Мене принципно нощните ми тежаха, а дневните кърмения ме притесняваха (тя не искаше да яде друго в събота и неделя и вечер - т.е. когато аз съм на хоризонта, а при предстояща 3-седмична отпуска в бъдещето виждах едно дете - само кожа и кости от глад.) Та заложих на дневните - за да започне да се храни. Започна, даже с вилица, започна и да заспива сама денем (без сукане, де - аз си лежа до нея). Нощните кърмения останаха. Мисля, че е много малка за отбиването й от тях, защото съм 100% сигурна, че го прави подсъзнателно и в просъница търси успокоение от дискомфорта си. Пробвала съм вода - рев, гушкане - писъци. Може да се захласне от рев нощем и най-тъжното е, че тя дори не осъзнава, за какво плаче, а след първата минута и успокоение с гърда трудно помага - вече носът й е запушен от сополи, неспокойна е, а ако пък съм я оставила без гърда цели няколко минути - о, ужас, ми тя се сърди на целия свят. Пробвали сме баща й да я поеме първо, но и на него се сърди. Затова първо гледам да я успокоя. Всичкото това го казвам в този ред на мисли, че е още много малка и да разбира, че "тити"те спят, например.
Иначе, работя за себе си, де - учим се тия дни как се казват циците - засега повтаря "тити", показвам й едни фосфорициращи звездички нощем, че поне да знае, за какво говоря един ден. Не знам, може и да я подценявам, че няма да разбере, ама...