За мен четири години връзка с омъжена жена си е червена лампа отвсякъде що касае морала и етиката. Кой колкото си иска да е либерален, аз за себе си имам определени стандарти и критерии към мъжете и не бих направила компромис с тях.
Иначе и на мен ми се е случвало да ме потърси бивш след като вече съм започнала нова връзка. Писа ми във Фейсбук. Твърдо му казах, че няма да има повторно събиране. Не съм тъгувала, не съм и пренебрегвала новия мъж до себе си, защото нещата с бившия ми са били изцяло приключени и разчистени. Не съм се и сещала да споделям на новия. Не защото съм искала да крия или да лъжа, а защото в моето съзнание този опит за контакт не означаваше абсолютно нищо. Сега като се сетя, добре и че съм замълчала. Някак по-некоректно ми се вижда да бях причинила напълно безпочвени притеснения на човек, който по никакъв начин не го е заслужил, защото някакъв нищо неозначаващ за мен бивш се сетил да ме търси.
Но ако авторката след някакъв предварително преценен от нея период не е доволна от отношението, да къса и да продължава.
За какъв точно морал говориш - погледнато от една страна леле какъв грях - обвързана с необвързан /макар половината форум да е бил я от едната, я от другата страна на тази барикада, а половината на половината да са се развели/оженили заради/за греховника/. Или пък що не погледнеш от друга гледна точка - може да са се обичали много и именно, заради ценности и някой поостаряли разбирания да са се разделили. За себе си бих се въздържала да съм такъв краен съдник кой бил с морал и кой не.