От физическа гледна точка болка няма. Усеща се придърпване. А психиката - зависи си от теб. Аз лично очаквах да чуя плача на бебето, всичко наред ли е, и най-малко слушах докторите какво си говорят. А освен това слушах музика - радио 
- Публикувана: 24 авг. 2006, 13:23 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2006, 12:14 ч.
Въпрос относно планово секцио с местна упойка ?
Както вече няколко пъти съм писала, при мен секциото със спинална упойка не мина чак толкова гладко, колкото очаквах. В деня на самата операция се бях заредила с положителни мисли и бях относително спокойна. Упойката ми я биха в легнало положение, обърната на една страна. Хвана ме много бързо. Не усетих кога са ме срязали, мислях че още ме мажат с дезифектант. Проблемът дойде, когато чух как лекарката ми се притесни, че не може да извади бебка, а асистиращата и каза да се стегне и каза "айде, че много време стана...". Това явно ме стресира и кръвното ми започна много да пада, аз се тресях, врата ми се схвана и болката беше кошмарна, на всичкото отгоре и ми се гадеше. Като извадиха бебка тя не изплака веднага и аз вече не знаех къде се намирам...
Затова следващият път бих избрала пълна упойка, за да не чувам какво си говорят лекарите.
Иначе излизането от упойка не е гадно, болката в обпастта на операцията при мен беше като от силна мускулна треска. За около 10 дни вече не усещах нито придърпване, нито болка и вършех всичко сама.
Стискам палци при теб всичко да мине гладко
Затова следващият път бих избрала пълна упойка, за да не чувам какво си говорят лекарите.
Иначе излизането от упойка не е гадно, болката в обпастта на операцията при мен беше като от силна мускулна треска. За около 10 дни вече не усещах нито придърпване, нито болка и вършех всичко сама.
Стискам палци при теб всичко да мине гладко
През цялата бременност знаех, че ще раждам секцио и бях подготвена.
Отидох напълно спокойна и усмихната.
Слагането на спиналната дори не боли. Усещането е че си на водно легло и те клатят. Усещаш, че тялото ти го натискат, местят, но нито боли, нито можеш да установиш точно какво става.
На мен лично не ми беше неприятна мисълта какво се случва от другата страна на завеската.
А завеската беше напълно ненужна, понеже стъклата в операционната бяха огледални и можех да виждам в прозорците какво става.
При мен имаше сериозни усложнения. Опитвах се стресът на екипа да не ми влияе. Накрая ме приспаха.
Отидох напълно спокойна и усмихната.
Слагането на спиналната дори не боли. Усещането е че си на водно легло и те клатят. Усещаш, че тялото ти го натискат, местят, но нито боли, нито можеш да установиш точно какво става.
На мен лично не ми беше неприятна мисълта какво се случва от другата страна на завеската.
А завеската беше напълно ненужна, понеже стъклата в операционната бяха огледални и можех да виждам в прозорците какво става.
При мен имаше сериозни усложнения. Опитвах се стресът на екипа да не ми влияе. Накрая ме приспаха.
Препоръчани теми