С какво отблъскваме мъжете в началото и как да поддържаме траен интерес?

Точно там е разковничето - масата са такива, без значение "социален статус". Баланс много малко хора са намерили. Замогналите са се самозабравили, гледат отвисоко, по-скромните завиждат и им се чудят "как".
И, ако приемем, че е филтрирала, почти не остават адекватни, и ги търси в купата със сено.
Кристина сигурно визира привличане на мъж за нещо "по-така", въпреки че вкъщи уж всичко й е наред. Реално, ако е наред, няма да коментира въобще, даже няма и да се влиза във форуми, какво остава да се коментира личният живот, който е неприкосновен.
В среда, различна от твоята, като ценностна система, визия, възпитание и т.н., няма да се чувства човек добре.
Да, лавира, общува с всякакви, както и аз, но допускането до себе си, няма как да става с всеки.
Ако приемем, че Кристинка е хубава жена, поддържа се, във форма, привлича потенциална "компания", което е нормално. Ако иска да привлича други, трябва да се занемари, или промени коренно начина си на живот, което няма как да стане.

Кристинка, на въпроса ти - 50 лв. ми плащаш за 30-минутен "сеанс" - беседа, и ще ти кажа "как".
Принципно и практично.
Времето е пари, компетенциите се заплащат. Знаеш го много добре.

Е, това пък как кореспондира с подбора на читави хора (мъже/жени)? Това означава ли, че за теб "другите" хора са някакви грозни, занемарени мърлячи? Странно делене на хората. Да не кажа смешно и детинско.

Аз съм от този тип хора, които никога не търсят първо или непременно грешката в другия. Отношенията между двама души се развиват и от двамата, поради което може: или единият да е виновен, или другият, или и двамата, или никой от двамата (при недотам правилно разбиране на нечии думи или действия).

 Сещам се за един доста показателен пример как бях "съгрешил" жестоко; поне в очите на жената до мен тогава. Имахме среща и поради някаква причина закъснях с 5 минути. То не беше намилане, не бяха драми. Цялата среща и след това вечерта в квартирата ни премина в цупене и натякване как не съм я бил "уважавал". За пръв път в живота ѝ някой ѝ бил закъснявал. Нищо, че през предишните около 2 години заедно тя е закъснявала в повечето пъти; понякога с над половин час, а веднъж и с два часа (като това с двата часа чакане после се оказа неин нарочен женски тест да ме пробва доколко държа на нея - с периодично обаждане по телефона да потвърждава как "Ей сега след малко идва"). Даже съм се чудел после, че съм имал такова търпение да я чакам. И после това едничко мое закъсняване от 5 минути ми го натякваше през някой и друг месец. Дотогава нито веднъж не бе показвала, че е злопаметна.

 С жената преди нея пак допуснах "огромна грешка" Ето в какво се състои тя. Някъде около третата година от връзката ни се наложи тя да поиска заем от майка си, за да платим предстоящия наем на квартирата ни, която във всичките останали месеци от 4-те години заедно плащах аз, отделно от всички останали сметки (за съжаление на някои форумни представителки тук, които горещо желаят да ме мислят за скъперник ). И тогава пак имаше едно намилане и напомняне месеци наред какъв срам било за нея "тя" (на практика майка ѝ) да плаща наема, как съм ѝ паднал в очите като мъж в такъв момент и други ала-бала.Следващият месец ѝ дадох пари да върне заема към майка ѝ и още толкова, за да си купи някакви нещица по неин избор. Ей така, защото аз самият се чувствам по-добре, когато човекът отсреща остане доволен.
 Със същата жена ми се беше случвало някъде към края на връзката ни и да се нацупи, че веднъж късно вечер се прибирам изтощен от дълъг работен ден и след душа желаех да си легна, защото не издържах. Тогава дори не вечерях. Нацупи се, че се чувствала отхвърлена, задето я помолих да няма интимности тогава, поради липса на каквито и да е останали сили в мен. И в следващите 2-3 месеца се започна с едно нейно редовно "главоболие" и отказ да имаме интимност в повечето дни - ей така, напук, за да ми покаже как се е чувствала тя в една-единствена вечер.

 Друга непростима грешка с друга жена в по-скорошни години. На ресторант сме и отива до тоалетната. Докато я чакам, си извадих телефона и поцъках на една игричка "Frozen free fall" по мотиви от "Замръзналото кралство". При завръщане към масата ми казва усмихнато "Нали не се сърдиш, че за позабавих малко? А какво гледаш в телефона?". От момента, в който разбра, че не ровичкам във Facebook или YouTube, а съм си пуснал в това време игра, рязко промени отношението си, стана гръмотевичен облак от нерви и подхвана да обяснява как бившият ѝ по цял ден играел "Counter-strike" с приятели в мрежа, крещял, буйствал и я пренебрегвал. Започна се с едни безпочвени сравнения между него и мен, с натяквания как нещо такова можело да ни раздели и прочее. От мухата направи не слон, ами динозавър.

Базила, познавайки Кристинка малко, или много, пиша горното.

"Читавото" е много широко понятие. Няма да ми стигне денят да сея ум и разум, а и в полемики не ми се изпада.

"Занемаряването" има много измерения. Естествено, че човек, както се отнася към себе си, така би се отнасял и към другите. Тук всичко може да се сложи в кюпа - спретнат външен вид, здравословност - килограми, храна, отношение, поведение към другите и мн.др. На мен са ми казвали, че съм много изискващ, доста са се отказвали още в началото, което за мен е +, защото отсявам и не губя време.

Да, ти говориш само за външност очевидно. Ок, няма проблем, именно затова говорех. Когато очите са отворени за определени качества, в това число и външни, нормално е и това да виждаш/намираш в другите. А Кристина неведнъж е споменавала, че е материална жена, тя вижда само буквалната, материална страна на нещата. Тогава да не се чуди защо и привлича подобни хора. В което пък аз не виждам нищо лошо, ако това е нейното нещо и така се чувства добре. При общуване между хората има едни невидими енергии, когато или вибрирате на еднакви честоти, или се отблъсквате. Тя хем търси романтика, нещо повече от буквализъм, хем я отрича, залага на материалното само. Има си надграждане на съзнанието.

Чудесен пост, приятелко.
Taка е, нищо лошо няма в нищо, стига човек да е себе си на първо място.
Ясно е, че без материално не може, всичко е пари малко, или много - соц. живот, за деца и семейство да не говорим.
Кристинка е напълно нормално да гледа материалното. Има, обаче, проблем - тя не търси мъж да я издържа, тя се издържа, както и децата си, което е ок. Тя реално си е уредила живота - кариера, капе кеш, контакти, уредила децата с по 1 имот, тя си има, няма какво да иска повече материално. Липсва й мъжът с главно "М", изпепеляваща връзка, тръпка, любов, усмивки, емоции, разнообразие, и всичко съпътстващо. Аз лично съжалявам мъжа й - удобен за пред обществото да се водят "семейни". Но явно и на него си му е добре. Аз в подобни отношения много трудно бих се задържал. Всичко трябва да ми е ок, двупосочно - и на мен, и на жената. Във форуми няма да се влиза, ха-ха, време няма да остава.
И точно затова на Кристинка материално не й трябва, тя си го има - сама постигнала, по един, или друг начин, тя си знае, може да не е само с "качества и блъскане".

Няма как да изградиш каквато и да е връзка, ако си емоционален пън и не виждаш над носа си.
Не става по библейски - поискай и ще ти се даде. Трябва и ти да дадеш.
И няма как да привличаш и задържаш хора Б, ако ти си пуснал дълбоко корени в тип А.
Най- малкото, тип Б няма да иска да има нищо общо с теб.

Ще е интересно жените тук да опишат според поставената тема с какво са отблъсквали мъжете през годините.
 Подхвана се горе една тема за Кристина, защото за някои може би е по-лесно отстрани да обсъждат друг човек, но я да видим дали ще има смелчачки, небоящи се да дадат личен пример и да признаят свои грешки. Малцина успяват да превъзмогнат себелюбието си...

Себелюбие ли?
Ми не, не ми е било приятно да си тръгвам всеки път, но съм била наясно, че не мога повече да стоя и че заслужавам повече.
Иначе, ако за отблъскване се брои това, че определено успявах винаги да ги потисна, те горките, потиснатите - не бягаха, а само се утешаваха с малки барбита за вдигане на самочувствието..)

Жребчо, чувал ли си израза „Гъвкав като самокритика”? Големи самопризнания надали ще има...

От мен не са си тръгвали, аз съм си тръгвала и не съм имала много връзки. Така че ето ти самопризнание. Както щеш си го гласи да ти уйдиса на тезичката, че всички жени са маскари.

Мъжете често не си тръгват физически, а емоционално, с което правят живота на жената до себе си достатъчно неприятен, за да вземе решението за раздяла. Да се разделиш с някой изисква и поемането на вина за решението, да го поднесеш по адекватен начин, готовност за конфликт. Кой на кого е казал първи, че иска раздяла не означава автоматично, че всъщност не е по взаимно съгласие.

Жребче
>>>>>>>
Аз виждам ти какви грешки си допуснал в трите истории. Също така какво имаш да работиш върху себе си.
🤓😎
Първият пример:
Тогава ти си показал на жената до себе си, че никак не уважаваш твоето време.
Ти трябваше да разясниш, че не търпиш да закъснява повече от 15 минути.
След този времеви отрязък няма никакви срещи. Изключения се правят само за форсмажорни обстоятелства като например катастрофа.

Вторият пример:
Съжалявам, но въпросната жена е права за нередността на взимането на този заем от нейната майка заради наема на вашата квартира.
Тогава защо ти не поиска пари назаем от твоята майка или някой твой приятел?
(Аз лично имам негативно отношение към заемите. Изключения правя само за здравословни проблеми.)
😶😐
А за онази вечер с пропуснатите интимности заради твоята умора ти защо не си опитал да се извиниш на другия ден с малък подарък или приготвена от теб вкусна вечеря?

Третият пример:
Извинявай, но жената имаше пълно право да се притеснява, че може пак да е попаднала на мъж със зависимост към игрите като нейния бивш приятел.
За нейно успокоение ти трябваше демонстративно да изтриеш всички игри от твоя телефон.

Трудно ми е да повярвам, че човек който си купува солено сирене, за да не яде много, да е плащал наем цели четири месеца сам. СорЕ, но и трите истории са ми твърде... написани. Ама аз, ама тя, ама някакви смешни подробности... Не може да е Телец това, нещо женско има в този случай.
Представям си мъжът ми и баща на детето ми да има мислене като това за сиренето и нета. Пък после ходи и разправяй как плащаш.
Нямам спомен да съм отблъснала някой така, че да си тръгне от мен. Дори и от такава меркантилна жена, която обича мъжът да 'и угажда и да си харчи парите за нея. Но и аз рано се задомих, нямам кой знае какъв опит, затова пък имам повече от едно предложение за брак. Реални.
Факт е, че стиснатите мъже са сами и форумът е доказателство за това. От реала имам същия такъв пример. Дружка ми е, добро момче е, но и него го свиди, ама така му се свиди. Няма жена, няма деца, космически изисквания за външност и поведение, всички са долни меркантилни какъвто епитет си изберете - все ще пасва.

Тази случка с втората не ме изненадва. Как така се стига до решението тя да търси начин да плати за нещо, което по начало ти си приел за свой ангажимент? Тя е волна птица. Може да дойде да живее при теб, може и да не дойде. Така е и станало, ти си я поканил, тя е откликнала. От къде накъде ще очакваш тя да решава подобни проблеми, при положение че от самото начало е било ясно, че е гостенка. Не сте семейство, че да искаш и тя да привнася към бюджета. После, откъде накъде майка ѝ трябва да се чувства уважена да ти плати наема, макар и за месец?

Относно интимностите: нямам идея дали си от мъжете, които целуват и прегръщат страстно и с чувство само ако искат да правят секс, но нищо  чудно. Начи, тя ти се навира, за да я поглезиш, не е задължително да иска секс, но ти парираш ентусиазма ѝ, защото нямаш намерение да се хабиш за лигавщини. Ми не е гот. Отхвърлена се е чувствала.