Мое щастие-но и болка .

Сподели с приятеля ти, нямак ак да изградите хубава и стабилна връзка ако не можеш да се разкриеш пред него. Интимността във връзката не се свежда само до секса. Зорлем ще загубиш свестен човек, защото си бъзлива. Явно не си узряла за сериозни отношения.

Според мен трябва да се харесваш и приемаш такава каквато си, за да те обикнат и приемат другите. Това е основата да се заявиш като личност и да покажеш на околните, че те трябва да те уважават. Въпреки проблема, който имаш, можеш да обърнеш внимание на външния си вид, да направиш някаква промяна с цвета на косата, стила на обличане, да спортуваш или да се занимаваш с нещо , което да повдигне духа ти.
А ако за него е проблем твоят проблем, то не трябва да ти губи времето. Относно излизанията с близки и роднини-според мен потърси баланс, присъствайте на поводи и празници, но не и да се мъкнете всеки ден при родителите на някой от двамата.
Защо не желаеш апарат?

И аз и той живеем с родителите си .Окей тук добре,по малко се виждам с тях.
Но има и роднини ,не се виждаме често с тях и понякога явно трябва да се видим.
Аз визуално си се харесвам ,но проблема си не мога да приема -НИКАК НЕ Е ЛЕСНО.
Не го желая на никого,адски трудно е .
Да страня и да се правя ,че не искам никого около мен.Много е трудно.
Заради проблема ми още преди години, пожелах да не се виждаме и да нямаме връзка .
Аз се срамувам от себе си ,не желая да го коментират общи познати и т.н.
Но в крайна сметка му честитих един празник и се стигна до виждане и се случиха нещата .
Искам да бъде много щастлив но не с мен,е как да му го кажа (заради проблема ми ).
Апарат не желая ,защото ужасно ме е срам .А сега неволно коментират ,че не чувам,а пък тогава да ми се смеят в очите не мерси.

А имам такъв проблем, без апаратче съм, защото не се чувствам добре с него. Сменила съм няколко, не ми помат. Даже една лекарка ми каза, само по време на лекций да го слагам...
Дано приятелите му да са разбрани и роднини му, да не те изолират. Аз съм омъжена, със свекървата почти не говоримм (аз и тя) не й се занимава. А ходихме често в тях преди ИП, гадно е. Но дори на моята майка понякога не й се повторя казаното и тъй аз слушам главно.


Пиши ми, ако искаш.

Ще си провалиш връзката и ще се обречеш на мъка, защото те е срам от намаления слух? Най-трудно е да пребориш егото си. Пожелавам ти успех. (без ирония, без критика го пиша)

Аз изчетох два пъти постовете ти и не можах да разбера, ако наистина е толкова свестен този мъж, защо толкова държиш да се разделиш с него? Поговори с него, обясни му какво те тормози и той вече ще си прецени. В една нормална връзка трябва да може да се разговаря и споделя. Не си нито първата нито последната жена на света с намален слух. Кажи му на човека, обясни му всичко за здравословния си проблем и как се чувстваш. Какво значи срамуваш се от себе си -имаш здравословен проблем -ако можеш и искаш го коригираш, ако не можеш или не искаш-не. И живееш с него. Обясняваш го на мъжа до теб и той си преценява дали и той ще може. А че някой щял да ти се смее-да си развалиш връзката заради това за мен е несериозно.

Аз сложих апарат на 17 гадини,до ден днешен не ми  се е присмял никой ,нито един.Работих над 32 гониини в нормална среда и спрях заради друго.Отгледах две нормални деца  и се радвам на нормални внуци.
Никога не съм се срамувала от себе си, имах неудобство като не чуя нещо,та си признавах веднага ,че трудно чувам и хората повишанаха глас да ги разбера.
Смятам се за нормален човек, и съм нормален човек. Не съм се лишавала от нито едно удоволствие като млада, после работа много, криза ,деца и разходи по тях  и нямаше как, не често и постоянно, но от всичко съм опитала.
Гости посрещам и сега,но вече е трудно и с апарата, защото има съпровождащ проблем и не мога дълго да го нося.
И това ,че ти не се уважаваш като личност  е твой проблем, няма друг да го реши.

Каквото и колкото позволиш, такова и толкова ще ти върнат останалите, ще ти причинят .
И ако мислиш ,че форумът решава проблеми - откажи се.Ти ще си решиш проблема ако пожелаеш.Не вярвам момчето да не  е забелязало какво ти е, може да те подкрепи.
И друго- колкото повече време минава ,толкова по-трудно се свиква с апарата.Много хора (тежкочуващи)ме питат за него, не се обиждам, обяснявам и помагам със съвет.
Сложи го, никой няма и да го забележи зад средно дълга коса, да не си като момче подстригана само.Една подходяща прическа и си готова, а вече има толкова модели и вътре в ухото дори , аз носех комбиниран с очила, в началото не ми бяха и нужни ,но това бяха апаратите тогава.
Знам ,че ще ме отрежеш и дума няма да ти влезе в ума. Ама поне да знаеш, че виновник за живота си сега ,неприятен ,си ти. Може да не си личи дори че имаш проблем, години наред имаше хора да не знаят за моя.
И да натъртя ,никой не ми се присмя, напротив ,уважават хъса ми да се впиша в нормалния свят.
И не се провалих с това.

Нямам тази смелост да му споделя,аз само като се сетя започвам да рева.И не желая да ме вижда в подобно състояние.
Връзката ми е ок,обичам си го ..Нооо не съм пълноценна ,по добре би било да си намери по добра от мен(здрава).
Защо да му споделя ,за да ме съжалява ли ?
Ще сподели с техните и после да ме е срам да ги видя.
Това е ,колкото и да е странно има и хора като мен.
Предпочитащи да останат сами ,но хората около тях щастливи с друг човек.

Срам те е от апаратчето?! Все едно някой да го е срам от очилата. Хората са толерантни. Никой няма да се присмее на друг за слухово апаратче или друг физически проблем. Има хора, които си сменят пола и се гордеят, ти си се запритеснявала за апаратче, което ще ти помогне да чуваш.
Проблемът ти е психологически. Обърни се към психолог. Ако е нужно проведи терапия. Не е нормално, да те е срам от нещо, което не зависи от теб. Не е нормално да проваляш връзки, приятелства и познанства. Не е нормално да се затваряш до толкова в себе си. Точно това затваряне води до влошаване на проблема.
Свържи се със психолог, работи над себе си. Съсипваш си психиката и живота за едното нищо.

За мен целият проблем е в това, че се самосъжаляваш и срамуваш от себе си. Да, имаш здравословен проблем, но много хора имат различни здравословни проблеми. Това не означава, че никой не трябва да ги обича или да си умрат сами. Ако ти искаш да се разделиш с него,защото не го обичаш или защото той не е щастлив с теб - това го разбирам, но да искаш да се разделиш с него,само за да не си преглътнеш егото и споделиш проблем - за мен това е непонятно. В една истинска връзка би трябвало да смееш да споделиш такова нещо на партньора си. Поне аз така разбирам нещата.
Че защо да те съжалява?
Аз съм с развалено зрение - от 2 клас носих очила, а от 10-ти клас съм с 4 диоптъра лещи. Без тях виждам ,но както се сещаш по големия диоптър не виждам без тях както например ти. Никога не съм крила ,че съм с лещи. И никога не ме е било срам от това. Не виждам никакъв повод за срам.

Ако бяха очила даа,няма проблем.
Но това са уши, а живота ми можеше да бъде много по добър .
Благодаря на всички за съветите ,ако можех да му споделя нямаше да пиша тук.

Ти не беше ли пуснала скоро друга тема за секс без презерватив?

Да ,тя  е без презерватива.Психолог или си живуркаш сама и това  е.С всички последици, ти избираш.
Не знам защо пускаш теми като не приемаш нищо.

Излизай от ролята на жертва! Няма кой да го направи вместо теб. Това самосъжаление отблъсва хората повече, отколкото някакво апаратче. Нормален човек няма да го направи на въпрос.