Отново съм объркана (за кой ли път)

  • 10 984
  • 193
  •   1
Отговори
# 15
  • Varna, Bulgaria
  • Мнения: 464
Знаеш ли,Бухтичка, аз имах същите копнежи и желания,когато бях на 19. Тогава бях 1 курс в института и се бях подлудила буквално от желанието си за бебе. Постепенно това желяние беше изместено от желание за купони,живот, контакти. След това срещнах съпруга си и след 5 гонини бебето беше на път.
Мисля,че всичко с времето си,но като се замисля сега няистина нямам идея защо точно съм искала толкова много да имам дете на тази възраст. Определено не съжалявам,че изчаках малко повече. Но всеки сам избира пътя в живота си. Мисля,че най-добре на първо място е да подредиш приоритетите си в живота, защото бебето няма да остане бебе,а после ще стане дете, ще ходи на градина,ти ще трябва да работиш и няма да си в къщи с бебето,както сега си представяш това.
И аз не давам съвет, само споделям мнение.

# 16
  • Мнения: 3 880
Аz на твоя място бих иzчакала оЩе малко, няма zа къде да бърzаШ, бебетата няма да ти иzбягат, сериоzно ти каzвам Wink Наслади се оЩе малко на беzгрижния живот, zаЩото няма връЩане после. Знам, zвучи иzтъркано, но си е живата истина Simple Smile.
Опитай на първо време да сложиШ ред в живота си, да поживеете малко с приятеля ти...не само "почти", ами наистина, да реШите финансовата страна на въпроса (и аz съм от теzи, които потдържат теzата, че бебе беz пари не се гледа Wink) Приятелят ти какво работи, Ще може ли да ви иzдържа докато ти продължаваШ да учиШ и гледаШ бебето? ЗаЩото zнаеШ ли колко Ще ти е кофти когато уж имаШ мъж и дете, а тичаШ при мама да й искаШ пари, zаЩото си харесала неЩо zа твоето дете. На някой не им е кофти, даже го смятат zа даденост, но по принцип не е нормално след като имаШ твоя семейство да висиШ на врата на родителите си (при положение, че си имала въzможност да планираШ или иzбираШ).
Я иzлиzай да поживееШ малко Wink

# 17
  • Мнения: 5 622
Бухтичка, на твоите години мен пък, други неща ме терзаеха, гледах да грабя с пълни шепи от всичко по много  Grinning
Съвет няма да тидам, защото си е до натура. Но аз лично бих изчакала още някоя и друга година  Grinning

И аз бях така. ЗА бебе и дума не можеше да става. НО разни хора, разни идеали..


И съветът ми е следният(запозната съм с всичките ти постинги на тази тема Peace ): Направете си бебе, роди го и си го отгледайте. В крайна сметка няма да стане нищо кой знае какво лошо, най-много да закъсате финансово, но и това не ми се вярва, щом имате родители, на които можете да разчитате. А и да си млада майка си има своите преимущества  Peace

Роди си детенце!Едва ли ще съжаляваш  Wink

# 18
  • Мнения: 5 622
П.С. Моля защитничките на тезата"дете се гледа и без пари" да ме нападат другаде.

Мани ги тях и теориите им. И аз не им хващам много, много вяра  Crazy

По повод това се сетих, че всяко следващо дете било още един черпак вода в супата  hahaha

# 19
  • София
  • Мнения: 4 397
Не искам и аз да давам съвет,това решение всеки си го взема сам за себе си.Само ще кажа,че ако съм на твое място бих поизчакала още някоя година.И го казвам от позицията на жена,родила детето си на 27г. и ако трябва да върна времето пак бих постъпила така.
Подкрепям това мнение  Peace
И аз на твоите години по едно време ме беше ударила съчмата и много исках бебе, и само мрънках на мъжа ми, че искам бебе, добре че се оказа по разумен от мен и отбиваше номера с това, че нямаме финанси и т.н., съчмата ме удари още няколко пъти, ама той пак така се измъкваше. Родих малкия на 26г. и да ти кажа, ако трябва да върна времето назад пак бих  родила на  25-26г. Peace

# 20
  • София
  • Мнения: 17 283
Аз бих те посъветвала да си намериш на първо време работа като детегледачка и ако след година все още се чувстваш така - да действате. Много правилно ти е казала ester, че тук четете само за хубавите неща около бебетата, не и за отговорността. Отговорността е смазваща, аз все още не мога да се начудя като как на хората им се разрешава да правят деца без да минат поне 2-3 годишен курс за целта  Joy
А и очевидно в случая не е важно какво мислите вие с приятеля ти, а какво мислят родителите ви, а ти това не си казала.

# 21
  • Мнения: 6 993
И моят се измъква с оправданието за финансите. А аз не искам да го родя на 25,26. Искам да го родя сега.Писна ми да чакам. Първо завърши гимназия,после университет, това бебе го искам от 8 години...Първо - ясно, че нямаше как, тоест имаше, но не трябваше.Сега пак не трябва.Омръзна ми да не трябва. В този смисъл, едва ли има някой да те разбира по-добре от мен,Бухтичка и също така едва ли има някой , който ще ти даде правилния съвет.Ето, аз съм 4ти курс (ако си взема проклетия изпит да запиша,де) и аз така го мислех - да го изкарам бременна, ама на - финансите били проблем.Те ще са проблем още поне 5 години, а не мога да чакам толкова...Сега остава и мъжът ми да послуша Кейси Laughing Щото мен не ме слуша Laughing

# 22
  • Мнения: 992
здравей бухтичке
да ти кажа аз също като станах на 20 много исках бебе. Тогава с моя мъж(приятел) бяхме в германия . Мислихме го така , иначе и решихме че ще си правим бебе пък все ще има с какво да го храним и гледаме. Не съм превърженичка на тезата Първо кариера после деца , не исках да съм стара мама и детето ми след време да му викат това баба ти ли е  Crazy Та решихме , че ще бебеправиме. Ами 3 години не ставаше и не ставаше , бях откачила, но слава богу като се върнахме в бг окончателно и стана бебата ни  Laughing
Та исках да ти кажа щом мислиш , че си готова и двамата го искате ми направете си го. Това е най прекрасното нещо в живота . Да ти кажа изобщо не ми липсват купоните и за миг не съм си и помисляла ако беба е нямаше как щях да си копунясвам
Пожелавам ти да решиш дилемата си и скоро да се похвалиш с тумбаче  Mr. Green

# 23
  • Мнения: 992
Аз бих те посъветвала да си намериш на първо време работа като детегледачка и ако след година все още се чувстваш така - да действате. Много правилно ти е казала ester, че тук четете само за хубавите неща около бебетата, не и за отговорността. Отговорността е смазваща, аз все още не мога да се начудя като как на хората им се разрешава да правят деца без да минат поне 2-3 годишен курс за целта  Joy
А и очевидно в случая не е важно какво мислите вие с приятеля ти, а какво мислят родителите ви, а ти това не си казала.

ами аз не съм минала никакви курсове , гледала съм 2-3 пъти децата на вуйчо ми за по 1-2 часа , и не смятам че отговорността е смазваща , да голяма е , но чак пък смазващаа  Rolling Eyes На мен лично ми е адски приятно да се занимавам с беба по цял ден и веднъж не съм се оттегчила . Просто децата за мен са всичко и най важното в живота

# 24
  • Мнения: 6 904
Аз бих те посъветвала да си намериш на първо време работа като детегледачка и ако след година все още се чувстваш така - да действате. Много правилно ти е казала ester, че тук четете само за хубавите неща около бебетата, не и за отговорността. Отговорността е смазваща, аз все още не мога да се начудя като как на хората им се разрешава да правят деца без да минат поне 2-3 годишен курс за целта  Joy
А и очевидно в случая не е важно какво мислите вие с приятеля ти, а какво мислят родителите ви, а ти това не си казала.
Ами всъщност аз пробвах преди и бях пуснала обява тук във форума. Не можах обаче да намеря дете. Проблемът е, че уча редовно и не съм свободна цял ден. Иначе с удоволствие бих се пробвала и сега. Това поне би трябвало да притъпи малко желанието ми.
А за родителите не съм много сигурна, не сме говорили на тази тема. Но моите предполагам, че ще го приемат някак. Предполагам, че и неговите, но за тях имам малко повече опасения. Но все си мисля, че няма как да не се радват на едно малко бебе.

И моят се измъква с оправданието за финансите. А аз не искам да го родя на 25,26. Искам да го родя сега.Писна ми да чакам. Първо завърши гимназия,после университет, това бебе го искам от 8 години...Първо - ясно, че нямаше как, тоест имаше, но не трябваше.Сега пак не трябва.Омръзна ми да не трябва. В този смисъл, едва ли има някой да те разбира по-добре от мен,Бухтичка и също така едва ли има някой , който ще ти даде правилния съвет.Ето, аз съм 4ти курс (ако си взема проклетия изпит да запиша,де) и аз така го мислех - да го изкарам бременна, ама на - финансите били проблем.Те ще са проблем още поне 5 години, а не мога да чакам толкова...Сега остава и мъжът ми да послуша Кейси Laughing Щото мен не ме слуша Laughing
8 години Shocked Знаех, че искаш бебе, но не предполагах, че е толкова отдавна. И си успяла да издържиш досега. Надявам се да се променят скоро нещата и да се появи най-сетне това бебе, защото знам, че много го искаш Peace

# 25
  • София
  • Мнения: 2 381
Аз бих те посъветвала да си намериш на първо време работа като детегледачка и ако след година все още се чувстваш така - да действате. Много правилно ти е казала ester, че тук четете само за хубавите неща около бебетата, не и за отговорността. Отговорността е смазваща, аз все още не мога да се начудя като как на хората им се разрешава да правят деца без да минат поне 2-3 годишен курс за целта  Joy
А и очевидно в случая не е важно какво мислите вие с приятеля ти, а какво мислят родителите ви, а ти това не си казала.
Идеята да се хванеш за детегледачка е супер, така ще се отрезвиш.
само не разбрах защо не ти харесва студентския живот и защо ти е тъпо в университета. Смени си специалността или се хвани на работа, да си уплътняваш времето, за да не скучаеш. За бебе имаш време. Поживей си първо още поне година. Аз съм на 26 и ако нямах гинекологични проблеми, още нямаше да мисля за дете.

# 26
  • Мнения: 6 618
За всичко си има време .Тази дребна подробност , че ви издържат родителите е много важна.
На 29г.съм и чакам първото си бебе на твоите години също исках ,но учих после трябваше да се реализирам и разбира се да срещна най-подходящия тати.И между всичкото това да си поживея добре за да бъда напълно готова не само да дам живот , но и да съм спокойна ,че мога да отгледам самостоятелно бебенцето си.

# 27
  • София
  • Мнения: 2 381
"А за родителите не съм много сигурна, не сме говорили на тази тема. Но моите предполагам, че ще го приемат някак. Предполагам, че и неговите, но за тях имам малко повече опасения. Но все си мисля, че няма как да не се радват на едно малко бебе."

 newsm78 Я си помисили още. Може неговите родители да са пичове, но може и да не се зарадват.

# 28
  • Мнения: 2 161
Аз няма да ти давам съвети относно възрастта, вече съм го правила веднъж в друга тема-пак твоя.
Само ще се опитам да ти охладя ентусиазма на едно друго ниво-финансово.
Имаш ли представа каква "инвестиция" е едно бебе/ респективно дете?
Питам съвсем сериозно.
П.С. Моля защитничките на тезата"дете се гледа и без пари" да ме нападат другаде.
Да,точно така.Дете без пари не се гледа.
Аз също имах дете на 19,но съпругът ми беше финансово много напред и никога не съм изпадала в ситуация да искам пари от родителите си или пък от неговите.Никак не е зле да имаш дете на тази възраст-растеш заедно с детето си,в крайна сметка каквото и да прави човек,важното е да го прави с любов.Само финансовият проблем за мен е смущаващ.Трябва да имате независимост,но за жалост това означава да разполагате със средства,независещи от родителският джоб.

# 29
  • Мнения: 5 539
Разреди временно влизанията във форум БГ-МАММА и ще ти мине Laughing

Общи условия

Активация на акаунт