"Смешно" ли е раждането?

Бе то смях, смях с тая тема, ама това ме уби!

Заредихте ме с много положителни емоции. Благодаря ви!!! Надявам се, че скоро и аз ще имам какво да разкажа в тази темичка   

Elisir,май се сещам къде си раждала:) Мен,обаче ме достраша да дремна(току-виж съм проспала събитието ) и си лежа с нагласата,че има още поне 2 часа...По едно време идва доктора и вика 'Хайде"
Аз-'какво хайде?" 
-Ще раждаш
Аз-'ааааааааа,не,не съм готова психически"
А той ми се хили и вика 'ти няма и да бъдеш'
Еееееееееех,спомени...

Не се сещам за конкретни лафове, но през цялото време между контракциите се смеех на себе си, въпреки че бях сам сама в цялото родилно и ходех от край до край на един коридор, а акушерките си пушеха цигари, пиеха кафе и бъбреха. А аз минавах покрай стаята им и поглеждах дали всички са там и какво точно правят, за да не забегне някоя, махвах им и продължавах да скърцам със стойката на системата по коридора като периодично се превивах и увивах около нея 

Хайде и аз да се отчета. Никак не ми беше смешно особено при второто раждане, но сега намирам и смешни моменти.
Първото раждане в далечната 1995г. Беше дълго и не много болезнено. Аз на цели 18 години, не знам за какво иде реч и си стоя в къщи боли ме кръста като за световно, но ме гони шубето и не ща и да чуя за болница. Беше ми паднала тапата, но тогава не знаех какво е това, а нямаше доктори по поръчка ходиш си на ЖК и това е. Няма въобще кои да питаш. Та тъна си аз в неведение и болки в кръста, а мъжа ме гледа подозрително и само подскача около мен да ме води да раждам, аз обаче се опъвам първо остават ми месец и половина до терми, следователно няма да раждам, второ беля му картофи да му пържа и докато не ги изяде му казах, че няма да отида никъде. Той горкия се напъва яде, аз беля нови. Е свършиха картофите 1,5 кг. бяха и вече ща не ща, ще ходя към болницата, много ме боли, той настоява няма как. Пътя до болницата минава през баба ми. Аз решавам, че тя като жена ще ми съчувства и ще каже няма къде да ходиш, стой си тук няма да раждаш. Да, да ама не. Като се паникьоса тая жена викна линейка и 2 таксита. Дойде първо таксито. Качваме се и тя паникьоса и шофьора той кара като луд, аз пищя, че ще ни пребие, мъжа позеленял и още по-паникьосан само гледа като стреснат заек, а баба ми налива масло и вика- край бързо, че ражда детето ми. Добре че разстоянието е малко, стигнахме живи, шофьора беше забравил да включи апарата, и не поиска даже пари, олекна му, че се отърва от нас. Влизам в приеманата при което акушерката гони баба ми и мъжа ми и почва да ме бръсне мен с най-тъпото ножче на света, правят ми клизма и ми изрязаха хубавия маникюр с една закривена ножица. А през цялото време чувам как пищи като заклана някаква жена. Е хвана ме страшно шубето, издебнах да излезе акушерката и със ситни стъпки - газ към входната врата. Часът някъде към 22 няма жив човек, викам си ей сега се прибирам и няма да се върна никога. Да ама пред вратата стои бабет и още по зеленясалия бъдещ татко.Та не успях да избягам подбраха ме обратно. Настаниха ме на едно легло в пред родилна забучиха окситоцина и ще чакам аз при разкритие едва 3 см. Цяла нощ гледах как други викат и раждат, а аз исках единствено да ме оставят да спя но не по гръб да лежа и да не ме боли толкова кръста. Имаше и цели 2 циганки голямо викане му удариха едната обещаваше да им остави бебето си, ако не го извадят веднага, другата разправяше на доктора че е Кашпировски, защото той като я приближал на нея и минавали болките и контракциите. Най сетне след 12 аса и цели 7 см. разкритие на мен ми идва ред да раждам. Качвам се аз на магарето и доктора вика напъвай, аз обаче сили нямам и не мога да напъвам, принцесата заседна на изхода. Взе доктора ножицата да ме реже и аз като видях тръгнах да си ходя, та ме вързаха за тъпото магаре. Е резнаха ме извадиха госпожицата, тя малка, синя и не плаче голям ужас. Много грозно бебе. Е изплака отдъхнах си и се отпуснах и в тоя момент като забиха иглата да ме шият егати и болката такива псувни отнесоха всички не е истина. Добре че бях вързана, че иначе пак щях да си ходя. Сложиха 2 шева и доктора казва на тази която ме шие сложи и още 2-3 мъжа и после няма да я познае. Аз като се развиках - НЕ ИСКАМ, нека не ме познава, не искам - голям смях му удариха всички. Е сложиха ми ги де. След това на носилка отвън и някаква торба с пясък на корема. Аз си придърпах торбата под главата и си заспах. После за 27 дена в болницата и през 3 стай родилна зала се наслушах на всякакви викове и страни изказвания.
Втория път нямаше кога да ми стане смешно раждането отне словом и цифром 15-20 минути от влизането през входа на болницата до излизането на втората ми дъщеря. Сега малко ми е смешно как се разправях, че ми е грешен термина, но тогава не ми беше смешно, напсувах много доктора като ми спукаха водите за което си отнесох шамара, виках през цялото време, но не от болка, а от яд и добре че беше един стажант който ми хвана цаката,че иначе доста щяхме да се измъчим с екипа. Аз си имам контракции и в момента в който ми боднаха и окситоцина и напъни даже. Викат ми напъвай, аз викам няма, не искам да раждам рано ми е, боли ме и псувам като хамалин. Стажанта държи на корема ми електрода да слуша тоновете на бебето. Е той се сети - каза ще махна апарата ако не слушаш, а мен това ме беше страх да не би нещо да му се губят тоновете на бебока и се успокоих и с точно 2 напъна за минутка родих.
После в коридора докато лежах и продължаваше да тече окситоцина имах чувство, че второ ще родя, така силно продължаваха контракциите.
После само се притеснявах за бебето, че беше много малка. Но иначе на 4-я час вече се хилех как този път не ме шиха. Аз си станах без проблем а другите, горкте майчета ходеха като патици.
Това е общо взето малко дълго стана, но от сърце. Пожелавам на тези които им предстои да не ги боли много и да си спомнят след това само веселите моменти.

Салай, направо се скъсах от смях  егати случките!
Най-искрено се надявам и аз да разказвам нещо смешно, че то си дойде! Искам да мине и после да се отчета в тази темичка!

Приемат ме за наблюдение и изследвания в 9-тия месец. Аз съм се спаружила от ужас и обяснявам какъв ми е проблема и пояснявам, че питам, защото ще раждам за първи път. Докторът - мъж над 50-те ме погледна над очилата и каза "Та аз дори не съм забременявал, а ти ми говориш за раждане". След като се посмях и се поотпуснах докторът разсея всичките ми страхове.

Невероятна тема 
Аз като тинейджър много псувах и по късно положих големи усилия да се отуча от този грозен навик, но сега.... явно трябва да започна да тренирам "цвтущи изрази" за в родилното 

Не се притеснявай, няма нужда да тренираш ! Ако ти се наложи да използваш този речник ще се учудиш колко добре ще се справиш ! Това е нещо, което не се забравя .

 
 Темата е страхотна. Да видим след няколко месеца на мен колко ще ми е забавно обаче.

Благодаря ви мамета за тази тема 
Чета и си викам ми може пък и да не е страшно, че напоследък всеки се е юрнал да ми разказва ужасии, не остана болница за която да не съм чула гадни разкази и май се шашкам леко. Та тази темичка ми е противоотровата 
Благодаря пак   

Отивахме с колата да раждам, аз с контракции през около минута и половина, и понеже бяхме ходили само веднъж до болницата преди това, а и имаше 2 улици с еднакви имена (едното улица, другото авеню или нещо такова), съпруга ми обърка пътя. И ме пита дали знам накъде да кара  . Аз по принцип не ставам за навигатор, а точно тогава - сами се сещате колко можех да му отговоря на въпроса. Добре, че ни срещна полицейска кола и полицая тръгна с нас да ни показва пътя. Направо хвърчахме през червените светофари, добре, че беше през нощта и нямаше никой на пътя.

soseress, не се притеснявай. Много малко раждания са проблемни. Повечето минават с малко болки и после си спомняш само хубави неща. Аз не се оплаквам от разжданията ми. Изобщо не усетих болка и контракция. Ако може бих родила и 3-то

Леко раждане. Не се притеснявай.

Благодаря   

ol4eto ако беше пуснала темата с близо 4 месеца по- рано нямаше да мога да си събера корема от земята 
Найстина не е страшно, болезнено, но не и страшно и после всичко се забравя... Важен е крайния резултат  Благодаря добре се посмях ...