присъствието на таткото

Не искам да присъства.
Притеснява ме това,че след гледката там не зная дали ще иска да спи с мен повече.Има мъже които не биха издържали и не искам да пробвам моя.

Хм... нашия тате присъства на раждането. ПО собствено желание. Тук това е нормална практика. Аz родих секцио, него го облякоха в zелени стерилни дрехи с маска на лицето, той стоеше до главата ми и ме галеше, а след като иzмъкнаха бебка му я подадоха на него. Той сам я zанесе до масата на която я прегледаха по Апгар, и сам му дали да я иzкъпе , облече  и сам да наниже от мъниста с букви името й.Той ми я подаде, когато бях вечЕ готова, много раzвълнуван, беше плакал. И винаги като си припомняме zаедно раждането, каzва "Както и да е , аz пръв вzех малката на ръце, и тоя факт никой никога не може да ми вzеме, че бях първият който я гушна."
А иначе, това , че можело някои мъже да не искат да спят с жените си ако преживеят наживо раждането... Е малко глуповато според мен, но такъв страх и аz съм имала. Раzбирам ви,момичета. С моя мъж предварително говорихме по тоzи въпрос.Мисля , чЕ zа всеки мъж си е чисто индивидуално , че си zависи от характера . Вярно  , аz родих секцио, Но след секциото, когато не чувствах още тялото си стабилно и сигурно  той ми помагаШе да ходя до тоалетната, стоеше с мене там zа да не ми стане лошо и ми помагаше дори zа личната ми хигиена първите 2 дни , по НЕГОВО желание. ПОсле можех и сама. ТОя факт не попречи ни най малко на сексуалните ни контакти. Но , все пак, вси,ко си е до характерк, Макар чЕ , като си помисля, ме хваща ужасно яд на мъжете. Могли да направят бебето, не могли да стоят до жената по време на раждането, чЕ видите ли , те горките с крехката психика, не могат да иzдържат ... чЕ и сексуални проблеми щели да получат...Айде , бе.. 
Така го виждам аz. Но може и да съм малко несправедлива 

Нашият татко беше с нас и другия път ще го вземем пак . Моето мнение е, че щом заедно сме направили бебока, заедно ще го посрещнем .

Раждането беше  предизвикано и се проточи ужасно дълго. Процедурата започна в 8ч  сутринта, а съпругът ми успя да дойде чак към 20ч. Съжалявам, че не беше дошъл по-рано. Но след това остана докрая и отряза пъпната връв на бебка. През цялото време се вълнуваше и се опитваше да помага с каквото може. Никога няма да забравя неговата подкрепа и съпричастност.

Моят щеше да присъства, но лекарката ни разубеди, защото според нея щеше да се наложи секцио (както и стана) и нямало смисъл да си даваме парите. Цената иначе беше 100 лв. Толкова беше и самостоятелна ВИП-зала за раждане - в случая е задължителна и се плаща допълнително. Ако си платиш за лекар 500 лв., залата ти влиза в цената. Аз обаче не можах да се възползвам, защото раждането се очертаваше като по-тежко и беше желателно около мен да има колкото се може повече доктори.

И аз си мислих по този толкова важен въпрос и желанието ми беше да присъства. Когато поговорихме с таткото, стана ясно, че той не е много наясно  После поговорих с една моя много добра позната, която изтъкна почти същите аргументи като Azzy. След дълъг размисъл и разговори с таткото стигнахме единодушно до извода, че няма да раждаме заедно. Достатъчно е, че ще ни види 10 мин. след това
 

И аз исках нашия тати да присъства на раждането на бебка, но не го допуснаха. А сигурна съм че щях да се чувствам много по-спокойна ако беше там. Според мен татковците трябва да присъстват - те са родители на малкото чудо, което се появява.

Смях се със сълзи като четох колко много се страхувате от промяна в сексуалният ви живот със съпрузите ви. Ама кой ви ги разправя тези небивалици...  

За справка: Съпругът ми беше с мен през всичките 25 часа, докато раждах. Без да изпадам в подробности ще кажа, че видя всичко, целият процес на раждането за разлика от мен. Плака като малко дете, когато сложиха синът ни в ръцете му. Той ми го донесе, за да го целуна. Трите дни, през които и двамата бяхме в болницата определяме като на красивият период от нашият живот. Съпругът ми ме обича може би повече сега, а сексуалният ни живот е по-добър от всякога.

Мисля че е добре присъствието/неприсъствието да е съобразено с психиката на таткото. Не на всички татковци би им се отразило добре присъствие, а ние ги обичаме нали Таа, моето мнение е че всеки си познава таткото и трябва да си прецени преди да обсъдят  присъствие

Ами какво да ти кажа...просълзи ме
Аз съм ЗА присъствието на бащата, той също имаше голямо желание, но нещата не се получиха така, както ги бяхме планирали и мечтали.Надявам се следващият път

Абсолютно същото беше и при нас  , с разликата, че аз родих по-бързо. Таткото все разправя, че по-щастлив момент от този не е имал .

Бяхме заедно както винаги!Този интимен момент много по-силно ни свърза.Мина добре,всичко бешекато по книга , дано е така и с вас , бъдещи мами

аз много държа да присъства и да е до мен през цялото време