Подобни притеснения са ме нападнали и мен. Все си мисля за това, особено вечер като си легна. Но всички ми казват, че е нормално и отминава в момента, в който гушнеш малкото същество и започнеш да се грижиш за него... ЩЕ СЕ СПРАВИМ! това си повтарям аз.
- Публикувана: 23 авг. 2006, 07:31 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2006, 21:50 ч.
Страх
Не съм изпитвала подобен страх,нито от раждането ,нито от това как и дали ще се справя сама със задачките около бебечето.Но сега изпитвам страх да не му се случи нещо на моето тигърче,което да не мога да предотвратя или да ме няма ако нещо се удари или нарани.Все за нещо има да се тревожи човек!
Разбира се, че се страхувам. На първо място дали всичко ще бъде наред с бебето, страхувам се и от раждането, ще ми бъде за първи път, страхувам се дали ще се справя като майка и изобщо съм станала едно кълбо от страхове
И аз така! Искам вси4ко да е перфектно и това малко менатоварва. Опитвам се да не мисля, но се прокрадват разни мисли и страхове. Мисля, 4е са нормални, нали тези страхове ни карат да се подготвим, да се настроим, да проверяваме, да 4етем, да се информираме:)
И аз си мисля, че страховете са повече от неизвестното, но се надявам, че с появата на бебчо всичко ще си дойде на мястото.Например много ми се иска сама още от самото начало да къпя бебчо сама, но повечето майки май търсят чужда помощ.Това дали пак е от страх, че е малко човече и да не му направиш нещо?Много ми се иска да не се изплаша и сама да си изкъпя маймунката.
Аз имах жесток страх от раждането, струваше ми се, 4е ако успея да родя ще съм най-гордият 4овек на света. Имах отвратително раждане, не мисля втори път да си при4инявам това. Което не пре4и да съм горда, 4е успях поне веднъж 
Правилно!
И аз имах две тежки раждания и болезнена операция след това и все си казвам че толкова ми стига и не искам повече да раждам нормално
И аз се страхувам понякога, като ме налегнат едни мисли, как ли ще е раждането (за първи път ми е), но най-вече да не стане нещо с бебчо, а пък за справянето после ... 
какво да ви кажа, тревожа се. То като чета тук всяка бъдеща мама се тревожи, особено като е за първи път и си изправена пред неизвестност и се чудиш ще оправдаеш ли доверието което това мъничко същество ще има в теб. От друга страна обаче, като знам колко е желано това детенце и колко го обичаме, 
мисля че ще дам най-доброто от себе си за него, че и още отгоре, така че май ще се справя а? 
Смелост
какво да ви кажа, тревожа се. То като чета тук всяка бъдеща мама се тревожи, особено като е за първи път и си изправена пред неизвестност и се чудиш ще оправдаеш ли доверието което това мъничко същество ще има в теб. От друга страна обаче, като знам колко е желано това детенце и колко го обичаме, мисля че ще дам най-доброто от себе си за него, че и още отгоре, така че май ще се справя а? Смелост