СЕДМИ клас 2019/2020 - тема 24

Въобще бях забравила за униформата. Но никой не е казал, че трябва да са с униформа. Министъра гледайте.

И аз благодаря на всички ви за информацията, веселите моменти, споделените случки! Много, много ми е уютно тук, следя от миналата година и осмокласните майки и също съпреживявам техните емоции. Това е последното ми седмокласно кандидатстване, лично, въпреки че имам племенник, но то си е ясно, че моите гарджета са си най-най.
Едно е ясно от години, да си знаете - форумските деца винаги успяват!
Иначе съм кълбо от нерви, сърцето ми си прескача. След всички изследвания, които си направих, кардиоложката каза, че съм много емоционална и оттам са тия прескачания. Все си мисля, само да мине НВО, но си се познавам, че после ще се притеснявам за резултатите, после ще е класирането, винаги е нещо. Догодина ще имам 12-токласник.
Моето момиче, както и ние с баткото, също танцуваме - народни танци. Няма да кандидатства в хореографското, въпреки че май с баткото сбърках и точно там му беше мястото.
Днес съм на работа. Девойката ме очаква ранния следобед със сладолед и други неща за похапване. Ще си направим маратон с любимия сериал.

На мен не ми е последното НВО:( А след 5 години ще имам едновременно НВО и ДЗИ.

                Тази годината сагата ни е за 3-ти път и следва другата година /живот и здраве/ още едно НВО и започват ДЗИ-тата!
                                 И ние все бяхме го измислили .... но все нещо остава недомислено.Първата - ходи само на школа,вторият - само на частен учител по БЕЛ,а тазгодишната - решихме само частни учители по БЕЛ и МАТ.Сега ще чакаме резултатите. За догодина ще го мислим,че брат и сестра са на НВО и ДЗИ.
                 Гледам календара и....вече почвам да си спомням какво ни чака докато излязат резултатите,а след това и емоциите по време на класирането.
                 Желая успех на всички деца на изпитите и.....дано всяко от тях постигне мечтата си! И нека тази мечта се сбъдне още на първо класиране!

Аз имам много препускащи мисли на тема НВО из главата.
Най-напред считам за не особено умно от моя страна това, че се поддадох на инфарктно-драматичните терзания, традиционно съпътстващи целия процес. Явно въпреки някаква понатрупана мъдрост, не мога да се преборя с емоционалността си. Считам, че човек трябва да бъде по-голямо перде, когато участва в събития по течението, без да ги е избрал сам и без да е напълно съгласен със спецификата им.
Също така смятам, че децата са различни. Някои са може би по-амбициозни и напористи, и влагат по-големи усилия. При други фактът, че форматът на изпитите не е особено вълнуващ изиграва съществена роля и истинска мотивация така и не се появява. Категорична съм, че колкото и голямо участие да вземе родителят, не може да промени същността и нагласата на детето си.
Въобще целият филм накрая се свежда до клишето "прави каквото трябва, пък да става каквото ще."
Но мисля, че човек винаги излиза малко по-мъдър от всяко едно такова приключение. Ние се учим в крачка да бъдем родители, не е никак лесно, но пък и заради всички трудности е такова едно - прекрасно. 😊

Не знам дали съм права, но поне се надявам, когато дойде време за ДЗИ да са по-осъзнати, да са наясно защо образованието е важно.

И аз ще съм по тези стъпки след 5 г. Ха-ха, моята ми каза същото. Минава сега второто НВО и ми остават още 2.Дано попритръпна. Винаги нещата се нареждат добре, но защо пък да не имам безсънни нощи, стягане в корема и т. н. Някой път направо ме е яд на мен си.

Успех на всички дечица! Да са здрави, спокойни и уверени. И разбира се много късмет!
Аз ще имам още едно НВО, но е далеч във времето.

И аз имам още едно НВО следващата година. Мисля като се успокои големия след края на изпита да го разпитам и да си запиша всички подробности които са ми под въпрос сега. Не че ще го върнат от изпита, но аз обичам всичко да е ясно и точно ))

Здравейте, мили мами!
Минавам за да изкажа благодарността си на всички вас, които неуморно споделяхте всички детайли и знания в една нелека и предизвикателна ситуация на НВО! Специално благодаря на Дидева и Мария! На Аманда и Стон искам да кажа, че младежите им със своята духовитост и изобретателност много ми напомнят за моя и това ме умиляваше, като ви четях.
Радвам се, че ви има и че с вас не се чувствам сама във вълненията си, макар и да не съм много активна!
Аз категорично не бих избрала школа ако върна времето назад! Особено в условията на ДО нещата тотално се формализираха според мен...до степен да се вземат едни часове.  Единият ПИ чаках 1,5 месеца за резултат и ми обясняваха, че не било толкова важно... Възхитена съм от начина по който се организираха ПИ в Регалия!

Утре пожелавам на децата късмет, спокойствие и да покажат най-доброто от себе си!
На вас мили мами желая да успеете да останете балансирани и спокойни в подкрепа на децата!
От ритуалите ще спазя само този с водата

Не знам децата по-зрели ли са за ДЗИ, дали са си случили на място, дали скалата за оценяване е по-благосклонна или напрежението по-малко, но ДЗИ в сравнение с НВО е направо песен, поне за мен.
Гледах министъра, близо 60000 деца ще кандидатстват. Лошо ми стана. Много много деца, да са ни живи и здрави, но баловете ще достигнат нови рекорди.
Като съвет за бъдещи майки, вече никога няма да заложа на школа, която и да е. Единствено частни уроци при проверен подходящ учител. По каквото и да е.

Писмо до един седмокласник

Скъпи, почти пораснал Човеко,
Искам да ти кажа толкова много неща...

Колко много вълнение се усеща във въздуха! Вероятно ти се струва леко абсурдно да си въоръжен с маска, шлем и черен химикал, пред прага на училището, в което не си стъпвал повече от три месеца. Чакаш на опашка, за да ти премерят температурата и да дезинферктираш ръцете си, а после „спокойно“ да се настаниш на изпитната банка...
Но такива са условията на НВО 2020 и ако погледнем от забавната страна на нещата, вероятно малко други, които са преминали през този изпит- инициация, ще разказват на своите деца за тези емоции...

Гледам снимките ти от преди 3-4 години и не мога да повярвам, колко си се променил/а.
Тази учебна година беше изпитание за всички ни, може би по-голямо от всяка друга, позната на съвременността. И ученици, и учители, и родители, бяхме изненадани от неочакваното.
Най-хубавото е, че останахме здрави и всеки по своему успя да се справи...
Учениците, макар и щастливи от възможностите, които предлагат новите технологии и ученето в собствената си стая, накрая си признаха „Колко ни липсва училището!“.
Учители и директори, по-мобилизирани от всякога, показаха на вас, на родителите и на себе си „как се прави“. Показаха, че макар и от разстояние, продължава да им пука за вас. Не спряха да търсят начини, за да ви направят уроците по-интересни и да ви дават шансове, за да покажете на какво сте способни.
И вие, и те, развихте още по-умело дигиталните си умения и най-вече търпението си, а както се казва „Търпението е половината от справянето с живота!“.
Светът и ежедневието ви повече от всякога се бе превърнал във „виртуална класна стая“, където Ботев и дядо Вазов имаха среща с презентации, математически задачи и клипчета с какво ли не съдържание.
И заедно успяхте!
А ние, родителите също бяхме там. Като наблюдатели на една съвременна революция. Виждахме как не се предавате и от ден на ден, ставате все по-уверени, по-отговорни и самостоятелни....А нали това е смисълът на порастването!
И днес, когато „пътят е страшен, но славен“, ви пожелаваме Смелост, за да стъпвате умело, когато минавате по моста към промяната и новото начало...
Знайте, скъпи седмокласници, че ние вярваме във вас и се гордеем, че сме ваши родители! Даваме своето обещание, че ще останем до вас, каквото и да се случи! Ще бъдем с вас по пътя, макар и от разстояние!
И ви признаваме, че колкото и да не ви се вярва и ние сме били във вашето положение-на прага на новото и непознатото, когато все повече започваш да разбираш, че от теб зависи, как ще продължи животът ти и на къде ще поемеш...
Не бихме искали да даваме оценка, дали точно тази форма на изпити, показва, какви са вашите истински качества и умения, които ще определят вашето кариерно развитие. Оставаме с надеждата, че всеки един от вас е уникален сам по себе си. Всеки има своите „супер сили“, както и много други все още неразвити компетенции.
Сигурни сме, че сте разбрали, колко трудно е да се концентрираш под натиска на бушуващи хормони, промяна на тялото и едно такова необяснимо дразнене от всичко.

И все пак, ако искаш да успееш, трябва да се потрудиш!
Бъдете грамотни! Следвайте собствените си мечти и с любопитство откривателствайте, колко прекрасен е светът!

Бъдете спокойни и каквито и да са резултатите от изпитите, знайте, че животът в гимназията тепърва предстои-пъстър, различен и истински!
Не забравяйте да благодарите на учителите си, че заедно успяхте да превземете учебния материал и си дадохте сметка, колко много всъщност можете!
Отделете време за едно „Благодаря“ и на родителите си, че колкото и все по-сложно да ви се случва общуването с тях, те са там, всеки път, когато ви е трудно, когато сте гневни, когато не знаете на къде и как....
И макар, ние големите да ви изглеждаме „странни“, ви обичаме много и оставаме до вас...“с вяра, без страх и с вълшебен прах“!

Попътен вятър и успех!

"Школа за Позитивно Родителство"

И аз искам да благодаря на всички за информацията и подкрепата! Успех на дечицата! Ще се справят!

Наборът беше на частни уроци по БЕЛ, математиката беше от мен. Въпреки всичкото мрънкане израстна много тази година. Не сме в София, не гоним максимални резултати, но усилията, които положи през тази година могат да са му само в плюс в дългосрочен план. Не съжалявам за зора, който причиних в по-голяма степен на себе си, отколкото на него.
Стратегията за петокласника ще е почти същата, но няма да ходи на уроци дори и по БЕЛ. Подготовката отново ще е предимно домашна. Започнали сме я вече със засилен контрол и допълнителна работа по БЕЛ и математика.

времето, през което се слуша аудиозапис на преразказа по БЕЛ, влиза ли в 90-те минути?

доколкото знам, не трябва да влиза. обаче в инструктажа на квестора не видях това да е споменато изрично.