Учението чрез игра мисля, че е до време. Фикс идеята за следване и високи постове все някога обществото ще му я насади, иначе се опасявам, че в материален план няма да е задоволен и презадоволен. За духовния план - това май е до възпитание и до човек.
Докато тук тези очаквания изхождат предимно от семейството на детето.Не мисля,че обществото може да им "насади" тази амбиция.И причината за това е горепосочената толерантност.Защото от малки в главите им набиват,че всяка професия е ценна и трябва да се уважава,което не отричам.Никой няма да убеждава децата,че е по-добре да си адвокат,а не готвач.Факт е и това,че управляващите нямат нужда от прекалено мислещи и умни хора(това важи навсякъде всъщност).Не казвам,че такива няма...Ако някой изплува,то това ще е благодарение на традициите в семейството и възпитанието.Но мисля,че темата е по-скоро за влиянието на средата.За това няма да коментирам и духовния план,който също е до "възпитание и човек".Макар,че има доста неща,които бих добавила като "плюсове" в тукашната система и които ми допадат,но остават някак на повърхността. Децата ги правят автоматично,защото знаят,че така трябва да бъде.Например никога няма да забравят да направят подарък или да поздравят мама и татко,дори баба и дядо за техните празнични дни.А това гали душата-вярно.Но дали успяват да ги научат да правят това от сърце или от уважение,а не защото това го изисква доброто възпитание...Все пак е "плюс".
Не преувеличаваш ли малко, наистина ли там, където сте, децата не се сприятеляват помежду си?
А и не ми се навлиза в обяснения,какво разбирам под "приятелство". Защото и тези ми разбирания са болезнена носталгия по миналото.
Истина е,че детето ми е все още малко,но мисля,че вече се ориентира достатъчно по отношение на децата,с които дружи.Какви възможности имат децата ни да се сприятелят с някого? Нямам предвид социалните контакти изобщо.Тях ги имат в изобилие.
Но си мисля,че за изграждане на приятелства е необходимо нещо повече от това да ходят заедно на училище,да са в един клас,да играят заедно в междучасията.И много други фактори са от значение.Не мога да приема,че различните култури нямат различно разбиране за допустимата близост между хората.Или да твърдя,че културните и верски различия не ограничават по някакъв начин взаимоотношенията на децата ни?А контролът от страна на родителите не ограничава ли също свободата им да избират?И след като тук контролът е по-засилен-->свободата в избора (дори на приятели) е по-ограничена.
Не е необходимо едно дете да се сблъска с реплики от рода:"Родителите ми не ми позволяват да идвам у вас,защото вие гледате телевизия" или "Татко не обича чужди хора да идват вкъщи,а в събота иска да си почива"(казани на 13-годишната дъщеря на познати),за да си направи изводите,че не е толкова лесно да се сближи с момичето,с което иначе толкова добре се разбират в училище...
И последно...С никого не споря.Мисля,че повечето споделяте това,което съм написала в първия си постинг:"Ще бъде щастлив там,където израсне..."И само в добавка към другите въпроси на Силви...Да,тук шансовете са по-добри.А дали ще са по-добри хора?Тук нямам отговор...
И моля ви,когато четете,четете цялото мнение на един човек и не се "хващайте" за определени реплики или думи.Те са само крайпътен камък от извървения от нас път.А изводите вече съм си ги направила и написала дори.Просто смятам,че е по-правилно,човек да търси и "+" и "-" и да не изпада в крайности.Опитах.Не твърдя,че съм успяла.Може би някои от вас не виждат нито един "+" в това,децата им да израснат в България. Извинете ме,причината е в моите очила!
Стана много дълго и сякаш е време да спра да обяснявам,какво съм имала предвид...А и сякаш е най-добре някой пак да заключи:Всеки гледа от собствената си камбанария...
NO FIGHTING!
) Така че не го мисли, радвай се на ситуацията, в която сте и оцени допълнителните плюсове, които имаш спрямо други българи, които са наистина сами (едно от нещата, които искрено ме ужасяваше там! да нямаш възможност за 1 час да отидеш някъде сам, да не говорим с партньора си..., да имаш болно дете като си свършил болничните, ей такива неща)
Със сигурност вина имат и родителите. Без да се обижда някой, но чалгарското общество (както наричам аз тази поголовна простотия) със сигурност не води до добро 
А неговия коментар беше - "Ами дал съм еди-колко си пари за тази кола!" Сякаш това оправдава деянието 
Домът ни вече отдавна е тук, по това спор няма, искам детето ми да приеме всички хубави неща от тукашното общество за нормални. 
Но така процедират хората. 
