"Смешно" ли е раждането?

Докторът си беше много духовит и със всяка реплика предизвикваше голям смях. Приготвили са ме за секциото, аз вече на масата и влиза доктора. Виждайки анестезиоложката за поздрав и каза: "Охооо, днес си с новия сутиен. За това раждане като на празник си дошла!" Аз се разхилих както ми се моташе главата. На следващия ден доктора идва при мен и казва "Долу пред болницата едно момченце сваля сестрите да не е синът ти?" Като си тръгваше от визитацията: " Вече си с поне 10кг по-слаба. Гледай какъв фитнес съм ти направил - останала си само по цици" - а аз съм една фина дама над 100кг.

Емо се роди 5, 180кг. Момичето в съседната стая беше родило нормално - момче 3,100кг, два дни след мен и ги изписваха на 3-я ден. Бащата на другото бебе дойде да види синът ми и каза -" Ако може да видя как ще изглежда синът ми след 2 дни". Аз

Благодаря ви, момичета за споделените истории! Лично на мен ми вдъхнахте кураж и ме накарахте да се смея от сърце! Надявам се и аз след време да има какво да разкажа в тази тема!

ей, откога не съм се смяла така Благодаря за споделените истории! Аз не мога да се сетя за нещо забавно от моето раждане, освен, че се ошашках как докато ме режеха докторите си говорех всякакви щуротии и си разказваха кой на какви екскурзии бил..
Чак ми се прииска пак да съм бременна като ви чета... 
Кураж на тези, които скоро ще минат по този път и браво за хубавата темичка  

Историята на моя приятелка:
Тя е родила, таткото при нея в родилната зала. Докторът я шие и пита сиво-синьо-зелено-лилавия й съпруг, който току-що е срязал пъпната връв: "Как да я зашия - по-тясна или по-широка? ", а таткото се смее ни в клин, ни в ръкав. А докторът: Е ако искаш и усмихната ще ти я направя

При мен нямаше нищо особено.

Страхотна темичка, много ще е полезна за бъдещите мами. Аз когато бях бременна попаднах на една такава тема и тогава реших, че ще боли, но ако съм с усмивака ще мине по леко. Така си и беше, то смешното започна няколко седмици преди да родя.

Та две седмици преди да родя имах болки-контракци на 20мин, беше ми паднала и тапата. Отивам на преглед при АГ, тя ми вика имаш 1 см. разкритие, но скоро няма да родиш, така като те гледам (тове се падаше петък). На следващия петък, аз пак вися пред кабинета с контракции на 10 мин. Лекарката ме вижда и ме пита за какво съм дошла, азй  казва, а тя "ами защо не влизаш, ей така ще си родиш ти по коридорите" Но пак нищо, все още със 1 см. разкритие и подготвителни контракции.
В понеделник вечерта пак ми почнаха контракциите от 20мин. стигнаха на 5 мин., и така в 2.30 през ноща отиваме с мъжа ми във ВМИ-то на Пещерко шосе, звъним на звънеца. Излиза една сестра "Вие за какво", аз смееки се "Ами ще раждам", а тя". Така като те гледам как се смееш, май няма да раждаш, но ела все пак да те прегледаме."
Едвам 2 см. разкритие, а записа отчита слаби контракции. Все пак ме сложиха в предродилна зала и започна чакането. И докато чаках и аз имах една смешна случка с една циганка. Те беше на леглото до мен и много охкаше и викаше, и по едно време явно вече много я болеше и вика на акушерката "Докторке това бебе ми е.а мамата"
 
И така си чаках до сутринта с контракции на 5 мин., но слаби, доктора се чуди какво да ме прави и реши, че няма да раждам скоро и ме върнаха в Патологична бременност, за да не се стресирам от виковите раждащите мами.
Следобед към 16.00 имах едвам 3 см. разкритие, но една позната акушерка дойде да ме види и ме пита "Искаш ли днес да раждаш или ще се влачиш така два, три дни". А това щеше да ме изтощи.
Аз казах "ще раждам днес". В 18.00 ч. доктора ми направи разкритието 4 см., спука ми мехура
 , и каза че до 22.00ч. ще родя. И така направиха ми клизма, включиха ми система, а аз продължвам да се усмихвам.
 
На записа контракциите пак слаби, разкритието все си стои 4 см. и акушерката вика, "ти и до 24 часа няма да родиш", а по едно време взе доста да ме боли, чак тогава усмивката ми се поскри.
Към 21.00 викам на акушерката, че много ме напъва ще раждам, а тя "да бе да, ти много разбираш", а аз йвикам "бе напъваме, на дупето чак", тя "спокойно има време".
В това време доктора идва да ме прегледа и извиква " Ама тя е с пълно разкритие"
Всички се разтърчаха, викат напъвай сега, хайде на масата, доктора- сега ще ти помогна малко-натисна ме по корема и в 21.25ч. се роди моята малка сладка принцеса Виктория.
 
За мен си беше много "смешно" раждането, пожелавам на всички бременнлийки като моето безпроблемно и безшевно раждане
 

Темичката наистина е страхотна  !
Моето раждане... понеже беше предизвикано и си чаках да ми дойде времето. Сложиха ми епидурална упойка ... лежах си и си правех мохабед с една сестра.По едно време ми се доспинка и му отнесох 2 часа. Като се събудих.. бях готова да започваме. На всички бъдещи мами го пожелавам.

Аз бях от тия крещящите...
След като щях да зашлевя една от акушерките (поради арогантното и грубо поведение) дойде док и му казах, че искам секцио. Свалиха ме в операционна, легнах на магарето и всичко както си му е реда.
В операционната бях мнооого тиха но на една от контракциите изпъшках леко а една от акушерките вика "Тука да не си посмяла да викаш" В тоя момент анестезиолога ми говореше нещо над главата а док ми дезинфекцираше корема. Само казах на анестезиолога "чакай малко" и като се обърнах и и казвам на тая на фуканата "Ще викам колкото си искам, където си поискам и ти нищо не можеш да ми кажеш!"

В тоя момент целия екип се заляха от смях а анестезиолога щеше да падне от стола си.

Досега се смях на писаното от вас и въобще не очаквах , че ще дойде момент и аз да се впиша!   
Родих секцио и ми показват бебчето докато ме шият. Поглеждам аз - едно синьо, едно бледо..... и възкликвам: "Ама много е грозна!". А докторът ми отговаря: "Съжалявам, работим с материали на клиента!"....

Две седмици преди термина отивам на консултация. Знаем, че ще е секцио /и първото беше секцио/, но лекарката казва- няма да чакаме термин, идваш в четвъртък в болницата и в петък на ранина- секциото. По пътя за в къщи докато шофирах се скъса жилото на съединителя и съответно запецнах на пътя. Звъня на мъжа ми "Мише, скъса се жилото на съединителя и описвам къде е колата ... и в петък ще раждам" А той ошашавен: "А-а-а, кой петък бе? Този петък ли? Не може, не съм си довършил ремонта на кухнята" 
Никой не го пита за ремонта- родих си в петъка 

това ми хареса.........

Браво момичета! Така ме разсмяхте и мен!
Не се сещам за смешна моя случка, но ще следя вашите!
Поздравления!

Когато майка ми тръгнала да ме ражда в предродилна зала имало една циганка, която била там преди нея. Когато минал доктора, казал на майка ми: "Хайде ти на магарето", а пък нея я хванало шубето и рекла: "А не, циганката беше преди мене"

Много ме радва тая тема

Надявам се да имам скоро какво да разкажа и аз. Абе, чувството за хумор спасява в критични ситуации, това е ясно

Тука има ред