Изтъркаля се и ОСМИ клас, за ваканция настъпи час

  • 29 414
  • 736
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 13 210
Аз за утре съм дала задача със "звездичка" - така в моето детство се обозначаваха най-трудните в сборниците. Задачата е-в една ракла към малка спалня на която спи да извади всички дрехи и тези, които са му умалели, да ги сложи в чувал. Останалите - обратно, но подредени. Да видим, уж не е космическа мисия, ама... При справяне-бонус-колело с приятел, но след като изхвърли на баба си боклука. Абе, сложно нещо е животът на 14, спор няма, мъкааа...

# 346
  • Мнения: 682
Нее, не просто "запазват формата от центрофугата дрехите".
Само човек с абстрактно математическо мислене може да разположи обеми в пространството по този невъзможен начин  Joy ; за жалост мога да бъда обвинена и в полова дискрминация, защото никога не съм виждала жена да простира така, както моя син, а и явно не е изолирано явление.

# 347
  • София
  • Мнения: 2 814
Абе нали простират, какво се оплаквате от децата😜
После ще се научат и добре да го правят, стъпка по стъпка😆
Аз мисля, че съм по-завеяна от Санаковата щерка, ама то не е за хвалба. Вчера с ММ отиваме с колата до общината, връщаме се за малко, след което той излиза пръв и ми оставя колата, а аз след 5 минути, и не зная къде е паркирана. Започвам да се щурам насам-натам, съседите ме гледат, аз се правя, че чакам някой. След малко решавам че са откраднали колата, звъня на ММ да го питам все пак възможно ли е, той казва колата е втората подред надясно, аз гледам една кола-същата марка ама друг модел, и цвета нещо не е същия точно,викам си-от слънцето не е същия , пробвам с ключа -ми не става. Звъня на ММ пак, да му кажа че тая кола не е нашата, а нея не я виждам. Просто ужас, накрая я намерих де. За мое оправдание ще кажа, че тази е новата ми придобивка и още не я разпознавам, макар да я карах вече два дни😂

# 348
  • София
  • Мнения: 16 210
Ако трябва да съм честна /не че нещо го налага Joy / и аз я бия на същата възраст. Нали сте чели историята с бетона в нашата седмокласна тема? Laughing

Последна редакция: ср, 01 юли 2020, 00:58 от sanaka

# 349
  • София
  • Мнения: 2 814
Ех, изпуснала съм, умирам от любопитство да прочета😂

Последна редакция: ср, 01 юли 2020, 08:51 от звездица

# 350
  • София
  • Мнения: 6 308
Не съм чела за бетона. Дай линк или разкажи отново, моля те.

# 351
  • София
  • Мнения: 16 210
Нищо не четете в този форум! Joy
https://www.bg-mamma.com/?topic=1045794.msg36968320#msg36968320

# 352
  • София
  • Мнения: 6 308
JoyJoyJoy
Ма къф тиквеник само! Вместо да се втурне да ти помогне, хилил се.
Аз да ти кажа, съдбата те е спасила. Подложила го е на изпитание и той не го е издържал. Като с трите желания за ръката на принцесата.
Скрит текст:
Къде да сложа апострофи на къф? Thinking

# 353
  • Мнения: 561
Скрит текст:
Абе нали простират, какво се оплаквате от децата😜
После ще се научат и добре да го правят, стъпка по стъпка😆
Аз мисля, че съм по-завеяна от Санаковата щерка, ама то не е за хвалба. Вчера с ММ отиваме с колата до общината, връщаме се за малко, след което той излиза пръв и ми оставя колата, а аз след 5 минути, и не зная къде е паркирана. Започвам да се щурам насам-натам, съседите ме гледат, аз се правя, че чакам някой. След малко решавам че са откраднали колата, звъня на ММ да го питам все пак възможно ли е, той казва колата е втората подред надясно,
аз гледам една кола-същата марка ама друг модел, и цвета нещо не е същия точно,викам си-от слънцето не е същия , пробвам с ключа -ми не става. Звъня на ММ пак, да му кажа че тая кола не е нашата, а нея не я виждам. Просто ужас, накрая я намерих де. За мое оправдание ще кажа, че тази е новата ми придобивка и още не я разпознавам, макар да я карах вече два дни😂
Взимам колата на дядото, че ми трябваше в момента и спирам пред една сладкарница да взема торта за РД. Взимам я, излизам, отключвам багажника и го отварям и гледам вътре някакви стекове цигари и други работи. Слагам тортата и се чудя какво се е презапасил, че и с друга марка. Отключвам шофьорската врата и нещо седалката не ми е тамън - с друг цвят калъфи. Бре, викам си, вдигам глава и виждам нашата кола през едно парко място, вече проверена с номера. Joy
Чинно си заключих вратата, отворих багажника, взех си тортата, заключих багажника и се запътих към нашата кола, където си повторих бавно процедурата и потеглих. Всичко пред погледа на двайсетина зяпачи от масите на тротоара на въпросната сладкарница. JoyJoyJoy Явно съм вдъхвал доста доверие, защото никой не реагира и не чух виене на сирени. Simple Smile
И двете коли бяха синьо Рено 19, двувратка, много разпространени и производителят явно не си е давал зор да прави ключалките с различни ключове, но и моето си беше постижение. JoyJoyJoy

# 354
  • В средата на времето
  • Мнения: 2 676
След "к"  според мен. Simple Smile

Санака, дъщеря ти те бие, след като прочетох и двете истории. При нея потенциалът за разсеяност се е разгърнал в пълна сила и те минала. Simple Smile

# 355
  • София
  • Мнения: 16 210
Нали? Едно е да цопнеш в бетон, ама 3 дни да не забележиш, че родителите ти ги няма... Joy

Иначе аз не гледах къде ходя и без странични фактори. Пак около тази възраст, една приятелка ме срещнала на улицата, спряла точно пред мен, казала ми: Здрасти!", а аз съм я заобиколила и съм продължила по пътя си. Беше решила, че й се сърдя за нещо. А аз просто съм си мислела за мои си работи и интуитивно съм я възприела като някакво препятствие на пътя - уличен стълб примерно. Laughing

# 356
  • Пловдив
  • Мнения: 669
Значи историята на Санака съм я прочела, даже и харесала, обаче не си я спомнях, виж за щерката веднага се сетих...наистина държи приза за разсеяност.

# 357
  • Мнения: 5 546
К'ъв, от какъв, като се изпускат всички букви до последната сричка Hug

# 358
  • Мнения: 4 903
Разказът на Санака  ми напомни един много стар виц - за съчинението на Иванчо, в което е следвало да има поне 1 поука.

Скрит текст:
Скрит текст:
Възложила учителката такова съчнение, а Иванчо гледа насам-натам и не пише. Накрая драсва няколко реда и предава. Учителката, заинтригувана, започва да чете и избухва: - "Пак твоите глупости. Следва да има поука, а ти какво си написал?!" Иванчо, спокойно: - "описал съм следното: "Зима, студ, премръзнало врабче пада на земята, вледенено. Минава една крава, из.ира се на главата му. Врабчето се затопля, размърдва се и вади главица, за да си поеме въздух. Тогава котаракът го забелязва, грабва го и го изяжда." - "И каква поука да си извадим?" - пита учителката. - "Не една, а три!" - отговаря Иванчо: "първо не всеки, който ти с.ре на главата ти мисли злото, второ, когато си наа..н, не си вири главата и трето - не всеки, който те вади от л...то, ти мисли доброто"
.

# 359
  • Мнения: 219
Появиха ли се някакви статистики за тазгодишното НВО, че ми е любопитно. Все си спомням как бяхме ние миналата година по това време.

Общи условия

Активация на акаунт