Характерно е недостатъчно доброто владеене на правописа и на граматичната норма на езика ни от децата, а често, за жалост, и от техните родители. Не смятам да задълбавам в причините за това. Едни ще изтъкнат като основен довод за неграмотността и незнанието написаните неразбираемо учебници, лошите учебни програми, недостатъчното време за упражнение и изучаването на непотребни неща за сметка на истински важните. Други ще изразят мнението, че проблемите се коренят в недостатъчното четене на книги и ползването на латиница за общуване между подрастващите в социалните мрежи. И всеки ще има известно право. Пуснах обаче тази тема не с идеята да се спори страници наред за тези причини, а за да положим усилия да си разясним нещата и така да сведем до минимум негативите от непознаването на правописа и нормите на родния ни език.
Децата ни държат НВО по БЕЛ в 4 клас, още веднъж в 7 клас и матура в края на гимназиалния курс. От темите по класове става видно колко много грешки има по помагалата за подготовка за горните формати. Родителите понякога се чувстват неуверени, гледайки грешния според тях отговор, даден в помагалото за верен. И тогава, за да не подведат неволно детето, се обръщат към съфорумки с молба спорният въпрос да бъде разяснен от знаещите. Идеята е тези обяснения да бъдат концентрирани на едно място, а не разпръснати хаотично по темите. Така ще са по-полезни за всички ни.
Във форума има действащи учители по БЕЛ, има филолози, има добре справящи се с матeриала родители и вярвам, че със знанията си те могат да бъдат много полезни на търсещите помощ.Нека си пожелаем децата ни, а защо не и ние самите успоредно с тях , да сме добре владеещи родния си език, да сме по -грамотни както по отношение на правопис и пунктуация, така и като познаване на граматичната норма и термините по БЕ и литература. Предишната тема доказа, че има с какво да допринесе в тази посока.
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
