Образователен Говорилник - пак bug - v.5

В гръцката тема не съм я засичала.
Според мен е набрала скорост и няма спирка.
Иначе много харесвам Анди.😃

Моят опит с каката хич не отговаря на описаното от Анди: в училище "божа кравичка", концентрирана, внимаваща, стрателна, а вкъщи - не млъква, само спори, движи се като хала. Като отидех на РС, все едно не говорят за моето дете.

Аз доколкото разбрах, Анди иска да каже, че разсейването си го има и в нормалните часове, просто при ДО и родителят ги вижда, не че е за ДО

Донякъде има резон в думите ѝ. Спомням си веднъж моите и двамата имаха ИИ, в различни стаи. От едната чувам "Госпожо, аз нямам ножица, Госпожо, аз нямам лепило, Госпожо изпуснах си молива и т.н..". От другата "Госпожо, вижте моята рисунка, тук съм си нарисувал еди какво си, Госпожо, ей сега, търся си химикала (Това моето, хем съм го заредила като книжарница ), Госпожо, пък Мими ми пречи". Как ги съжалих учителите...на мен ми бръмна главата. Тогава осъзнах, че и в нормален час ги има подобни неща и още повече взех да ги уважавам

В нормален час един поглед стига, за да се подредят и да си намерят всичко...
Пак опираме до учителя. Който има най-голямото значение.

Има неща, за които имам знания и опит и като пиша нещо, не си го пиша ей така, за да си запълвам времето. Имам поглед върху нещата съвсем искрено и лично, защото имам опит с групова работа, също и с класове, т.е. и в тази роля, не само като родител. Когато съм права, съм права.

не казвам, че дистанционното е по-добро от присъственото, но има своите положителни черти.

 Казвам, че децата  често се държат така и в клас, а контролът на учителя с какво е по-различен от контрола на родителя? Ако родителят не може да каже на детето си да стои и да внимава, дето му е родител, то как точно учителят ще го направи по-добре? Само защото е учител ли? Ами, не, който си внимава в час - внимава. Който си търси с какво да се занимава - пак го прави. Учителят има някакви механизми, но пак си остава основно нагласата на детето, особено нагласата, с която от дома го изпращат. Когато на мен са ми казвали учителките, че моите нещо не са се държали прилично в някакъв час, първата ми работа е била да си говорим вкъщи по въпроса как е редно да се държат в клас, и че не приемам оправдания от типа "ама, той Иван ме закача" или "не ми беше интересно". Хубаво, ако Иван те закача, и ако не разбира от дума, има си учител за тази работа. Ако не ти е интересно - кротувай, поне не пречи, а учителката няма как да знае какво си мислиш. Ако ги оправдавах с "учителката не може да им грабне вниманието", те и досега нямаше да внимават в час, защото нямаше да има защо да си наложат да внимават.  Дистанционното извади тези неща наяве и всеки вкъщи видя колко е готово да работи и да внимава детето и колко си търси други занимавки. Винаги първата брънка от веригата е родителят - каквото послание даде на детето и изисква от детето като поведение, такова ще бъде и поведението на детето в клас, независимо дали в първа група или в седми клас.

Те и в клас не могат да си намерят ножици, моливи, пък лепилото пада, пък нещо не им стига чинът като пространство... Много им е трудно с организацията. И като има поне един-двама, целият процес се бави или после недописали, недонаправили задачата.

Анди, твоите отдавна не са ученици... малко е като свекърва ми, която винаги казва как е реагирал мъж ми като бебе преди над 45 години...
Та ако се съсредоточим върху 2020 година и уникалното за света явление - дистанционно обучение в 4 клас, ще е по-адекватно.
Ще пия мускат Отонел от Ямболска изба - балАрина

Какво като моите отдавна не са ученици, нали от няколко години това е част от работата ми. Просто вече съм в другата роля. Всеки родител си мисли, че той открива топлата вода, а като цяло в групите нещата са горе-долу сходни  и децата правят сходни неща - ввсяка година, всяка група колкото и да е различна, пак има деца, които са разсеяни и трудно се организират, деца, които докато кажеш една дума, и те вече са готови, има и въртящи се да закачат другите, все гледат комшията какво прави, а тяхната работа несвършена, има и помагащи...

Анди, донякъде имаш право, но учителят си е различен авторитет и добрият такъв успява да наложи правила, които се спазват от всички. Чисто физическото му присъствие им влияе на децата. Да, децата и в нормален час се разсейват или тръгват да говорят (особено най-малките), но на живо е по-лесно да бъдат овладени. Макар, че трябва да призная едната учителка на баткото, така ги владееше и по време на ДО, че направо не можех да повярвам. И хем не беше млада, да кажеш че е защото е добре с технологиите. Като говореше, аз едва се удържах да не седна и да внимавам

Ден Х от ДО:
Ставам в 8 без 20. Влетявам в детската стая: "Имаш час от 7:30. Ставай! Ставай!"
Опитвам се да си направя кафе.
Пристига някой: "Искам палачинки!" "Няма!" "Ама Х яде палачинки всеки ден за закуска". "Няма палачинки!", "Ама аз съм много гладна!"
8 и 10 - "Първия ти час свърши, ставай! Ставай!"
8:15 - "Казах ти да ставаш!"
8:20 - "СТАВАЙ!!!!"
8:30 - номер 2 "Ставай!" "Вземи си тетрадка" "Не знам къде ти е учебника" "Не съм ти пипала химикала" "Не ми дръж такъв тон" "После ще ядеш" "Пиши, по дяволите, не се прави на интересен", "Може ли да спреш играта", "Може ли най-накрая да си отвориш тъпия учебник" "Виждам те, че играеш" "Не ме интересува, че го знаеш"
9:00 Към номер 1: "СТАВАЙ!"
9:05 Номер 3 "Не мога да се вържа, закъснявам, сега ще ми се карат" "Няма да карам час като съм закъсняла", "Имах да правя съчинение, което забравих, няма да карам час"
9:30 служебен разговор за планиране на деня, свита някъде между сушилнята и пералнята в единственото тихо място - складът
9:45 "Гладен съм!", 'Тихо", "Ти нищо не ни храниш!", "Тихо, ти казах, след малко ще ви обърна внимание"
10:00 "Пак ми прекъсна връзката, не мога да я оправя" "Заби ми"
10:02 "Недей да лежиш в леглото, може ли най-накрая да учиш като нормален човек!"
10:15 "Имаш час, недей спа"
10:30 "Още не си ни дала нищо за ядене" "Направи си сам!"
10:35 "Не, и този учебник не знам къде ти е", "Не, не си го оставил там, защото там го няма, както виждаш"
10:40 "Спри играта ВЕДНАГА!!!!"
10:45 "Може ли да не чатиш по време на час, а малко да слушаш"
10:50 "Да, сега ще дойда да ти помогна да решиш задачата"
11:00 "Може ли малко тишина, опитвам се да работя. До 12 трябва да си предам …"
11:05 "Да, тя никога няма да ни нахрани, ще умрем от глад!" "ТИХО!!!! Не мога да си чуя мислите!!!!"
………...

Тинки, това лична история ли е?

А това е мой пост, който написах в осмокласната тема в началото на ИП /после канализирах нещата /:

18.03.2020г. - ден 6-ти от началото на дистанционното обучение и ден първи откакто цялото 5-членно семейство си е денонощно вкъщи + едно приятелско дете, което взех на ски с нас и така и не върнах. Joy Всичките 5 лаптопа в къщи са постоянно заети. Деветокласничката е на целодневен режим на обучение. Двамата третокласници имат ежедневни видео часове и всевъзможни задания. И деца и учители се справят великолепно, но все пак са третокласници, което означава, че аз следя да не закъснеят за час, за изпълнение на задания, раздавам листове, моливи и други канцеларски принадлежности, снова между двата лаптопа и се боря с техническите иновации като прасе с тиква. /Вчера ми отне около 3 часа, с кратки прекъсвания за разходка и чаша вино, да сваля една диктовка по английски и да я пусна през правилната програма. Накрая успях! Bowtie Диктовката бе свалена, направена и предадена онлайн на учителя, след което заслужено се напих. / Студентката е подхванала маратон от сериали. ММ е вкъщи от днес и тенденциите при него още са неясни, но допускам, че могат да се развият в посока развод.
   Всички ядат като недоносени кърмачета - на равни интервали от по час и половина. Чистачката не идва, защото синът й започна да кашля. Мия подове в несвяст, постоянно пръскам със спирт и други дезинфектанти всичко неодушевено вкъщи, спорадично и одушевените. Въртят се забележително количество перални, предвид че никой никъде не излиза и няма кой да го види, ако не броим евентуалните срещи с някоя и друга катерица при ежедневните разходки в гората на Витоша /дезинфекцията след тях е като при влизане в операционна/. В добавка на предкризисно натрупаните килограми, бавно, но необратимо се сдобивам и с гърбица. Не знам как се справят безработните! Fearful За капак на цялата убавиня, се разгони кучето. Вечер, преди да колабирам,  паля по една свещ и се моля бог да пази интернет и продавачите в хранителните магазини. Hands Pray
   To whom it may concern:
   Готова съм да се подложа на доброволно заразяване и всякакво експериментално лечение, което намерят за добре, включително на лоботомия, ако преценят, че е удачно, с цел да се намери по-бързо решение на проблема с коронавируса,. Ако не успеят - поне да се свърши с цялата тази мъка. Weary

Няма как да се сравнява часът в зуум с часът в класна стая. То ние големите по един начин се държим и се концентрираме на обучение в офиса и на онлайн трейнинг, та те ли.
И моето най закъса по ЧО, каза, че преди в час всичко си разбирала, запомняла и било интересно, сега нещо не успява.
Също така хваленото ми като дисциплинирано и концентрирано в час дете неведнъж го намирах прилегнало на кревата да слуша само без пусната камера.

Аз май съм единствената, която хареса дистанцонното обучение. Накрая разбрах какво правят и какво не. Открих пропуските и бързо ги фиксирахме за един ден прави в къщи повече отколкото за цяла седмица в училище. И продължаваме. Стана бог на разбор на изречения, математиката не я броим. И т.к. Ми се мотика като муха без глава из къщи, продължаваме с обучението.
Тук два дни го пращам да  се разхожда със съседа. Човекът си разхожда кучета, нашия му прави компания и учи американска история в движение.

От сегашния ми поглед по нищо не мога да харесам ДО освен по това, че при самостоятелната работа децата бяха много по-концентрирани и спокойни. Но от друга страна цената на мързеливото стоене вкъщи, липсата на активност и социален контакт е твърде висока за тях. Изискването да разбират нов материал, гледайки екранче 20х15 - също. Към края всеки се сдоби с лаптоп, но мина време докато се усетим да им вземем. Изискването да набират текст на клавиатура, при все че в голямата част от времето нямаха такава, също не беше добре (наред с много други технически неща).

Според мен децата изобщо не трябва да набират текст. Ако ще пишат, да е на тетрадка и да снимат и да пращат. Пак е въпрос на юзабилити, но трябва да се помисли.

Ние за тази цел сме му взели компютър ( баща му си пада по тези неща, супер дуперски геймърски компютър, но чавето идея си няма, а и ние си мълчим като партизани). Към училището имат специална програма за печатане на десетопръстната система. Задобрял е много, но и доста се упражнява.
От следващата учебна година , в новата училище трябва да е с лаптоп. Купихме, но като го знам колко е завеян, и как досега не е имал и чанта за училище, та ще ходи с моя стария.