Нападана съм няколко пъти - и от домашни кучета, и от улични. Продължавам да обичам кучета, но не така безрезервно както преди.
- Публикувана: 25 авг. 2006, 14:33 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2006, 16:14 ч.
Нападани ли сте от куче...........
Отговорих с "Не", макар че един помияр се опита да ме нападне. Прибирах се късно вечер сама, вървях по тротоара, а точно до бордюра стоеше куче. Видях го, че прикляка в готовност да ми се нахвърли, и ръмжеше злобно-заплашително. Без да спирам, минах спокойно край него, като с равен, заплашителен тон му казах да не смее да ми се хвърля. Не знам дали ме разбра или нещо друго, но песът просто се отдръпна и замина в друга посока. По принцип съм установила, че кучетата надушват страха на хората, затова се старая да не губя самообладание и да не се паникьосвам. Говоря им като на хора и те като че ли разбират думите ми. Страшно обичам животинки - и породисти, и улични, но винаги се отнасям с необходимия респект! Никога не си позволявам да се закачам или глезя с непознато животно. Не се е случвало и те да са агресивни към мен, но явно съм късметлийка. Съчувствам на всички, които са преживели нападение от куче - мога само да гадая колко е ужасно!
Сигурно ще прозвучи идиотски, но някой може ли да ми обясни подробно каква първа помощ трябва да се окаже на човек, пострадал от ухапване от куче? Какви ваксини?
Сигурно ще прозвучи идиотски, но някой може ли да ми обясни подробно каква първа помощ трябва да се окаже на човек, пострадал от ухапване от куче? Какви ваксини?
Хапана съм от домашно куче и съм нападана от глутница от 3-4 кучета, които ги отглеждаха съседите от входа 
Тогава се разминах без ухапване, благодарение на баба, която хвана една тояга и започна да ги гони (благодаря бабо) 
Мъжа ми е нападан от глутница, но пък той си носеше един наистина голям нож и като ги погнал с ножа избягали
Надявам се да не нападнат детенцето ми, тя много ги обича и все ходи след тях и вика "бау-бау"
Тогава се разминах без ухапване, благодарение на баба, която хвана една тояга и започна да ги гони (благодаря бабо) Мъжа ми е нападан от глутница, но пък той си носеше един наистина голям нож и като ги погнал с ножа избягали
Надявам се да не нападнат детенцето ми, тя много ги обича и все ходи след тях и вика "бау-бау"
Да, глутница бездомни кучета в малките часове в парка на Студ. град (сега там има автокъща). Ужасът, който изпитах е неописуем, не усещах болката от ухапване в този момент. Полицейска кола чула писъците ми и ме спасиха; застреляха някое и друго куче. От тогава имам страх от помияри.
Аз съм от хората, които обичат кучетата. Въпреки това ме е хапало куче и то докато го галих, познавахме се с него. Майка ми също беше хапана от кучета, дворни които ги оставят да си скитат из квартала. Нямам нищо против животните, но когато си знаеш че кучето ти е агресивно и напада е задължително да го водиш на каишка и с намордник. Има си породи, които в нормалните държави са забранени, а тук си ги отглеждаме и разхождаме на воля.
И аз обичам страшно много кучета, но в същото време ме е и много страх от тях.
Един ден се прибирах към къщи и видях, че едно куче на нашата улица, за което знаех, че се спуска по минаващите ме гледа. И вървя си аз към него и единственото, което ми доийде на ум е да му откъсна от баничката ми, че да му хвърля и да не ме закача. То тръгна към мене вече подушило храната завъртя опашка, хвърлих му залъка, то го изяде и в следващия момент започна да се спуска с оголени зъби към мене. Аз се разпищях и започнах да отстъпвам назад към пътя и заднишком стигнах до средата на платното ревяща и пищяща. Започнаха да спират колите и стана колона от двете страни и всички стоят и гледат аз как се треса по средата на шосето, най сетне един мъж излезе и подгони кучето...едвам се прибрах в къщи.
Въпреки че не ме ухапа ужаса беше неописуем. През цялото време тази която храни кучето стоеше от вътрешната страна на врата си и ме гледаше безмълвно и нищо не каза и не направи през цялото време, а аз и крещях да ми помогне и да укроти кучето...
Иначе майка ми , леля ми и единия ми братовчед са хапани все от бездомни кучета на нашата улица...
Един ден се прибирах към къщи и видях, че едно куче на нашата улица, за което знаех, че се спуска по минаващите ме гледа. И вървя си аз към него и единственото, което ми доийде на ум е да му откъсна от баничката ми, че да му хвърля и да не ме закача. То тръгна към мене вече подушило храната завъртя опашка, хвърлих му залъка, то го изяде и в следващия момент започна да се спуска с оголени зъби към мене. Аз се разпищях и започнах да отстъпвам назад към пътя и заднишком стигнах до средата на платното ревяща и пищяща. Започнаха да спират колите и стана колона от двете страни и всички стоят и гледат аз как се треса по средата на шосето, най сетне един мъж излезе и подгони кучето...едвам се прибрах в къщи.
Въпреки че не ме ухапа ужаса беше неописуем. През цялото време тази която храни кучето стоеше от вътрешната страна на врата си и ме гледаше безмълвно и нищо не каза и не направи през цялото време, а аз и крещях да ми помогне и да укроти кучето...
Иначе майка ми , леля ми и единия ми братовчед са хапани все от бездомни кучета на нашата улица...
Да, нападана съм-както от домашно, така и от улично.Нееднократно, също така докато бях бременна.Страх все още не изпитвам, изпитвам гняв към определен вид хора, които трябва да си свършат работата...а не я вършат и прибират парите, отпуснати за справяне с проблема с уличните кучета.