*********************
В далечната 1993 моя състудентка ме кани на гости. Врата се отваря от симпатичен на около 40-45 години мъж. Както се казва, добре е, че са ми предните зъби, че езикът ми да си стои зад тях.
За малко да изкажа възхищението си, че тя има млад и симпатичен баща. Оказа се, че това е съпругът ѝ, 22 години по-възрастен. И явно това трябва да е било голяма любов, защото той не беше никак богат. Та седнахме на кафе и той започна да разказва как в младежките си години бил добър спортист и по тази линия бил в България някъде на морето. Макар че бях изминали малко повече от 20 години, той не можеше да забрави неповторимият, истински аромат и вкус на българските домати, краставици и изобщо зеленчуци и плодове. Разказваше за пълните чинии с неустоима и невероятно вкусна храна. Не пропусна да спомене, как нежният бриз е галил лицето му, мирисът на море и жаркото слънце, богато озеленените улици. Беше много приятно да чуя всичко това.

... ( а и тези магазини ги държат турци (български ) че и хора от някакви други малцинства...и т.н.