Нашите цветя - обща тема

Да се включа и аз за винките.
Преди много години ги видях за пръв път на един цветарски пазар ( не в София). Наричаха ги "гръцко цвете". Купих си, бяха само с бяли с розово гърло и бяха като храстче, доста по-едро от сегашните, цветовете стояха по-рехаво, заради дългите стебла. Бяха като храстовидните на снимките тук. https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8% … D0%B8%D0%BA%D0%B0
Рових доста по разни книги, тогава нета не беше толкова разпространен преди ерата на гугъл,  открих, че е катарантус розея. Ако си спомням добре, тогава бях си вкоренила нов от резник.
Тук в темата видях, че го наричате винка.

Сегашните сортове са много по-ниски и компактни, цветовете правят доста по-плътно покритие и се намират и каскадни сортове.

И нещо впечатляващо от посочената статия:

Не помогнаха. Пръскам с препарат и изчезват, но след дни пак се появяват. Скилидките бучнах обелени. Тук във форума прочетох и реших да опитам. Но тотално бях забравила за тях.

Наскоро четох за био методи за борба с белокрилката. Тя била привличана от жълт цвят, затова се намазва жълта хартия с бавносъхнещо лепило, може и вазелин. Слага се в саксията върху почвата.  Като кацнат на хартията, залепват и до там. Това с вазелина много ми допадна и мисля да пробвам.
Има и други методи.
От тук:
https://kakda.org/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d … 0%bf%d0%b0%d1%82/

Къдрокоска,от реален магазил ли купи каскадната винка или онлайн поръча?

Аз торя всяка седмица ,използвам това https://geosemselect.com/produkt/минерални-торове-хортигроу-5-5-40-2mgo-те/
Тази година започнах да торя по-късно и алпийските ми сакъзчета никакви ги няма.

Натуся, миналото лято имаха каскадна винка на Женския пазар, цветята по средата на пазара.

Натуся, аз също не видях този ти пост.
*******************
Аз посадих необелени скилидки чесън до корена на някои растения заради мравките. Покараха много бързо, за около 4-5 дни. За сега някои растения са спасени, но имах едно плодно дръвче, което не знам какво е точно, майка го беше засадила, но мравите го нападнаха и нищо не помогна. Имам специален препарат против мравки, но не искам на плодно дръвче да го ползвам, защото си е чиста химия и така не успях да спася дръвчето.
Колкото до мушкатата,
Хортензията започва да покарва нови листа. Това са камбанките,

Физалис - на последната снимка.

Merci

Ти сега ме хвърли в размисъл. Моите имат съвсем малки оранжеви плодчета. Не са така големи, като на физалис. Може би моите са някакви декоративни. В Австрия съм виждала само в един турски магазин да ги продават като растения. Тази година като ида на зъболекар, ще се отбия и в този магазин и ако пак ги има, съм любопитна какво име са им дали там. Иначе по австрийските цветарски магазини съм ги виждала само в декоративни букети на есен, но не и като растение.
Тук съм оставила три плодчета в една празна саксия. Ето как изглеждат и се вижда, че оранжевата част е съвсем малка.

Аз идвам да се оплача,падна ми бялото сакъзче от балкона,направо е на салата.
Оставих го да си стои там където падна,оправих му пръстта и го полях.
Ето го преди да падне

Ще се оправи, Peggy Bundy. И моето беше паднало през май от балкона и изглеждаше ужасно. Счупените стръкчета ги засадих отново, директно в почвата ги засадих и се захванаха. Сега е добре и не спира да цъфти.

Благодаря,че ме окуражаваш,Venetta!
Много ми е любимо то,не искам да го изгубя.

Бях писала за мушкатата на баща ми, стоят целогодишно навън под стрехата, дори и при минусови температури, през зимата винаги имат изсъхнали листа, напролет ги почиства и пак си покарват, вече са станали огромни.

Аз  съм родена и израсла на село. Живях там до 15-годишна, а после ходех при родителите ми.  В нашата градина имаше 2 зони. Едната в големия двор беше за зеленчуци.  Втората, която беше  пред къщата от двете стани на  циментова пътеки за  цветя. Спомням си кокичета, лалета, зюмбюли, след тях голям храст роза от тези, които имат силен аромат (май се казва столистник),   после  латинки,  кученца, читак, крокан (тагетис), гюргенки (далии), димитровчета и  други, на които  не знам имената. Есенно време имаше хризантеми. Мушкато  майка гледаше в керамични саксии. Като цяло бяха простички, селски цветя, но красиви в своята простота. Наричам ги с нашенските имена, защото не знам официалните. Тогава нямаше цветарски магазини. Жените сами си отглеждаха разсад от семена или резници и си разменяха.Сега като видя латинка или кученце, много се умилявам. Сещам се за родния дом, който остана в спомените ми. Не съм ходила там вече 6 г. Родителите ми починаха, брат ми почина,  а къщата остана наследство на моите племенници, които я поддържат, но не живеят там постоянно.

Моите мушката ги подрязвам, слагам саксиите на первази на избени помещания и ги поливам рядко. Напролет ги изнасям и тръгват наново. Миналото лято садих и в лехата. Отскубнах ги и ги държах в една кофа с пръст. През пролетта ги посадих в саксии. Винаги си откъсвам и чепчици, които засаждам в малки саксийки.   Напролет са готови за засаждане в голяма саксия. Лошото е, че дворът ми е сенчест и  цъфтежът им не е така изобилен. Моя близка ги отскубва, връзва на сночета и с корена нагоре в избата. Напролет ги изчиства и ги засажда. Тя е добра цветарка и винаги ѝ оцеляват.

Натуся , онлайн са купени.
И винките, и петуниите ги купувам директно от разсадник. Предлагат и разсад и кошници. И винаги съм доволна,  вече за 3 или 4 година, човекът е коректен.

Любопитството е нещо неудържимо. Потърсих в Интернет и всъщност това, което намерих е следното:
Няма единно мнение за това дали плодовете на  Physalis alkekengi може да се консумират. Някои твърдят, че са годни за консумация, а други твърдят, че плодовете му са отровни. Тези, които със сигурност са ядливи, са плодовете на Physalis peruviana.