко хора го разбират. В този смисъл не държа да си видя внуците. Ако съм жива, ОК, ще се радвам. Но да правя планове, че трябва да живея затова, не.
Това, че съм предпочитала да е другояче, не значи, че ще се самоубия, ако не стане.
Не разбирам какво ви дразни, че не всички мечтаят да станат стари и немощни, или да ползвам на баба израза, "да стана като плАшило".
Моята теза от началото на темата си е същата. Не искам, но ако ме накаже Господ, ще се мъча. Няма да се самоубивам. Това противоречи на мирогледа ми.
Имах съсед, почина скоро. Усещаше, че е тежко болен, но не искаше да ходи на лекар. Не беше стар, под 70. Така беше решил.
Моите цели са постигнати. Не очаквам нищо вълнуващо, детето си има своето бъдеще, нищо не ме притеснява и утре да умра даже. Животът е хубав, докато си млад.
Не съм от майките, които живеят чрез децата си, но това малко хора го разбират. В този смисъл не държа да си видя внуците. Ако съм жива, ОК, ще се радвам. Но да правя планове, че трябва да живея затова, не.
Това е моята надежда и ако има нещо в старостта, което ме кара да искам да я достигна, то това е възможността да я оползотворя в грижа за ума, духа и душата си.
При майка ми видях как умът и духът се предават пред физическото страдание. Тя самата в различни периоди е гледала трима възрастни + внучка, обаче Господ или друга висша сила май не го взе предвид и не й прати спокоен край...
Ужасява ме старостта, но имам план. След децата яко тренировки и супер храни в комбинация с витамини до живот. Мисля, че доста от болестите са предимно от храната и това, че нямаме нито физическа дейност, нито психическа. Трябва да се четат много книги и задължително да имаш поне едно хоби.
Една доста жизнена баба, права, здрава я спират на улицата и я питат какво иска за новата година, тя отговаря " Да умра. На 92г съм и живота посто ми омръзна!"
За себе ме ужасява мисълта да съм стара, болна ненужна на другите и безполезна за себе си. За мен староста не е привилегия, ако не може да се грижиш за себе си и изкрено да съм щастлива от това че съм жива.
За себе ме ужасява мисълта да съм стара, болна ненужна на другите и безполезна за себе си. За мен староста не е привилегия, ако не може да се грижиш за себе си и изкрено да съм щастлива от това че съм жива.
Това е сигурно най-ужасната тема във форума, чудя се как да се отпиша от нея, въпреки че я чета през пет мнения.
Иска ми се някой модератор да се смили и да я прати в отвъдното тая тема, не че е ужасна, но по-български е негативизирана до абсолютния предел. И аз като горното🤭.
Какво светло бъдеще? Тук става въпрос за старостта все пак.Бъдещето е смърт,ама дано бъде лека.
Да и аз се чудих кое не й е наред, но ти така добре го каза: “по български негативизирана”. Това е 
Но не ме изненадва без вяра и надежда, бъдещето трудно може да е светло.
Но не ме изненадва без вяра и надежда, бъдещето трудно може да е светло.Аз се надявам на доброто, но не ми пречи да се готвя и за лошото.
Препоръчани теми