Публикувана: 24 май 2020, 10:44 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2021, 15:00 ч.

Къща около София - 2

70 856
751
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са предимствата и недостатъците на живота в провинцията в сравнение с градския живот?
Как влияе местоположението на селото/града върху ежедневието?
Какви са предимствата на живота в града спрямо селото?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са предимствата и недостатъците на живота в провинцията в сравнение с градския живот?
  
  Животът в провинцията предлага спокойствие, чист въздух, възможност за отглеждане на собствена храна и красива природа. Недостатъците могат да включват ограничени възможности за образование и здравеопазване, както и по-слаба инфраструктура. Предимствата на живота в провинцията включват по-спокойна среда, възможност за отглеждане на собствена храна, повече пространство и по-близък контакт с природата. Животът в провинцията може да предложи по-чист въздух и спокойствие, но също така може да включва проблеми с достъпа до услуги и изолация. Въпреки това хората се местят в селските райони за по-спокоен начин на живот и по-добра околна среда. Градският живот предлага удобство, близост до училища, магазини, различни услуги и работни места. Освен това градът предоставя по-голям избор на извънкласни занимания и възможности за образование. Животът в провинцията предлага спокойствие, липса на градски шум, свобода, чист въздух, цветна градина и възможност за по-близък контакт с природата. Освен това селата около София имат общност и възможности за семейна подкрепа.
- Как влияе местоположението на селото/града върху ежедневието?
  
  Местоположението на селото/града може да повлияе на лекотата на достъп до работа, училище, детски градини и други удобства. Например някои от участниците споделят, че пътуват около 20 минути до работното си място и имат достъп до детска градина и училище в избраните от тях села.
- Какви са предимствата на живота в града спрямо селото?
  
  Предимствата на градския живот включват по-големи възможности за образование и медицински услуги, по-добра инфраструктура и по-разнообразни възможности за социални и културни дейности.
- Какви са предимствата и недостатъците на местоположението на селата/градовете?
- Как мога да проверя качеството на почвата преди закупуване на имот?

# 180 10 фев. 2021, 11:40 ч.

Мнения: 6 004

Ами точно, че животът ще ги удря, е добре да им спестим време без такива удари. Или викаш няма значение, че на 30-40 години вече ще са смачкани от стресово ежедневие.....
Аз съм на обратното мнение, бих им спестила всякакви несгоди и стрес, доколкото е по моите сили, защото след време животът ги поднася и без нашето съгласие.

# 181 10 фев. 2021, 12:19 ч.

Мнения: 4 204

aDream, според мен си в голяма грешка. Характер и устойчивост се изграждат от детска възраст. Не казвам че трябва да си малтретирате и тормозите децата, но трябва да се научат сами да се справят от малки и опита е най-ценния учител. Здравословна доза стрес никого не е убила. Доказано е че когато родителите прекаляват с грижите за децата си и не ги пставят сами да се справят и мислят вместо тях, двцата израстват неспособни, а ако ги глезят и ги носят на ръце, угаждат им всичко и им говорят само розови приказки без покритие щ, децата стават хора с големи претенции без никакво покритие. И когато почнат работа ще ги удари товарен влак. Но там родителя няма да може да помогне и стреса ще е голям. Ще се появи чувство за малоценност, нежелание за търпение и постоянство, депресии, паник атаки и спираловидно затъване.
За бога, спрете с това прекалено обгрижване на децата. Като бях маък съм пътувал от 5ти клас сам по 1 час в посока. Ставал съм в 5 часа, сменял съм раздрънкани автобуси, висял съм по час да чакам автобуси ако хо изпусна. Ходил съм гладен, дъж ме е валял, сняг ме е валял. Обувките ми са били мокри. Преджобвали са ме, били са ме по-големи и какво ли не. Е не съм умрял, нито травма имам, нито съм се чувствал стресиран, всичко ми е било кеф да го правя. Стреса който визирате идва от начина на гледане към ситуацията, а това е изцяло психологически аспект и ако детето се възпитава да приема смело и позитивно трудности и се възнаграждава за успехите, то няма да бъде стресирано. Да може да се измори физически, но ще си почине а и децата имат много енергия и желание да полоряват върхове. Майки които ги предпазват, ги ограбват. Краен съм, защото съм го виждал с очите си, как деца израстват и на 25 години млади хора имат сериозни проблеми с оправянето в живота.

# 182 10 фев. 2021, 12:45 ч.

Мнения: 1 514

Съгласна съм напълна с Gogo1979.
Наскоро докато работих с моята психоложка и си говорехме за детето ми, което изпитваше силен страх към смъртта, тя ми обясни как притеснявайки се за сина ми и опитвайки се да го предпазя, аз отнемам от силата му. И му внушавам, че не може да се справи сам.

# 183 10 фев. 2021, 12:52 ч.

София
Мнения: 12 224

аз на 14г пътувах всеки ден по 30км да уча в съседен град, никаква драма, ставаш по-рано и си там в 07:30. Братовчедка ми е от "модерните" деца, преместиха се в село, на 20 мин от центъра на града ( не тук, в друга държава). Всеки ден я караха с кола на училище. Когато навърши 18г беше като загубена, идея си нямаше как да стигне от точка А до точка Б, чак след няколко години се освести и започна да се ориентира. За съжаление обаче май и в града тук практикуваме това...

# 184 10 фев. 2021, 13:20 ч.

София
Мнения: 8 634

Аз все си викам "ами сигурно извън града деца не съществуват" - щом е такъв проблем транспорта, сигурно се дематериализират някак, знам ли... Имам позната от Хисаря, която след основното всеки ден е пътувала до Карлово за училище. Е, не е споделяла да е било драмата на живота й, но пък всичко посреща с вдигната глава и няма грам пораженческо мислене. Разправяла ми е какво хахо-хихи е било с другите деца в автобуса, някакви перипетии като закъснявали за час и такива неща. Не и драми. Имам познат, който е учил даже основното в Правец, а е от Севлиево - ми нищо му няма на човека, и той няма пораженческо мислене и никога не съм го чула да мрънка. Не съм видяла нито едно дете на препатило семейство, или срещнало някакви трудности в детските години, да стане кофти и слаб човек. И когато майка ми ме съжаляваше еидн ден, че не ми била осигурила достатъчно материални блага, аз й казах буквално "ти ми даде любов и принципи, по-хубаво нямаше как да ми осигуриш". Кой както иска да си гледа дечицата, само да са здрави. Лично за мен някакви затруднения от малки, не ни правят стресирани и деформирани хора - напротив. Това съм видяла аз, няма нужда някой да ми го (до)казва или да ме убеждава в друго.

# 185 10 фев. 2021, 13:40 ч.

Мнения: 4 204

По добре да се лашка по двачаса на ден в автобус отколкото да виси два часа пред тв или компютъра.

# 186 10 фев. 2021, 14:17 ч.

Сф
Мнения: 11 856

Много са задръстванията вече, ненормалниците и всякакви типове по града, както и криминалните. едно време си е за едно време и беше много по- спокойно , то и колело се караше спокойно в квартала примерно. Сега лично аз се стремя да намаля рискови ситуации и неприятни случки. Изобилства просто.
гого 79 , ако ти е набора, какво е било в 5 клас няма нищо общо със сега. И аз тогава минавах 2квартала в 3 клас още и пресичане и всичко и то на пешеходна на Раковска, не на светофар.

# 187 10 фев. 2021, 14:33 ч.

София
Мнения: 1 760

Само да уточним нещо друго. За миналото за което говорите, вие ходили ли сте на допълнителни занимания, уроци, спорт, езици?

Сега ако едно дете трябва след училище да отиде на допълнителни занимания и живее на село, то или ще се прибере за обяд и ще излезе веднага или изобщо няма да се прибира, а направо ще ходи на извънкласното. Ние като възрастни ценим времето си и предпочитаме автомобил пред автобус или трамвай, а не ценим времето на децата си които ще пътуват часове. Децата са издръжливи, но умората се натрупва. Аз лично не бих била хепи, детето ми цял ден да е по улиците, защото няма да има време да се прибере и да отиде след това на време на език или спорт. Или казвате, защо са ви допълнителни занимания?

Всеки родител иска най-доброто за детето си. Друг е въпросът дали това е в действителност най-доброто или не прекаляваме в грижите си за тях. Децата са различни, някои се предават пред трудностите, други се амбицират да ги преодолеят.

# 188 10 фев. 2021, 14:41 ч.

София
Мнения: 8 634

Аз говоря за времето към средата на 90-те години, не мисля, че беше по-спокойно или безопасно от сега (но може и да бъркам). Аз живеех в областен град и ходех само на уроци по език, на други занимания съм ходила каквото имаше от училище, а и бързо ми омръзваше, та не беше нещо критично важно дали има или няма. Ей ме на мене, ето я моята позната - и двете с висше образование (пък сме учили извън София основното), с квалифицирана работа и добър стандарт на живот в България, знаем езици, тя има и дечица. Не казвам, че не е по-удобно в града. Но чак пък да е непосилно и невъзможно да се живее край града... не знам, все ми се струва, че е възможно дори и с деца.

# 189 10 фев. 2021, 14:48 ч.

София
Мнения: 1 760

Ехе, кой твърди, че е невъзможно и ужасно. По-удобно е и по-спокойно за родителите когато са в града където учат децата. По-удобно и по-малко стрес и за самите деца. Все пак след всички други ангажименти се очаква и да си научат за следващия ден.
Аз съм от глезените деца, ходила съм на уроци и на спорт, и на езици. Може да съм имала късмет, но не съм усетила челен удар за сега, дано да си остане така де:)

Много зависи от семейството и възпитанието у дома, от изградената ценностна система. Има си хора мрънкалки, никога, ама никога не им е по вкуса.

# 190 10 фев. 2021, 14:49 ч.

София
Мнения: 12 224

Тези допълнителни уроци, според мен ще са в бъдеще много по-достъпни в онлайн вариант отколкото в присъствен. Остава спорта, но моето дете ходи уикенда на спорт, нямам нито аз, нито той сили за през седмицата

# 191 10 фев. 2021, 14:58 ч.

София
Мнения: 381

Да ходили сме на извънкласни дейности. И да и аз имам деца, които ходят на извънкласни дейности, кога с нас, кога без нас. Имат опция при дупка да отидат или при баба си или при дядо си, но вече почти не го правят. Намират с какво да уплътнят времето си, без да е необходимо да се прибират някъде. Относно опасностите - случка от живия живот. Все още живеехме в София, но търсехме усилено къща извън нея. Големият ми син, който тогава беше на 14 години, прибирайки се от втора смяна от училище, слиза от рейса и има да премине точно 50 метра през неосветено блоково пространство бива нападнат, заплашен с нож и му взимат телефона. Около месец всички бяхме в ступор. Карахме го и го взимахме от училище. След това с баща му проведохме сериозен разговор и решихме да спрем. Трябваше да му дадем възможност да се справи със страховете си и не сбъркахме. Но това окончателно затвърди решението ни да се изнесем от София. И само за протокола - вероятността да го нападнат по същия начин слизайки от селския автобус е в пъти по-малка.

# 192 10 фев. 2021, 15:07 ч.

Мнения: 6 328

И аз след 7 клас съм пътувала за училище по 1,30 мин, два пъти на ден с градски транспорт. И ако мога, бих го спестила на детето си.
Точно пък това е последното, което е смислено за изграждане на устойчивост и борбеност на характера.

# 193 10 фев. 2021, 15:10 ч.

София
Мнения: 8 634

Така е, едва ли е определящо само по себе си. Но не е и дълбоко увреждащо, угнетяващо и травмиращо, нали? Като съм слушала познатата ми, на мен ми звучи по-скоро като неудобство, което сам решаваш дали да обърнеш на нещо по-весело. Но чак пък краен стрес и претоварване... издържала е, и не е била сама; никога не е казвала "абе, ужасно беше, трябва да се избягва на всяка цена".

# 194 10 фев. 2021, 15:13 ч.

Мнения: 6 328

За мен беше "колоритно" преживяване. На -15 градуса в автобуса си си много близък с едни 100-200 индивида, половината от които от тъмен произход. После смяна с трамвай и 15 мин. пеша. И така едни 5 години, всеки ден. После се прибираш след 8-ми или 9-ти час и имаш време само да научиш за следващия ден, но не и да имаш допълнителни занимания или да прочетеш книга.
Та хайде да намираме далеч по-смислени предизвикателства за децата ни, които да им формират характера.

Чета темата, защото и ние сме на етап къща. Но ни е ясно, че градски транспорт просто не трябва да го броим. И къщата е опция единствено с апартамент в София, евентуално за зимните месеци.

Препоръчани теми

Къща около София - 3

619
Жилища и имоти

СЕДМОКЛАСНИЦИ 2024/2025 - Тема 10 - На децата им дойде до гуша, никой вече нищичко не ще да слуша!

736
Набори

Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа...през декември

2 595
Потребителски групи

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 4 (18.09 - 25.09)

Причина:

Причина: