Започна се разправията вече..Ей за това не искам да чуя за българска ТА , бг хотели, сайтове и въобще за български компании.Не защото са български,а защото вечно има разправии за всичко с тях.Тя не била резервацията при тях,нищо че баща ми е дал на тях парите..?!Сега ще чакам да ми кажат къде е направил резервация всъщност..Ами любезни са(за сега),ама каква файда като по никакъв начин не ми помагат,и нищо конкретно не казват?Ти питаш какви са условията за отмяна на резервация,те ти разправят че хотела щял да отвори през юли..
- Публикувана: 1 юни 2020, 04:30 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2020, 03:50 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през юни
Честит празник на всички дечица! Да растат много, много здрави за спокойствието на мама и тате 
Успех и на малко по-големите за класиранията.
Оплаквам се, че тъкмо сложих малкото да спи и се разтропаха отгоре, що и да не пробият някоя и друга дупка в 14:20. Тъкмо грабнах ключовете и телефона да се качвам, ама си викам, ако много ме ядосат, най-много с викове да го събудя. Та си легнах де.
Успех и на малко по-големите за класиранията. Оплаквам се, че тъкмо сложих малкото да спи и се разтропаха отгоре, що и да не пробият някоя и друга дупка в 14:20. Тъкмо грабнах ключовете и телефона да се качвам, ама си викам, ако много ме ядосат, най-много с викове да го събудя. Та си легнах де.
Тъкмо се чудех как така не сте писали, а то нова тема сме имали. Благодаря за новата темичка tetka_the_best.
Честит празник на всички дечица! Мойто днес ме побърка, сякаш усети, че има празник и може да си прави каквото си поиска. Още от сутринта тръгна на криво деня. Подаръка и беше акумулаторен мотор, поръчан от интернет и като започнах да го сглобявам липсваше един винт. Облякох се, ходих същия винт да купя, за да мога да и го досглобя мотора. После пък изобщо не му се зарадва, може би, защото вече имаше кола такава и мотора не го отрази изобщо. Сега заспа с триста зора, и имам 2 перални дрехи да изгладя, докато тя спи.
Вечерта ще празнувам празника на търпеливата майка.
Честит празник на всички дечица! Мойто днес ме побърка, сякаш усети, че има празник и може да си прави каквото си поиска. Още от сутринта тръгна на криво деня. Подаръка и беше акумулаторен мотор, поръчан от интернет и като започнах да го сглобявам липсваше един винт. Облякох се, ходих същия винт да купя, за да мога да и го досглобя мотора. После пък изобщо не му се зарадва, може би, защото вече имаше кола такава и мотора не го отрази изобщо. Сега заспа с триста зора, и имам 2 перални дрехи да изгладя, докато тя спи.
Вечерта ще празнувам празника на търпеливата майка.
Вчера станаха две години от аборта, много страшно за мен преживяване, заради страха от болници и лекари, не съм сигурна, че искам да забременея пак, може би ще си остана без деца.
Здравейтееее! 
Значиииииииии, почнах да ви чета, че два дни ви изпущих от поглед. По средата на четенето влезе клиент. После продължих да чета, ма пък вие не спирате да пишете и да множите страниците. Мира нямате. И нова тема отворихте дори. И пак клиент влезе. После стана 17 ч и се разпищях като ощипана когато видях класиранията за първи клас - отрочето ми е прието в най-близкото до нас училище. Па като ревнах от вълнение, че онова бебе дето нямаше сили да проплаче в родилното сега ученичка ще става. Ама баш си ревах - със сълзи. Добре, че нямаше клиент да ме види. И четенето пропадна.
После се връщам да ви дочета, ако смогна. Но сега трябваше да се похваля. 
И да се оплача, че аз на друго училище се надявах повече , но то не ни е по район, така че ясна беше работата, че ще е в това. То на това, в което е приета щерката му се носи добра слава, но аз имам някои резерви. Обаче каквото сабя покаже. А и детето в него си иска. Не, че й разбира главата много, но си е решила, че там иска и поне е доволна.
Главата ме боли. Пих хапче, но май пак ще пия.
Значиииииииии, почнах да ви чета, че два дни ви изпущих от поглед. По средата на четенето влезе клиент. После продължих да чета, ма пък вие не спирате да пишете и да множите страниците. Мира нямате. И нова тема отворихте дори. И пак клиент влезе. После стана 17 ч и се разпищях като ощипана когато видях класиранията за първи клас - отрочето ми е прието в най-близкото до нас училище. Па като ревнах от вълнение, че онова бебе дето нямаше сили да проплаче в родилното сега ученичка ще става. Ама баш си ревах - със сълзи. Добре, че нямаше клиент да ме види. И четенето пропадна.
После се връщам да ви дочета, ако смогна. Но сега трябваше да се похваля. И да се оплача, че аз на друго училище се надявах повече , но то не ни е по район, така че ясна беше работата, че ще е в това. То на това, в което е приета щерката му се носи добра слава, но аз имам някои резерви. Обаче каквото сабя покаже. А и детето в него си иска. Не, че й разбира главата много, но си е решила, че там иска и поне е доволна.
Главата ме боли. Пих хапче, но май пак ще пия.
Препоръчани теми