Това, което много ме изненада и смути в Австрия е, че независимо от категорията на заведението, независимо от интелекта, възпитанието, манталитета на посетителите, ако някой трябва да си издуха носа, го прави силно, шумно. Започва се едно духане, бучене, подсмърчане, направо масите наоколо се тресат. То и до сега ме смущава подобно нещо, но ако искам... това е.
- Публикувана: 2 юни 2020, 12:50 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2020, 00:10 ч.
Какво знаят чужденците за България? (тема за смях и сълзи)
Повярвай ми има нужда! Такова чудо невиждано е! И всички средно по 10-12 човека на една маса мляскат, чак ритмично го докарват. За плюенето и фасовете съм съгласна с Василена. За другото нямам наблюдения. Но това са си културни особености.
Това ли било причината за мляскането, Аз пък се чудех защо го правят. В нета има клипчета на една китайка, която яде всякакви гадости сурови. Тя така мляска и си мислех, че е защото яде такива лигави неща, да ги предъвква по-лесно
Моя приятелка молдованка буквално потреперва от отвращение само като чуе боза.
Италианците харесват кухнята ни с изключение на краставиците. Един кебапче и две кюфте и ракията ни харесват, но за виното ни дават хвалба само от куртоазия.
Мои приятелки чужденки, от години живеещи тук, са споделяли учудване от злобата, която се лее из българските форуми и страници във фейсбук. Това във връзка с хоби-страниците, където един показва нещо сътворено и веднага го изяждат с парцалите.
Албанците не разбират защо сервитьорките се втрещяват като ги слушат как обсъждат поръчката си, преди да я преведат на английски - вода на албански звучи като "уй" и казват, че България е ужасно студена страна.
Италианците харесват кухнята ни с изключение на краставиците. Един кебапче и две кюфте и ракията ни харесват, но за виното ни дават хвалба само от куртоазия.
Мои приятелки чужденки, от години живеещи тук, са споделяли учудване от злобата, която се лее из българските форуми и страници във фейсбук. Това във връзка с хоби-страниците, където един показва нещо сътворено и веднага го изяждат с парцалите.
Албанците не разбират защо сервитьорките се втрещяват като ги слушат как обсъждат поръчката си, преди да я преведат на английски - вода на албански звучи като "уй"
и казват, че България е ужасно студена страна.
Японци работещи с фирмата, в която работи мъжът ми, като дошли за първи път, опитали суджук, ракия и други неща. Оттогава като дойдат, винаги си търсят сийджука и рАкията.
Китай явно не е моето място. 
Аз ненавиждам мляскане, сърбане, цвъркане и всякакви нелицеприятни звуци по време на хранене. Родителите ми са от село, учили средно образование в града, но майка ми ни изяждаше с парцалите за културно хранене на масата. Дъвче се само със затворена уста, супа не се сърба, зъби не тракат по лъжицата, с пръсти в чинията не се бърка. Дори резенчето лимон се изцежда върху пържолата чрез потриване с приборния нож. /Не се сещам обаче как се правеше това упражнение върху риба /
По отношение на българските продукти - много много отдавна и тук в БГ вкуса не е същия, а по "специализираните" магазини в странство няма от къде да дойдат по-хубави. Всички колбаси /луканки, суджуци и пр./ са направени без да е загинало нито едно животно, а лютениците - без да е пострадал и един домат.
Особено лютеницата около 50% е картофено пюре и/или нишесте (и си го пише на етикета) 40% доматено пюре /сигурно внос от Китай/ и другото са разни Е-та. Отдавна съм престанала да ги купувам.
Не знам как е по големите градове, но поради недостига на работна ръка в по-малките сервитьорите вече не са сърдити, ами по-лошо - тотално неразбиращи къде са попаднали и какво има да правят.
Аз ненавиждам мляскане, сърбане, цвъркане и всякакви нелицеприятни звуци по време на хранене. Родителите ми са от село, учили средно образование в града, но майка ми ни изяждаше с парцалите за културно хранене на масата. Дъвче се само със затворена уста, супа не се сърба, зъби не тракат по лъжицата, с пръсти в чинията не се бърка. Дори резенчето лимон се изцежда върху пържолата чрез потриване с приборния нож. /Не се сещам обаче как се правеше това упражнение върху риба /По отношение на българските продукти - много много отдавна и тук в БГ вкуса не е същия, а по "специализираните" магазини в странство няма от къде да дойдат по-хубави. Всички колбаси /луканки, суджуци и пр./ са направени без да е загинало нито едно животно, а лютениците - без да е пострадал и един домат.
Особено лютеницата около 50% е картофено пюре и/или нишесте (и си го пише на етикета) 40% доматено пюре /сигурно внос от Китай/ и другото са разни Е-та. Отдавна съм престанала да ги купувам.
Не знам как е по големите градове, но поради недостига на работна ръка в по-малките сервитьорите вече не са сърдити, ами по-лошо - тотално неразбиращи къде са попаднали и какво има да правят.
Китай явно не е моето място. Аз ненавиждам мляскане, сърбане, цвъркане и всякакви нелицеприятни звуци по време на хранене. Родителите ми са от село, учили средно образование в града, но майка ми ни изяждаше с парцалите за културно хранене на масата. Дъвче се само със затворена уста, супа не се сърба, зъби не тракат по лъжицата, с пръсти в чинията не се бърка. Дори резенчето лимон се изцежда върху пържолата чрез потриване с приборния нож. /Не се сещам обаче как се правеше това упражнение върху риба /
По отношение на българските продукти - много много отдавна и тук в БГ вкуса не е същия, а по "специализираните" магазини в странство няма от къде да дойдат по-хубави. Всички колбаси /луканки, суджуци и пр./ са направени без да е загинало нито едно животно, а лютениците - без да е пострадал и един домат.
Особено лютеницата около 50% е картофено пюре и/или нишесте (и си го пише на етикета) 40% доматено пюре /сигурно внос от Китай/ и другото са разни Е-та. Отдавна съм престанала да ги купувам.
Не знам как е по големите градове, но поради недостига на работна ръка в по-малките сервитьорите вече не са сърдити, ами по-лошо - тотално неразбиращи къде са попаднали и какво има да правят.
Аз ненавиждам мляскане, сърбане, цвъркане и всякакви нелицеприятни звуци по време на хранене. Родителите ми са от село, учили средно образование в града, но майка ми ни изяждаше с парцалите за културно хранене на масата. Дъвче се само със затворена уста, супа не се сърба, зъби не тракат по лъжицата, с пръсти в чинията не се бърка. Дори резенчето лимон се изцежда върху пържолата чрез потриване с приборния нож. /Не се сещам обаче как се правеше това упражнение върху риба /По отношение на българските продукти - много много отдавна и тук в БГ вкуса не е същия, а по "специализираните" магазини в странство няма от къде да дойдат по-хубави. Всички колбаси /луканки, суджуци и пр./ са направени без да е загинало нито едно животно, а лютениците - без да е пострадал и един домат.
Особено лютеницата около 50% е картофено пюре и/или нишесте (и си го пише на етикета) 40% доматено пюре /сигурно внос от Китай/ и другото са разни Е-та. Отдавна съм престанала да ги купувам.
Не знам как е по големите градове, но поради недостига на работна ръка в по-малките сервитьорите вече не са сърдити, ами по-лошо - тотално неразбиращи къде са попаднали и какво има да правят.
На пазарите за селскостопанска продукция се продават домашно приготвени суджуци,луканки,месо в буркани,лютеница,домашно сирене,ябълки,круши и т.н. Отделно има в хипер-маркетите храна произведена по БДС. Между другото,в оригиналната лютеница са слага и картофено пюре.
ММ днес се заговорил с швейцарски клиент. Питал го човекът откъде е. ММ казал от България. Той питал а къде е България? ММ казал на Черно море. Клиентът мигал...ММ казал Турция, Румъния, Македония, Гърция, в този регион. Клиентът казал не знам, трябва да погледна на картата, в Европа ли е това?
Интересно име на фирмата произвела или опаковала семките.
На български как звучи.
На български как звучи.Скрит текст:
Тарталета ме подсети за семкочопленето на испанците.Имах един колега обожаваше ги и консумираше много шумно и неприятно.Много ми беше жал за него.Трябвало да изпратят човек в Б-я.Никой не искал.Той нов,неориентиран,наговорили му колко е хубаво,чудесна храна,страхотни жени и в този дух.Чувстваше се нещастен и излъган.След 1г.си би камшика обратно.Преди това го увещаваха да си стои тук.Малко след като се е прибрал,е напуснал фирмата.Много е гадно да се преувеличава действителноста.Никога не съм изсипвала нереални хвалебствия за страната ми. Sera
Една французойка усилено ми обяснява как в детството си е била на почивка в България. Прекрасно било, с палми... И ми вика, помогнете да се сетя къде съм била като малка. Как да й помогна, като по това време права под масата съм ходела? Но, за да й доставя удоволствие, викам й уверено: сто процента Златни пясъци! Просто само този курорт си харесвам в България.
Друга пък французойка издебна момент да ми каже: чувала съм, че българите сте много трудни хора. Да, викам й възпитано и с меден глас, не можеш да си представиш даже колко сме трудни. А самочувствието ни е невъзможно просто! Ние сме много горд народ, да знаеш. Ето така елегантно я предупредих, един вид- казвам ти, дъще-сещай се, снахо. Да няма изненади. Или, както казваме ние, българите, да няма: ти ли ме бутна или аз сам паднах.
Много, много рядко се е случвало някой да се опита да ме засегне на нация. Може би само този и още един път! Но, направо настръхвам и ставам отвратителна. В чужбина страшно ми се активизира родолюбието.
Друга пък французойка издебна момент да ми каже: чувала съм, че българите сте много трудни хора. Да, викам й възпитано и с меден глас, не можеш да си представиш даже колко сме трудни. А самочувствието ни е невъзможно просто! Ние сме много горд народ, да знаеш. Ето така елегантно я предупредих, един вид- казвам ти, дъще-сещай се, снахо. Да няма изненади. Или, както казваме ние, българите, да няма: ти ли ме бутна или аз сам паднах.
Много, много рядко се е случвало някой да се опита да ме засегне на нация. Може би само този и още един път! Но, направо настръхвам и ставам отвратителна. В чужбина страшно ми се активизира родолюбието.
Интересно име на фирмата произвела или опаковала семките.На български как звучи.
На български как звучи.Скрит текст:
Тарталета ме подсети за семкочопленето на испанците.Имах един колега обожаваше ги и консумираше много шумно и неприятно.Много ми беше жал за него.Трябвало да изпратят човек в Б-я.Никой не искал.Той нов,неориентиран,наговорили му колко е хубаво,чудесна храна,страхотни жени и в този дух.Чувстваше се нещастен и излъган.След 1г.си би камшика обратно.Преди това го увещаваха да си стои тук.Малко след като се е прибрал,е напуснал фирмата.Много е гадно да се преувеличава действителноста.Никога не съм изсипвала нереални хвалебствия за страната ми.Sera
Интересно име на фирмата произвела или опаковала семките.На български как звучи.
На български как звучи.Скрит текст:
Sera
От турски на немски google превежда Sera = Gewächshaus или на българки това означава оранжерия.
Цитат
Какво толкова са го омайвали, че да има нереално високи очаквания, та чак нещастен да е бил?
ММ е ходил в Китай преди много години. Казваше, че там пръцкането минава за нещо естествено и никой не се въздържа. Описваше какъв ужас е било да пътува със самолет, пълен с преяли китайци (сервирали са много обилна храна в самолета)