Публикувана: 24 юни 2020, 11:09 ч.
Последно мнение: 14 юли 2020, 12:19 ч.

Изтъркаля се и ОСМИ клас, за ваканция настъпи час

30 133
736
1

Отговори

# 360 1 юли 2020, 12:35 ч.

София
Мнения: 6 309

Цитат на: beki8 в ср, 01 юли 2020, 11:33

К'ъв, от какъв, като се изпускат всички букви до последната сричка Hug

А от "къкъф"? Joy

Коя е думата, на която можеш да сбъркаш всички букви и пак да я познаеш?

Това с поуките не е ли от една приказка на Доналд Бисет? Мотае ми се нещо такова, може да потърся довечера.

# 361 1 юли 2020, 12:42 ч.

София
Мнения: 1 287

Привет. Тук пак е забавно, както винаги е било. Simple Smile

Санака, много смешна история. Пред очите си ми в бетона. Joy

Strong10 статистика за 7 клас излезе отдавна. МОН пак са предобрили положението. Тази година има още по-космически балове от миналата. Само по математика са 242 пълни стотици в София. Не им завиждам на децата в близките седмици.
Не съм чела назад. Ще се върна да прочета, за да се включа по-натам по-актуално. Simple Smile

# 362 1 юли 2020, 18:26 ч.

София
Мнения: 7 060

Само моята майка разбрала, недоразбрала ме информира как по телевизията казали, че резултатите тази година са по-лоши от миналата и как децата бъркали километри с литри. Как можело така. Мисля си със задачата за Иван и Стоян явно са я облъчвали Simple Smile

Значи детският, непокварен от традиции в простирането мозък, наистина може да изненада с нестандартни решения като: единият крачол на лице, другият наопаки и този панталон е разчекнат на три линии на сушилката, а защипването с щипка е някъде около чатала. Но разбирам, че това явно е практика.

За непознаването на колата, аз редовно се опитвам да се кача в чужда, а ММ ми се смее от нашата. Но веднъж правих шоу на една служебна явка. Идваха едни колеги с експресни проби за изследване. Ние търчахме да ги вземем от колата им, която спираше набързо на булеварда. Те си заминаваха,а ние звъняхме да кажем резултатите в движение. Та така веднъж тичам, виждам спряла кола на платното, която дори е в съответния цвят. Напъхвам си смело главата в отворения прозорец и казвам: "Давай! Колко са?" В този момент осъзнавам, че някаква изплашена дама ме гледа от шофьорското място. Извиних се, измъкнах си главата и естествено зад нея спрял колегата и се хили...
Като тинейджърка най-срамните и болезнени моменти бяха когато съм си удряла носа в стъклена врата или главата в уличен стълб...

# 363 1 юли 2020, 18:28 ч.

Там, където мечтите се сбъдват
Мнения: 839

Не знам за вас, но аз веднъж излизайки навън включих сота, а цялото домочадие си беше у дома:)

# 364 1 юли 2020, 18:41 ч.

София
Мнения: 16 555

Е, нищо не е! ММ два пъти ме заключва в спалнята бременна /без телефон/. Joy

# 365 1 юли 2020, 18:45 ч.

София
Мнения: 7 716

Цитат на: sanaka в ср, 01 юли 2020, 18:41

Е, нищо не е! ММ два пъти ме заключва в спалнята бременна /без телефон/. Joy

Няма да те питам, защо точно в спалнята! Joy

Чула съм, че който не слуша, го заключват в килера... Stuck Out Tongue Winking Eye

# 366 1 юли 2020, 18:49 ч.

София
Мнения: 7 060

Абе това да не са страничните ефекти от розмарина?

# 367 1 юли 2020, 18:57 ч.

София
Мнения: 495

+1 шемет
Отивам с колата в мола, пазарувам храна за 5 човека за една седмица, повличам се към къщи пеша с дисагите , забравила, че съм с колата. (Обикновено ходя пеш, т.к. живеем на около 5 минути). Стигайки вкъщи не мога да вляза, т.к. ключът, неизвестно защо, е оставен в колата. Но поне се сещам за последната, съответно се връщам с торбите до паркинга на мола. О, чудо! Намирам и колата!
Има и по-зле. Един приятел си беше пътувал няколко спирки с трамвая до работата, с торбата с боклук в ръка. Sweat Smile

# 368 1 юли 2020, 19:05 ч.

София
Мнения: 16 555

Цитат на: Слънчевата в ср, 01 юли 2020, 18:45

Цитат на: sanaka в ср, 01 юли 2020, 18:41

Е, нищо не е! ММ два пъти ме заключва в спалнята бременна /без телефон/. Joy

Няма да те питам, защо точно в спалнята! Joy

Чула съм, че който не слуша, го заключват в килера... Stuck Out Tongue Winking Eye

Защото имахме куче, което си отваряше вратите на стаите и когато излизахме ги заключвахме. И бързайки сутринта за работа ги заключил по навик, а това, че жена му, в напреднала бременност, спи в спалнята - кой да го мисли. Smirk

Ставам, тръгвам да отварям вратата - нъц. А той е цял ден на работа, после нощна смяна и аз съм изправена пред съвсем ясната перспектива да прекарам следващите 24 часа в спалнята с виещ и блъскащ по вратата ротвайлер. Телефон нямам, а навън по улицата се разхожда само един съсед, с който не разговарям от две години, защото говореше големи глупости на едно общо събрание и се скарах с него. Laughing

Обаче след като пишках три пъти на терасата /щото като си бременна позивът е императивен/ и с известна доза срам гледах как капе върху терасата на съседите, преглътнах гордостта си и го извиках. От шока, че го заговорих, почти припадна. Laughing

След като се съвзе, му метнах бележка с телефона на ММ, написан с молив за устни и срам не срам му обясних ситуацията. Онзи му се обадил и само му казал: "Бързо се прибирай, че жена ти е заключена в спалнята!" ММ помислил, че крадци са влезли и са ме заключили там /ама разбира се, че кой друг! Smirk

./ Когато най-накрая ме отключи, го замерих с един чехъл. Joy

Три дни по-късно, ставам, тръгвам да отварям вратата - нъц. Реших, че сънувам! Викам, е това не може да бъде истина, братче! Но този път имах телефон. След това скрих ключовете от всички вътрешни врати, включително от тоалетната. Smirk

# 369 1 юли 2020, 19:09 ч.

София
Мнения: 7 716

Хахаха, няма такъв емотикон... Joy

# 370 1 юли 2020, 20:05 ч.

Мнения: 2 340

И аз съм шемет, най-голямата ми издънка е с бебе на 1 седмица - в столчето отпред омотано с все колани, наборката на 4 години е отвън, паля колата и излизам да прибера количката в багажника, колата е с автоматично заключване след старт, разбира се ключа е вътре в колата, мъжа ми е извън града, колата е на лизинг и втория ключ е в София, бебето е току що накърмено, заспа във включената кола в подземния гараж, а аз бях в шок и ужас как трябва да разбия стъклото на почти чисто нова кола...изпратиха ми след 30 минути от вносителя някакви хакери, които отвориха колата с компютър, след което разкарахме фабричното заключване Simple Smile

# 371 1 юли 2020, 22:53 ч.

София
Мнения: 6 309

Санакината щерка е ненадмината. Joy

И аз съм висяла на балкона до посиняване.

Скрит текст:

Зимна вечер - сняг, красота и студ. Мъжът ми излиза да пуши на открития балкон, а аз с него, за да му правя компания. И нали съм вредна булка, клекнах да прередя едни рафтчета.
Изпуши си той цигарата и ме подканя да влизаме, но аз му казах, че ще довърша.
Изправям се след малко и се опитвам да вляза, ама - тц.
Холът е в противоположния край на апартамента и има няколко междинни врати. Тропам, викам, но никой не чува. Протегнах се и почуках на прозореца на детската стая, но не успях да събудя децата.
Ръцете ми посиняват и усещам иглички по цялото си тяло.
Навън е пусто и никой не минава. Тогава осъзнах в какъв тих квартал живеем.
Накрая по улицата се задават двма мъже, леко почерпени. Аз започвам да скачам, викам и махам. Те срещу мен също, но не приближават. Аз махам и викам и те така. И се заливат от смях. Успях да ги накарам да дойдат, за да да позвънят по домофона. Те обаче решиха, че ги свалям и взаха да се бъзикат.
- Моля Ви, позвънете на звънеца, заключих се.
- Ама ти ще ни отвориш ли? Ама я слез ти при нас и т.н
Убедих ги накрая. Звънят те, а аз вече нямам сили и да зъзна. Звънят, но реакция от мъжа ми няма. Теглиха ми една, дето си правя майтап с тях и се обърнаха да си ходят. Аз вече на рев го обърнах. Съжали ме единият и се върна пак на звънеца.
Ура, светва лампата в коридора. Отваря се вратата. Появява се разгневеният ми и полусъбуден мъж и вдига ръце гневно. Аз ръкомахам и той така, но не отваря вратата. Накрая отключва и ме нахоква: "Е като си тук, не можеш ли да видиш кой звъни?"
Нямах сили да си събуя чехъла иначе ...

# 372 1 юли 2020, 22:57 ч.

София
Мнения: 7 716

Къде ги крихте тия истории досега?

# 373 1 юли 2020, 23:05 ч.

Plovdiv
Мнения: 639

Хаахха, много смях, много. Големи дивотии сме правили.

И аз съм фен на щерката на Санака. Joy

Веднъж не видях цяла пейка, до катедралата А. Невски и се метнах върху нея, направо полегнах с цялата си прелест. Много смущаващо. Бях със съученици. Още по-зле. Flushed

Сините колена ми бяха най-малкият проблем.
Друг път отнесох, по-скоро завъртях знак СТОП, пътен знак, не го видях, челен сблъсък беше. Да се оправдая, че водех група туристи и с ентусиазъм разказвах за църквата, покрай, която минавахме. После гледката беше още по-смешна, всички се суетяха около мен и ме поливаха, махаха с кърпички и разтревожено бръщолевеха. Аз ги виждах размазано. Joy

Моя приятелка ми разказа, как синът и, тогава на две и нещо я заключил на терасата в лют януарски ден, докато простирала прането. И после са прекарали час, тя му говори и обяснява и маха да и отвори, а той се залива от смях на смешните и жестове. Добре, че една съседка я видяла и се обадила на мъжа и.

Мъжът ми отива да вземе малкия син от училище, първи клас, пак зимата, много студен ден, слиза от колата, оставя да работи двигателя, взима хлапето, а колата се заключила. Вторият ключ е в мен, аз съм на работа извън града. Те даже не могат да зарежат колата и да си хванат такси. Joy

Добре , че колежка вече беше приключила и пратих по нея ключа. Но, мина поне час.

Малкият е втора смяна, идва време за домашни, търся раницата, ми няма я вкъщи, звъня на ММ, той го взимаше от училище, в багажника била. Да, ама не. Междувременно звъня и на раницата, тоест на телефона, който също се оказа в раницата. Започвам да разпитвам хлапето, къде, как и защо. И стигам до думичката сандвичи. Метнах се на колата и до училището, отивам до павильона и плахо питам, дали все пак не са намирали раница. Човекът прихна да се смее, врътна се и ми подаде раницата с думите: " Ми, той мъжът Ви толкова бързаше да вземе сандвича и да тръгне, че даже не забеляза, че раницата остана. "

Хайде спирам, че ще се присетя още нещо.

Последна редакция: чт, 02 юли 2020, 08:59 от N i y a