"Смешно" ли е раждането?

   
  Супер готина тема, направо страхотна. Голям смях падна докато прочета всичко на писано от мамчетата. Преди бях слушала само неприятни истории за самото раждане, но сега всичко се промени. Тъй като много скоро ми престои това велико събитие, сега съм по-спокойна след всичките весели случки разказани тук. Дано и аз скоро се запиша със страхотна историйка.
На всички бъдещи мамчета пожелавам леко раждане!
 

При мен раждането, макар и леко и почти безпроблемно, чак смешно не беше. Смешното при нас беше при изписването. Освен гордият тати и щастливите баба и дядо, бяха дошли и кумовете ни.
Майка ми и мъжът ми отишли да купуват цветя, баща ми търсел място за паркиране и затова кумовете ни били изпратени да звъннат на вратата, за да ни извикат. Били дадени разбира се ценни наставления , да кажат, че бебето се казва Борис, майката- Галина, номерът им е 71 и т.н.
Всичко вървяло по план докато вратата не се отворила и не се появила акушерката. В отговор на нейния въпросителен поглед силно развълнуваният ни кум успял да промълви само : "Искаме бебе"

Моето нямаше смешки, но майка ми е разказвала за нейното раждане. Отива тя, разкритие огромно, бебето, сиреч аз - вече съм тръгнала да се показвам на белия свят, а докторите и сестире и викали - задръж малко да свърши филма /гледали "Капитан Петко Войвода в другата стая и я зарязали на родилната маса!!!!/

Стоим пред кабинета на наблюдаващия ни гинеколог 5-6 бременни все в 9-тия месец, доктора отваря вратата, оглежда ни и се ухилва на мен: "Ей я, Маргаритка, готова.. Кога ще раждаш - днес или утре?". Пък аз му влизам в тона и викам: "Ааа може и вдругиден  " нали тогава ми е термина, си мисля. А той категорично отсича: "Тогава неможе - има мач" След прегледа ми каза, че може днес да родя, защото имам контракции, пък аз тези контракции си ги влача от месеци...., ама найсе тръгнах на дълга разходка с 5лв в джоба (за такси) и приемните документи в чантата. Цял ден се мотах по улиците и разправях навред, че аджаба днес ще раждам, ама никой не ми вярва. Щото хич не се припокривам с общоизвестната представа за раждаща - с един малък корем, една ухилена, доволна - все едно ми белят яйце (майка така каза). Ходих и при нея да и кажа, че днес ще раждам - и тя не ми повярва  Вечерта на кафе с познати, после на гости у съседи, отбихме се у свеки (и тя ни е съседка Всички обичат Реймънд ), казахме и на нея - тя си мисли, че я бъзикаме нещо, щото аз хич не се превивам от болка.
Разправям аз на домакинята, че имам контракции през 5 мин., че и по на често, ама тя (раждала вече) от позициятя на опита заяьвява, че това не са истински контракции, щото не ме болят  Еми кво пък, си мисля, като не  е днес  - ще е утре... Тъкмо се уговорихме да ни закарат с колата аз мислех такси да търсим и аз се изправих да вървя при свекито, пък те взеха, че ми се плиснаха водите.
 -Изтокоха ми водите! - заявявам самодоволно..., че като се шашнаха тия хора, като се почна едно щуране, като пилци без глави се юрнаха на вси посоки. В тоз момент влезе една мацка - и тя съседка, и ни гледа- две жени в кухнята...нищо особено..., а домакинята и вика:"Тя почна да ражда" . Мацето подскочи и избяга!
Отивам в отделението - спря тока в родилна зала - две родилки лежат в тъмницата на масите и си бъбрят. На мен ми стана студено и ме заведоха в една стаичка, дето има ток, за да ми мерят тоновете. По едно време влиза старшата акушерка и с усмивка на уста ме пита: " Ти от сифилис ли си болна?" ... После разбрах, че това там било изолатора. Пак там три дена по-късно си намерих кецките - никой не беше влизал (пълна изолация), дори одеалото си стоеше на леглото намачкано, както го оставих. Още като видях, че ме връзват и почнах да звъня на доктора, да ги изкажа, щото искам да ходя и като разбрах, че 20 мин са достатъчни за тоновете почнах да засичам. Като минат минутите и крещя да ме пускат.
Така се случи, че раждахме абсолютно едновременно с още една мама. Моят доктор стана стерео, щото искаше да помага и на нея, ама почти не я огря - щом се засили към нея и акушерката го вика обратно при мен. Сигурно е свалил някое кило от тичане м/у двете маси тая нощ. Пък иначе голяма делегация при нас през цялото време - и си бъбреха за нас. Моят доктор се оплакваше на акушерката, че една нормална бременна нямял, визирайки мен в случая с най-добри чувства...

мда забавни историйки,дано и моята да е от тях,ма още се шашкам и чакам с лек страх момента,че ще съм сама без никой близък вътре,ма поне ще е лято и ще е топличко,циганета сигурно няма да има близо до мен да ме разсмиват,ама се не знае ха ха ха

Много се забавлявах на историите ви. Мойто още е далаче, но дано и аз да говоря с усмивка за рожденния ден на бебо.

Темата е велика! Много подробно я изчетох преди да родя, та чак очаквах, че ще е "луд купон" раждането, но не би... 
Та ето го моя скромен "принос": след няколко напъна в предродилна, дойде момента и ме изпратиха към магарето. И както станах с омекнали от упойката крака усещам, че още води се стичат по мене и им викам "Аааа, чакайте - ще ви оцапам плочките..." А една сестричка ме придържа - тя 50 кила с мокри дрехи, аз - 80 Бях се притеснила как ме удържа момичето и й казах да ме пусне, че да не паднем и двете. Добре, че не ме пусна де  После след 3-4 напъна излезе маймунчето, а аз овиках родилното "Излезееее, излезе бе хора, излееезее..." Понеже екипа  не е разбрал едва ли не. А на изписването си бях забравил чорапите в багажа, който бяха вече оставили в колата, но си викам "Голяма работа, 15 минути и без чорапи ще изкарам" и си обух обувките на босо. Да, ама мъжът ми видял и отишъл до колата да ги вземе. През това време обаче с бебка сме вече облечени и нетърпеливи да се изписваме и й казах на акушерката "Готови сме, айде!" И тя излиза и пита на кого да даде бебето. А аз - на таткото! Е, да ама него го няма и никой не разбра на къде се измъкна. Стана малко суетня и чудене къде е. И изведнъж - той нахълтва и ми вика "Ето ти чорапите!".  Та аз на него такова прекрасно бебе му давам, той на мен чорапи - добра "сделка" няма що. 

Ми мисли за теб човека   .Пък и той да ти даде нещо, няма да стоиш и ти без нищо, я!

Коронен номер е това със забравянето на дрехи и обувки. Баща ми тичаше за ботушите на майка, когато изписваха сестра ми беше много снежен 14 януари.

Всъщност за забравянето си бях виновна аз понеже като му нареждах какво да ми вземе 5 пъти му казах "Аз имам чорапи тук в моя багаж така, че не ми взимай." Гледам да не му натежат ако вземе и той едни. И при изписването както си бях по нощница и на босо си дадох моя багаж от родилното, взех дрехите от него и след това чак се сетих, че не съм си взела въпросните чорапи. Нищо нямаше да ми стане и без тия чорапи, но той от притеснение хукна да ги носи, вместо да си чака да гушне щерката. Накрая така и не ги обух, а само ги пъхнах в задния джоб...

е и аз да се включа. На мен ми направиха секцио, но когато бях в предродилната зала на системи на съседното легло имаше еедна циганка на видима възраст около 16 години. Тя яко викаше и изреждаше цялата си рода. Акушерката няколко пъти й направи забележка. Смешното стана, когато дойде един стажант и я попита на колко минути са й контракцийте, а тя му каза " Не знам, не познавам часовника" Направо паднах от смях, не можах да се сдържа. На всичкото отгоре нали като ти правят клизма ти казват да отидеш в банята и да се измиеш, а тя си изми косата

Сега като чета ми е много смешно, ама всеки момент ще трябва да се отчета за втори, пардон за трети път   За да не се чудите: с първото раждане се отчетох с момчета близнаци, сега чакаме една мома (дай Боже  , иначе съм готова за лудницата)!
Спомням си при първото раждане две-три смешни ситуации: заредили сме се две пъргавелки в предродилна, аз, 21-годишна - надъхана за нормално раждане, ама ще ми слагат епидурална, за всеки случай, че не се знаело как ще протекат нещата... На съседното легло - около 35-год. мадама, която явно я боли, ама стиска зъби и си трае. И гледа с крайчето на окото как ми слагат епидуралната. Контракциите ми са слаби и редки, а на нея й става все по-напечено на д-то. И в момента, в който докторът й казва: Айде да те местим на магарето, готова си вече, тя се запъна: "Не, много ме боли, искам и аз упойка, ето, тая защо не вика, защо нея не я боли, искам епидурална, иначе няма да дойда!!!" Докторът й вика: Абе, жена, ти си с пълно разкритие, само трябва да кихнеш и бебето ще излезе!!!  Аз се чудя да се смея ли, да плача ли... Абе, и мен ме болеше, просто бях решила, че екипа не е длъжен да ми слуша крясъците, затова ще го раздавам по-тихичко (доколкото можех, разбира се). Моето съпружество ми беше до главата, докато бях на магарето, и той сега така разказва за моето раждане: "Кихна два пъти мойта жена и родихме децата " Не мога да се оплача, родих само за 4 часа и половина...
После беше забавно на визитациите, които за мен си бяха чисто про-форма... (за Майчин дом става думата)... Поглежда ме доктора от разстояние 2 метра, аз вирнала нощницата като че показвам някакъв рядък експонат отдолу, а той: На нея йоден компрес. Акушерката се пули зад гърба му. Той излиза, аз я питам послушно: Кога ще ми го правите? А тя: "Мило, ама ти си като кукла там долу, никакъв компрес няма да ти правя, освен ако не искаш да подскочиш от леглото и цел ден да играеш ръченица по коридора!!!" 
Та сега всеки момент чакач нещо да се случи... Живеем в провинцията и съм решила, че тук ще си раждам, болницата е добра... И имам много готина докторка. Само дето е шашкавелка голяма. Дано има нещо смешно за раждането да пиша, но имам с нея (вече?!?) следния куриозен момент: засичаме се на 3-ти март на рожден ден. Аз й казвам като бъзик и с най-добри чувства: "Докторке, всеки ден си мисля за тебе!" (Демек, искам вече да се ражда това бебе...) А тя, съвсем сериозно: "Ааааааа не - рано ти е още..." После една маминка ми казва пред нея: "Е не успя за 3-ти март да родиш, хайде поне сега за 8-ми март" а моята докторица пак я парира: "Ааааа не - рано им е още, бебето трябва още да порасне". Много се чудех: ако ей сега в този момент моето бебе реши, че трябва да излиза, моята докторка какво - обратно навътре ли ще го бута?!?!?!?!
Заковете темата на първа страница!!!!! Моля!!!!! Със сигурност е полезна и за вече раждали и за бъдещи мами!

Чак пък смешно не ми е било... Забавно беше когато акушерките влизаха при току-що родилите майки с обръщението "девойки"... Друг весел момент май не си спомням... мислех само за деня, в който ще си тръгна от болницата с бебето

единствената смешка беше когато се метнах на магарето идва доктора(Папазов Ок бол.-Варна)съблича си престилката сгъва я поставя я на един стол и остава гол до кръста само по мъжкото си окосмяване а то хич не беше малко сяда на стол межу краката ми и вика напъвай надигам се и гледам чужд гол мъж се показва между едрите ми хълбоци но се успокоих че всички следващи след мен ги израждаше по същия начин ......за да не си цапа престилката!