Пубертетът при момчетата - тема 8

Освен,че никак, ама никак не му се учи ,други проблеми нямам с него. Там всичко става с напъни и бутане,а иначе ако му седи човек на главата,му се получава.
Но още е доста различен от съучениците си,гласът му все още мутира , не е така мъжки като на останалите- доколкото съм чувала някои, под мишниците няма окосмяване, по краката- съвсем малко, но пък дълги косми и го дразнят, макар да не се забелязват, защото са много светлоруси.Почти на 15 е, а май закъснява с "възмъжаването".

За хигиената напоследък се караме.Той беше малко дете, първи, втори клас и като се върнеше от игра,от басейн веднага влизаше в банята, хвърляше си дрехите в кош за пране, къпеше се и се сушеше бързо. Сега точно трябва да му се напомня,а това-"Ама и главата ли" просто ме вбесява. А после може да седи с часове с мократа хавлия,докато не подам "разпореждане"- "Облечи се".

Когато беше малък, тъй като никога не е ходил на занималня/ само за кратко седмица- две за цялото си учене/, имахме с него ритуал. Всеки петък, ако е първа смяна след училище отивахме на заведение да обядваме двамата и това беше нашето време за разговори .И двамата се научихме на  много неща един от друг.Аз съмна товамнение-родителят учи и възпитава,но и от детето има какво да се научи .

За детето, което посяга на майка си- поправете ме ако греша, но усетих укоризнен тон в доста постове. Да, не е приемливо, грозно и непочтително е, но ако само това изречем с какво помагаме на потребителката?  Идеята за психолог не е лоша, но стига да се попадне на читав,аз лично така и не успях  по други поводи да получа качествена помощ от психолог,асъмсе обръщалане къмедин и двама. В случая,според мен в детето има натрупан гняв и трябва да се разбере откъде идва и каква е причината. Пак изтъркано, но това става с разговори, майката да обясни,че това е унизително и за двете страни, да се опита да разбере- потиснато ли е детето, комплексирано ли е, гневно ли еи защо.

За простотиите в ютуб и губенето на време- това май е синдром  на 21 век, аз като си помисля колко време съм изгубила в безплодно висене дори тук...Вярно,има и безценна информация и огромна взаимопомощ, обаче хайде холан, само за полезности да висим тук. 
Въпросът е наред с простотиите, които гледат и слушат, да им предложим и нещо хем приятно,хем стойностно-книга ли,филм ли,игра ли,дори  разходка, съчетана с игра.
Когато беше малък, например ,имаха да четат "Приказки по телефона"от Джани Родари  и той беше възхитен от приказката с въпросите "наобратно"-"Защо краката имат маса" и т.н. ..ако помните. Така, ние се разхождахме и играехме- кой ще измисли повече интересни въпроси.На моменти става такова хилене,а пък работи и въображението.

Сега също, като имаме общо  време говорим,обсъждаме нечии постъпки-наши и странични, филми, по-рядко и книги. С баща си пък се занимават с техника, аз там съм лаик.

Ох, много дълго стана, но идеята е,че път към всяко дете има. За едни китки на балкона се грижим,четем, питаме, торим, пръчки слагаме да ги изправим, какво остава за едно дете.

При нас от както мина НВО-то не съм повишила тон нито веднъж. Първите дни беше буквално, като отвързан /той горкия не беше излизал от края на февруари до НВО с изключение на 4 - 5 съботи малко на разходка/. Излизаше сутрин в 10.00 ч. и се прибираше вечер в 22.00 ч. Давах му джобни и звънях на всеки 2 часа да го проверявам къде е. Сега се кротна малко и започна да излиза сутрин за няколко часа с кучето и вечер. Не че ми пречи да го няма по цял ден - все пак е лято, а и са или пред блока, или пред съседния блок. Голяма група деца се събраха /чак не мога да повярвам/ - около 15. И се радвам за него - определено имаше нужда да разпусне малко след толкова учене тази и миналата година

Моят излиза с колелото, ама към 17, даже и след това...няма такова събиране пред блок. Няма деца и събиряния, а пред другите блокове не ходи с приятелчетата...карат по алеи и паркове. Снощи се разправяхме, че излиза без да сложи светлините на колелото...а се прибира към 21,30 и вече е полумрак.

Момичета, много полезна тема! Аз не съм писала досега, но ви чета от-до и се успокоявам. Имам един хубостник на 12 и половина, който е събирателно от вашите коментари. И за мързела, зъбите, къпането (полицайка ми е второто име), за лиготиите и простотиите с клипове, тъпи шеги и аз се смея, а вътрешно ми се драйфа. Мислех, че само той е така и сериозно бях се замислила за психолог, викам си не може да се държи като 3-годишен, ама явно можело.

За зъбите вече нямаме нерви и двамата и снощи ми рече- ша взема да ги извадя тия зъби, омръзна ми. Просто...явно ние ще трябва стиснем нашите и да го минат тоя период, колкото и да е труден.

Моят е с брекети - долни и горни, хигиената е от изключително значение и той го знае, но какво от това...
Казах му, че безумната сума за лечение на кривите му зъби е поредната напълно безмислена такава, ако има прави, но развалени зъби.

Баба му е заместващ полицай сега, постоянно едно и също се говори. Нехае, неадекватен е на моменти. От едно много умно и амбициозно момче се превръща в дебил .
Според мен освен всичко, децата ни са презадоволени с абсолютно всичко - вещи, грижи, внимание, любов, храна. И не ценят, не осъзнават.
За мен той е в абсолютен регрес. Догодина не знам какво ще прави, накрая ще го набия. Толкова съм безсилна...

Напълно съгласна...
Знам, че може и знае, а гледам как затъпява и се чувствам безсилна. И не ме успокоява това, че видиш ли всички юноши са такива...Ми, не..не искам да е така!

Снощи баща му така му се ядоса след поредните мрънканици за зъби и къпане, че вика - ще взема да го набия кат за последно, та да го запомни  а тийна го минава на височина с 5см.вече...

Искам нещо да се промени, а не намирам пътя...ако някой измисли идея, да свирка

Еее, репликата: С главата ли? е култова и и нас, даже с баща му се майтапим с нея. До гуша ми е с това кандардисване за къпане.

За къпането няма проблем, засега...
Но тея зъби са моята мъка от както първия зъб поникна, ревеше при миенето като че го коля.
Докарах я до нито един болен зъб до постоянно съзъбие, но нереално е да не поеме грижата вече сам и затова така треперя.
Не си пази вещите, не оценява нищо. Колко дрехи загубени има, цял отбор да облечеш, освен кражбите в училище (крадат се дрехи и маратонки!).
Дадох му моят планински байк, голям кеф и гордост. Милион пъти повторих да взема твърдата връзка, защото с мека се срязва за минута и се крадат. Отнесени от вихъра... Забравил.. А обикалят София, влизат по молове и ги зарязват с неговия приятел на доверие, някъде си.
Нямам сили, нямам нерви! Надежда всяка оставих, че имам умно и поемащо ангажименти дете.
И не иска да се подстригва! Той е с ужасяващо гъста, разкошна коса (за жена е тази коса), но иска поддръжка.
До преди година купувах какви ли не помади и гелове, перчем правеше по час в банята, по 20 пъти ме пита как е, добре ли е, хубав ли е...
Баща му със зор го закарал на фризьор. Счупил ножчето на машинката на фризьорката от гъстота и много косъм и отдолу изприщен скалп се показа - от пот, горещина и запарване. При все, че мие коса с шампоан всеки ден, ами то е като кече/дебела вълнена шапка посред лято.
Как да е друго?!
Безсилна съм, да го биеш - не помага, да говориш - не чува.

Бе ти си говори, все нещо ще влезе в главата му. Труден е този период и за децата и за родителите.

Моя от бебе ревеше като му намокрех главата рев, ама рев...баш все едно го колиш. И до днес зор с тая глава.

Говоря, говоря, неспирно.
Казах да си записва, като забравя.
Някой ден жена му ще ме обяви за зла и неспособна, че съм го отгледала такъв. А то ни се води, ни се кара, иди че обяснявай какво е.

При нас я няма репликата с “главата ли”, но подканянето е култово. И той също се разкарва с мократа хавлия като един бей, викам облечи се, той: мен така ми харесва. Зъбите с подканяне. Купих му нова ел.четка с такова въодушевление... зъби се мият предимно сутрин, вечер няма смисъл.

В този ред на мисли, кога се сменят млечните зъби? Има 4-те горе предни и 4-те долу предни само сменени, нищо друго не се клати. Странно е така големи отпред и малки назад..

Онази вечер си седи в стаята (без устройства) и се чуват страшен тропот, шум. Аз не обръщам внимание, защото ми каза, че ще си преподреди/премести стаята и си седя долу. Леле, баща му се качва, разсипал вода, май и сапун сложил, и се пързаля по паркета! Целия мокър, междувременно правейки си клипче на Тикток. Добре че се намесих, 100 % щеше да изяде голям бой, казвам ви. Днес взел кашона от една доставка и реже с макетното ножче, друг път се увил цялото тяло в тиксо/скоч. Страшна тъпотия, въобще не може да му се разчита. Абсолютен регрес, както казахте.

В такива моменти ми става мъчно, като му се карам, защото си имаме и хубавите моменти. Днес си имахме няколко часа за нас, ходихме за нови бутонки (даже го убедих, че няма нужда от най-новите и най-скъпите, защото след няколко месеца ще му умалеят пак), купи си нова книга, яде сладолед, вечерта дойде да измие миниите, прибра на сестра си играчките, снощи изнесе кофите за боклук навън...Но на моменти е просто нетърпим. То това е родителството, май, май?

~Миа~, на колко години е твоят тийн?

Олелеее, чета ви и ме хваща страх! Моят е още на 13 и от време на време пуфти и върти очи... мен и това ме вбесява, разбира се, ама понеже не повишавам тон по принцип и съм сдържана в реакциите си, само стискам зъби (в буквалния смисъл) и той забелязва как ми се свиват дъвкателните мускули и пита: "Какво ти е?"...
 
Напоследък няколко пъти ми каза: "Досадна си"... а аз мълча и гледам остро и неодобрително. Днес ми обясни как се шофира и минава на кръгово, кой имал предимство... а аз карам всеки Божи ден от 25 години и не е като да не знам, пък и живеем до Руски паметник и кръговото го минавам със затворени очи...

А напоследък започна с моите камъни по моята глава: "В момента не съм в кондиция, нека поговорим по-късно". В превод: Ходи на майната си!

За къпането проблем нямаме! Даже напротив! Къпе се, гелове и пяни слага на тези пусти перчеми, дето излязоха на мода! Избира ризи за излизане (т-шъртки посмърто не слага, освен за плаж или за планина), избира парфюми, с които да излезе! (не е гей и няма нищо в тази посока). А не е влюбен, не е заради мома.
Да видим и това докога ще го държи...

Rapariga, ще стане на 11 есента. Той е от малките тийнове. Да, доста инфантилно му звучат белите. Не знам кога ще спре с тях, но винаги е бил такъв от малък. Не съм го оставяла без надзор изобщо, защото е непредвидим.

Но той е едно малко дете в голямо тяло, днес му взех 41.5 номер бутонки и е 165 см. (ММ е едър и висок). И според мен на външния вид му отива да е по-зрял, а то не е така.. Той прекарва много време с нас с баща му, гледаме неща за по-големи заедно, ходим (преди, де) по различни мероприятия с наши приятели и той успешно се включва в разговори и шеги. Може би очакваме някакво по-различно ниво на държание, подходящо за по-голямо дете.