Изтъркаля се и ОСМИ клас, за ваканция настъпи час

Право е детето - малко като Горгона звучи. Иначе ми е от любимите.

Нали, нали, нека да всява малко страх

Ноември...синът е на 10, малката на 5, семейно сме в Южен парк. Децата искат да карат лодки в  тинясало езеро, баща им упорито им обяснява, че е студено, не му се качва и няма да се возят на лодки. Аз услужливо му обяснявам к'ъв е и отивам и наемам две лодки. Аз в едната с дъщерята, в другата сина. Естествено започва състезание, след това караница между двамата, аз рязко прекратявам лодкуването и се изправям, за да всея респект...прекатурих се и паднах в езерото . Останалите лодкари припадат от смях, този който събира парите за лодките също, но ми подаде един прът , за да ми помогне да изляза, с оглед тинята нямаше желание да ми подаде ръка. Само гадните ми дечица не се смееха. А като отидохме при баща им, който спокойно си четеше вестник на пейката, мисля, че ме чуха и в другия край на парка.

Досега се смях, но на поста на buni направо се ужасен-ужасон!!!
Големи сте шемети!

buni, много се смях с твоята случка!
Просто мога да си те представя как се надигаш от дълбините на езерото с два -три зелени парцала на главата, като блатен дух🤣🤣🤣 само музикален фон липсва за да оформим хоръра😂

Сиренцето, нарочно се прави на страшна.

Аз освен, че не виждам нещо, което е под носа ми, не мога да се похваля с разсеяност.

Нашият клас е завършил със среден успех 5.92 . Имаме поздравително писмо от класната за първи по успех във випуска.

Това за носенето на боклука и аз съм го правила. Спирката за рейса, с който наборката ходеше на училище до 7 клас и съответно аз на работа е буквално под прозореца на кухнята ни. И ние следим интернет приложението кога ще дойде рейса и слизаме 2 минути преди да дойде. Като излизаме носим торба с боклук, за да я изхвърлим. Е, две сутрин и си я носих до офиса, защото щяхме да изпуснем рейса.

Хахах, аз така го возя в колата....

Обратното на разхождането на боклука, ние изхвърляме НЕ боклук от бързане и много багаж.
Най-доброто ни постижение - таблет, телефон, нов, и разбира се зарядните към тях, а и мобилен нет карта в таблета.
Присетихме се два часа по-късно, когато наборът замрънка къде му е торбичката, която си бил приготвил при багажа за път.
Звъняхме на големия син, той беше останал в къщи и го пратихме, горкото дете, да рови в кошовете за боклук. Еми, разбира се , че я нямаше торбичката.
Но, после отчетох странен повишен интерес към нашите кошове за отпадъци от преминаващи клошари и други.
Е, колко пък да сме завеяни, за да изхвърлим още веднъж нещо подобно.

А как се търсят детски шини с безцветно небце - 2 бр. /изработени срещу  само около 2 000 лв./ сред мръсни памперси и прочее  отпадъци в контейнер на централна софийска улица ?! Прелестно беше и ги намерих! Но не беше им писано, защото не се доверих на дезинфекционни таблетки и ги сложих да се изварят. След това не ставаха на нейното чене

Истинска история, даже с известен творец, на който няма да споменавам името.
Имал си човека таванска стая в кооперацията за усамотение и творчество. Един ден казал на жена си, че заминава в командировка и се оттеглил в тавана...с любовницата си. И крахът настъпил, когато след два дни, по халат и с кофата от току що изхвърления от тавана боклук (тогава е нямало пликчета, помните) звъннал... по навик два етажа по-долу у тях и жена му му отворила.  
Такиви ти ми работи...

Добре де - и аз ще разкажа. Пътувам с децата извънградско и на едното му се дохожда до ВЦ. Спирам насред някакво село и намирам зад местния универмаг някаква изоставена порутена тоалетна с дупка ('щото не върви да клекне в храстите). Докато държа дрехи, ръце да не пипне някъде, мокри, сухи кърпи... изведнъж - цоп... ключът от колата право в дупката..., а сме на 150км от София.... нататък няма да разказвам, но се прибрахме без някой да ми носи резервния

Много се смях с вашите случки. Аз също имам не една и две, но при нас мъжът ми е заплесът. Мога книга да издам и да я публикувам.
Преди години бях още по майчинство с наборката вкъщи, изпращам ММ на работа и му връчвам торбата с боклук, а той  държи папка с много важни документи. Мина се около час и ми звъни да ме пита дали случайно не е забравил папката вкъщи, защото я няма в офиса му. Аз търся и преравям всичко като не откривам въпросната папка. Звъня му да му кажа да продължава да търси и че я няма вкъщи. Той вече започва да истеризира, защото се оказва, че тези документи са страшно важни и ако се загубят ще е много страшно. И изведнъж се сещам за боклука, за папката, която държеше в същата ръка и ме осеня прозрението. Нарамвам малката и тръгвам смело към кофата. Пооглеждам се и надниквам вътре, взех даже пръчка, поразрових, но не виждам папка. Ще спестя подробностите как ме гледаха със съжаление минувачите и дори и някои съседи - аз с малко дете в краката ми и ровеща по кофите за боклук. 
Нищо не намерих и пак му звъня на моя мъж да му кажа, че не е в кофата, но той вече е абсолютно сигурен и си спомня с подробности, че я е хвърлил там заедно с боклука. Докато се суетим около кофата виждам един бездомник, който си живееше в квартала и го познавах добре. Давахме му отвреме навреме пари да почиства градинката пред блока, мъжът ми му даваше стари дрехи и той ни познаваше. Знаех, че рови по кофите за хартия и я предава в един близък пункт. Питам го дали е взимал хартия днес през деня точно от тази кофа и той потвърди. Тръгваме веднага аз с малката на ръце и човека, който влачи едни кашони, право към пункта. Заведе ме и аз обяснявам на служителката от пункта каква ми е болката, а тя ме гледа с ококорени очи и не може да повярва нито на ушите си, нито на очите си. Посочи ми къде последно е оставила вторичната хартия от нашия бездомник и аз влязох да потърся. И представете си - намерих тъпата червена папка, поомачкана и поомърляна, но все пак там.
Мъжът ми ме обяви за най-лудия човек на света и не можеше да повярва като му разказах развоя на събитията.

Много сте забавни и готини
Аз май нямам какво да разкажа, явно съм голям сухар.
Филифльонка, поздравления за класа! Амбициозни деца са се събрали.

Завеяни случки имам и аз и може би затова още повече ме е яд на сина ми,че страшно много неща си е изгубил.

У дома с майка ми имаме един лаф "Ах, физическото ми!" с който ми напомня моята завеяност като се карам на сина ми.

Аз съм в началното училище.Екип по физическо възпитание се носи в торбичка.По онова време анцузите не зная защо са скъпи,но и много дефицитни.Връщам се един ден без торбичката. Анцуг- чисто нов и скъп.Майка ми полудя и веднага отиде в училище да го търси- училището е на 3 минути.Всъщност, като си помисля,може и да не е било веднага, защото помня,че с нея бяхме в различни смени в различни училища,но да кажем,аз съм се върнала на обяд,а тя- след втора смяна.Ами, няма анцуг. След 4-5 дена отивам с децата до една барака, където често ходех да си купувам бонбони-само там ги имаше-лешник в шоколад. Бараката е пред къща с ограда.В един момент, докато съм на опашка, се провиквам "А, физическото ми!"- торбичката ми висяла на оградата 4-5 дена,ама кой да се сети,че същия ден  пак се е ходило за бонбони.Сега майка ми се присмива като се карам на набора за загубени вещи.Той,обаче не  е видял"физическото си"- ,което седмица е висяло до радиатора на парното в коридора на училището.А щети от ненамерени вещ- безброй.

Аз съм 6 клас и цялото училище до 8-ми-на екскурзия-автобуси,влак и т.н. Не ме глезеха, но на екскурзии винаги ми даваха предостатъчно пари за всяка непредвидена ситуация, а аз и не харчех много.Екскурзията привършва,аз съм накупила подаръци и ми е останала грандиозната сумаот 8лв,цяло състояние за онова време/ как я помня- не помня!  / Портмоне- хубаво,надеждно. И така,последната сутрин си събираме багажа- тук портмоне, там портмоне- няма го никъде. Приятелките ми и те се разтърсиха- няма го. Около обяд стигнахме до гарата откъдето да вземем влак за Варна, но тъй като имаше много време, учителките предложиха на децата да обядват в ресторанта на гарата. Всички,от 6 до 8 клас влязоха,а аз и още две деца останахме до вратата на едни столчета.Те-защото свършили парите,а аз- защото съмги загубила. Никак не ми се ядеше/ и сега при критични ситуации губя апетит/ ,но ме беше срам,като просячета седяхме. Вечерта късно се прибираме във Варна,обаче аз вече много гладна. И обяснявам пак със страх,че съм изгубила портмонето,затова не съм яла. В момента в който майка ми започва да разтребва чантата, намира портмонето ми на дъното. Как се е оказало там, загадка.

Една година пък, баща ми /Вечна му памет/ забрави на гарата чантата с багаж. Отивахме на село при баба- 500км за ваканцията- аз и майка ми- с дамски чантички, той-с голямата чанта. Усетихме се, като слязохме на гарата. Отиваме на село, а много различна беше температурата там. Мйка ми взе от баба басмени рокли,но аз си изкарах с панталон и блуза,с които бях.Накупихме си от селския магазин само гащи-амафэбукмално гащи, каквито никога преди и след това не съм обувала.Чантата намерихме,но с липси-най-хубавата ми кожена пола.

Студентка- за Нова година съм се върнала у дома,обаче нали съм разсеяна, става ми навик по 100 пъти да проверявам важните неща- ключове,билети и документи.Всичко наред. На1 януари ми се обаждат по телефона,че на 2-ри сутринта един сатрап ще прави заверка на семестъра и стой та гледай,ако не отидеш на лекции.
Внезапно се купува билет и се стяга багаж- тук студентска книжка, там студентска книжка- няма я.А много щателно си бях проверила всичко. Цяла нощ не мигнах,какви комбинации да правя.От влака отивамна лекции с чантата,давам я на една дружка,моля я да оправя положението и заминавам да обявявам в пресата,че съм загубила книжката и да взема документ,такъв беше "ритуалът",сега не знам как е. С документа- обратно в СУ, купувам  нова книжка, заверявам я,междувременно дружката обяснила какво се случило,слава Богу,разбран излезе доцентът завери семестъра. След целия напрегнат ден, отивам да си прибера чантата от приятелката,оправям багажа,сядам да хапна нещо.И решавам да попрочета нещо, че сесията идва. В квартирата, където са ми учебниците намирам...старата си книжка.А бях сигурна, че съм я взела с менвъв Варна.

Млада майка със злоядо дете в ясленска възраст, но не е ходило на ясли. Нищо мое не яде, но от детска кухня хапваше.Аз, нали разсеяна и се фиксирам върху купоните. Приготвям се слагам ги в портмонето, излизам от нас, заключвам,пак отварям портмонето, там са , за всеки случай пред външната врата пак проверявам дали са всички,не помня,но май имаше няколко за деня или за няколко дена- там е всичко. Стигам на пресечка от кухнята и установявам... забравила съм бурканите.

Преди 4-5 години- купих си разкошни кожени ръкавици в леблебиен цвят от АРт 93 в тон с якето ми. Много ги обичах.Един ден-ръкавиците ги няма.Обаче този път няма 6-5- ходила съм само на лекар , торбичката с документи е у мен, забравила съм ги на регистратурата.През 9 квартала в 10.Защото на излизане от кабинета на лекаря бяха у мен,просто трябваше да мина тогава през регистратура.Сега, хубави ръкавици,ама  да се грабна пак да ходя там,не на др ден мъжът ми ще ме закара преди работа. Така и стана, но ръкавици не намерих. Прежалих ги и в един момент ги намирам-в друга торбичка у нас. Един път ги загубих в БИЛЛА.същите ръкавици. Вече със сигурност там,защото отивайки на работа трябваше да купя нещо много спешно от БИЛЛА. "Спешното" беше гирлянд, с който да си украся кабинета за Коледа и нищо не работи преди работа,освен БИЛЛА.Вмагазина,на всички ленти нямаше никого, само аз купувам. Но на работа съм пак без ръкавиците. В обедната почивка отивам до БИЛЛА. Обяснявам,че съм загубила ръкавици,казвам час на произшествието , местопроизшествие, сиреч коя каса, всичко.Питат ме за цвят- казвам-леблебиено бежово- това там, където е управлението."О, да,току що ги донесоха,има такива ръкавици, изчакайте. !" И ми носят... едни избелялокафяви парцали,прокъсани на пръстите. Смутолевих,че не са моите и си тръгнах почти със сълзи на очи.След два дена ги намерих...при тънките шалове у дома на един рафт.До скъсване ги носих.

Имаме,разбира се и ненамерени загуби,но предимно от набора, как може да е толкова разсеян,не ми го побира акълът!Но спирамдотук, честа на досадно, пък и как ме боли сърцето за едно негово чужбинско яке,носено точно два дена...

Ооох, малкият от половин час си търси телефона и накрая го намери в хладилника! 

Ама пък, предвид горните случки, на кого да се метнат тези деца?