Изтъркаля се и ОСМИ клас, за ваканция настъпи час

ооо, за изгубени вещи книга мога да напиша, например онзи ден сина ми си дойде от плуване без бански, шапка, телефон и 1 джапанка - само едната си взел вкъщи завалията + очилата за плуване. Утре ще го пратя с това, с което си дойде вкъщи да плува - по 1 джапанка и очила, голичък

Този случай го зная и лично познавам главния герой, но не е никакъв музикант, а бившия шеф на мъжа ми😂 Продължението е, че после се ожени за любовницата си 😜 и той се сдоби с 2 доведени деца и още едно общо, та човека финишира с 5🤣 Сега мисля, че природните закони не му позволяват да увеличи бройката😆
 Явно историята е трънала като предание (то си е действително емблематична случка) и се е модифицирала.
Освен ако няма две такива истории 😂😂😂


Niya
Поклон за вашата щедрост към градския боклук 🤣 То неслучайно комай има толкова хора по бунищата😁😁😁
Аз също съм изхвърляла златна монета с нумизматична стойност, по-скоро дадох я на щерката да си играе с нея и това е последния ми спомен, но то си е било число захвърляне на боклука от моя страна..
 
АниК
Твоята история държи приз в категория “гадории” 😆 Сутринта бе блатната история, но сега твоята я измести😂
Jenap, мъжа ти трябва да те носи на ръце, такава находчива и оправна жена 👍

И аз като Светкавичка имам ужасно много истории, но засега няма да ги споделям, а на следващата ни среща. И като говорим за нея-имаме ли дата?

Любимата ми реплика към големия син, когато си търси портфейла: " Ех, жалко, че не можеш да му звъннеш."
С което го вбесявам толкова, че го намира за отрицателно време.

И ние имаме изгубени вещи всякакви от страна на мъжа ми и малкият, който е същият заплес. Дъщеря ми е като мен- рядко губим неща. Но сме оставали без ключове на коли и апартменти, без якета в кучи студ, а малкият най-редовно се прибираше по пантофи от детската, когато го взимаше баща му. Тъй като на другия ден го изпращам с обувки и почистени пантофи в плик,  се оказваше, че накрая на седмицата всички обувки са ни в детската и аз няма с какво да го обуя, тъй като той чинно всеки ден си тръгва с пантофите и оставя поредните обувки в шкафа. Не веднъж сме го водили и бос от вкъщи, защото няма налични обувки .
Веднъж бяхме на гости на едни приятели, а децата малки. Дъщеря ми към 6, малкият бебе. Седим си, хапваме, пийваме, но става късно и трябва да си ходим, че бебето вече не издържа и трябва да си ляга. Мрънка и започва да лази по нервите на всички. Дъщеря ми обаче се е заиграла с децата на приятелите и пищи и не иска да си тръгваме. Накрая се разбираме някой от нас да се прибере с малкия, а другия да остане на гости. Мъжът ми се жертва и тръгва като взима чантата от количката на малкия, където са моите ключове, телефон, пари и всичко. Аз и щерката тъй като сме "загори тенджера",  се присещаме към 1-2ч през нощта, че трябва да си ходим. Изпращаме се с нашите приятели и аз разбирам, че нямам нищо в мен. Мъжът ми си е тръгнал с колата, но приятелите ни живеят близо до вкъщи, решавам, че ще се разходим. У дъщеря ми започва да се прокрадва тревога как ще се приберем, но аз я успокоявам, че ще звъннем на баща й на звънеца и ще го събудим. След като почти заспах опряна на звънеца и никой горе не ни отрази, притеснението започна да обзема и мен. Дъщеря ми се разплака, стана много студено, зъбите ми започнаха да тракат, но аз се потя, защото започнах да схващам, че няма да е никак лесно да го събудим. Главата ми пулсира, изтрезнях набързо от виното, което бях изпила и започнах да се тревожа наистина след като установих, че сме прекарали повече от час пред входа в нощта без някой да се присети за нас.
Накрая ми хрумна гениалната идея да замеряме прозореца на спалнята, където той, спи с камъни. И се започна едно среднощно обстрелване на прозореца като го обърнах на игра, за да успокоя притесненото ми дете.  По някое време се светна и се показа мъжа ми на терасата сънен по гащи, а аз вече полуизпаднала в истерия продължих да го замерям с камъни. На другия ден ми сподели, че и от камъните не се е събудил, а бебето се е разбудило и го е събудило и него. Пън ви казвам. На другия ден цял ден чистих пръст и камъни от терасата.

Светкавица ме присети за моето човече в първи клас. Беше си загубило едната обувка или маратонка в първи клас след физическо. После се оказа че въпросната е стояла на перваза до катедрата около седмица. Девойката седеше на пъвия чин от същата страна,.
Пак забравено физическо- цялата раница, ходих да го събера от един чин при входа, където стоеше всичко загубено.
Водя моето на училище и момиче от класа й излиза плачещо. Питаме я какво има, а тя отишла на училище и не си взела чантата.

Като чета, всички имаме такива случки. Оставам с впечатление, че това е нормалното поведение. Да си помислят различните.

А да ви се случвало да закарате детето в офиса вместо в ДГ? Добре че имах багаж за взимане от задната седалка, та видях щерката в столчето.

А, Скорпоните станахме 3! След всичко прочетено, вече няма да се оплаквам от сина. За два месеца изгуби само - телефон, дебитна карта, карта за ГТ, 10 лв., горнище, 3 маски, тениска, слушалки, себе си.

Изводът от разказаното дотук е: колкото по-малко ключове, толкова по-добре.
Когато ММ ме заключи за втори път, му се обадих да се прибира НА МИГА! Не можел на мига, бил между краката на една пациентка. 'Ма, викам, изобщо не ме интересува между чии крака си, аз втори път на терасата няма да пикая! "А защо трябва да пикаеш на терасата?" /Що за въпрос?! / 'Ми, защото паркетът се подува от мокрото! И затова прибрах ключовете и изобщо не се трогнах, когато ротвайлерът му изяде учебника по Акушерство и гинекология. 'Ми, да си го е научил! Вярно, кучето голям бой яде за този учебник завалията. Ама то пък да не яде учебници. Не мога да ги мисля всички!

Спунк, ММ редовно караше голямата до работата си и след това се връщаше до ДГ.

Големи сте скици!
Пооправям си настроението с тези хубави истории!
Всичко, което може да се загуби са губили моите деца. Голямата, като завърши четвърти клас, класната се сети да ни каже, че в мазето имало кашони,в които се слагат непотърсени неща - викам си, ще погледна, въпреки, че щерката твърдеше, че е проверявала из цялото училище и никога не е намирала изгубеното.
Обадих се на мм да дойде да ме вземе с колата и голям куфар или сак  - долу имаше четири големи кашона, почти изцяло пълни с нейни дрехи.
Най - любимата ми случка на тема разсеяност, обаче, е на една съседка, хирург. Тръгнала рано за работа, а на паркинга се въртял друг мой съсед, който после ми разказва. Той е пилот, закъснявал за полет, а колата му не палела и се озъртал за някой кандидат да го дръпне. Комшийката се съгласила, закачили въжето и потеглили. Колата запалила след няколко метра и той дал знак с фаровете, защото не му работел клаксона. Зачакал да спре, но не - подминали разклонението за летището и тя дала газ към болницата! Опитал се да маха, да я изпревари леко, мигал, светкал и накрая се отказал и се оставил да го влачи из целия град " като бръмбар сламка", както той каза. Пред болницата, като го забелязала най - накрая, се облещила и му викала: " Абе, Ванка, ти тук ли си още, бе"

Санака, чета и си мисля: " Добре, че имате тераса на спалнята".
Ние пък сме връщали дете в детската, че не е нашето. Хем бяхме двамата с мъжа ми, та не мога да обвиня само него. В детската имаше звънец и звъняхме да повикаме децата. В групата имаше още едно с името на дъщеря ми. Мъжът ми звъни, казва името на щерката, отгоре чувам, че казват фамилията на другото дете и той потвърждава. След това се гледаме няколко секунди тъпо и избухваме в смях. Питам го: " И защо го направи това?" През това време по стълбите весело подскача другото дете, понесло багажа си. Ами върнахме го.

Ванката пък не е ли могъл да се откачи, гле`й го значи

Санака, грамотно куче имате. Нашето е от жичкаджия. Попадне ли му кабел, свършено е с него.

jenap, ние с чужди обувки сме се прибирали, ама детето го уцелвахме.

Дам. И го питам:
- Защо не каза, че си тук, бе?
- Ами беше ми много приятно да се возя с теб и в работата ще ми е по-интересно.
А аз давай назад към градината.

Звездице. Историята я знам от хора, които познават главния герой и са ми я потвърждавали и други запознати. Също е свършила с развод, за брак по-натам не знам. 😁

Относно изпускането в обществени тоалетни съм много добра.

С един от първите си мобилни телефони съм тръгнала в командировка. С мен е по-възрастната ми шефка, която все още няма такава техника и аз гордо вписвам телефона за връзки, на тези при които отиваме в моя апарат. (Па да си го беше записала и тя в тефтерче). Тръгваме към Бургас с автобус, на средата на пътя пиш пауза и естествено телефонът от джоба ми пльок ... в гаден, смръдлив, зеленясал кенеф. Извадих го ... с голи ръце. После го разглобих и суших на седалката до мен, но не тръгна. Наложи се да нося картата в някаъв офис на мобилен оператор, за да извадим телефонния номер. По-късно същата тази карта, но в друг апарат, я изпуснах в една локва. Тази карта беше някаква предплатена серия вървяща под рекламния летен слоган "бълбук-бълбук".

А като студентка ще излизам на вечеря с ново гадже. Нагласила съм се, натъкмила съм се и кво ми липсва, за перфектен завършек? Най ми пасва един златен пръстен на майка ми. Турнах си го тайно, нищо че леко ми беше широк и хайде. Естествено баш като отидох в в тоалетната, пръстенът изпадна от пръста ми. Тази поне беше чиста и за щастие с тоалетна чиния, а не с клекало. Извадих го без да бъркам надълбоко измих си хубаво ръцете, но като се върнах на масата - бам излях си ракията в дланите за допълнителна дезинфекция. Кавалерът ми ме гледа учудено, но не му разказах, защото беше голям майтапчия и щеше да ме скъса от бъзици после.

Мислех да ви го спестя, ама щом сме на такава вълна!
Голямата в трети клас звъни от телефона на класната и реве като магаре, изпуснала си чисто новото телефонче в тоалетната на училището - клекало.
Викам и - здраве да е, а тя ми се моли да отида, защото пазят пред тоалетната нейните приятелки - телефонът се виждал с просто око и бил паднал на " безопасно" място!?!
От работата отивам с такси, нося найлон, тел, пръчка, гумени ръкавици и мокри кърпи. Половин час застилах с найлона, легнах, погледнах - въобще не беше телефон това, което ми сочеше щерката!

Шарлот, и двете ми дъщери носеха шини - ровила съм години наред във всякакви боклуци и аз.

А, за шини сме ровили по боклука и ние и сервитьори. Обаче последния път на малкия не се намериха и ще трябва да вадим нови. Или да чакам за брекети, че те няма как да се загубят. Още не съм решила.

Silver, трябваше да пратиш мъжа си да вади телефона от тоалетната, че той как ги обича тези работи...