Нападани ли сте от куче...........

Да. И мен, и майка ми, и брат ми 

Да и ми скъса новите дънки

Не съм. Да чукам на дърво.

Първо домашно куче -сетер ,нападна майка ми ,когато се разцелуваха на вратата с домакинята (ревност ли ,що ли )
На мен ми скочи гаден помияр в градинката до блока на гаджето ми ,явно ме надуши ,че не съм от този район  ,съвестен гражданин ми помогна да се спася от гадното псе .

Да Гадничко е 

Да ти е честита първата анкета, Сикрет   

Нападана силно казано, но бях в осмия месец и едно куч....овчарка беше ми се метна отгоре докато се разхождахме с майке ми, докаот се усетя те вече беше застанал между мен и него. За щастие нямаше лоша развръзка

да, реши, че ще му взема малките от 2 метра разстояние. аз даже не ги и видях тия кучета... после инжекции и разправии..

  Да, от домашно.

Разминавайки се по оживена търговска улица с един доберман, воден от собственичката си на каишка, "възпитаното и умно" кученце тихо изръмжа и се хвърли отгоре ми. На мен ми остана стреса и скъсаното кожено яке. А госпожата каза едно "Извинете" и си продължи по пътя. Явно възпитанието й беше на нивото на добермана.

За щастие, не ме е нападало... 
Колкото ги обичам, толкова се и страхувам от тях, защото напоследък много нападения над хора имаше. 

Да, беше една студена зима. Един огромен помияр ме изненада в гръб, но за щастие успя да захапе само якето ми, което беше на 1 месец. В следващия ммент просто бях бясна и готова да го наритам яко, но той се изпари като дим. После звънях на разни фирми, които отговарят в София за тези кучета, но нищо не направиха. Песът още се разхожда свободно. А мен вече ме е страх от кучета.

Аз много обичам кучета, дори преди години имахме - първо огромен тигров док, а след това пекинез. Години по-късно на улицата ме нападна куче. Нямаше вид на помияр, а на домашно, което май е било натирено от стопаните. Със сигурност не беше обаче домашно, тъй като липсваше каквато и да е каишка. Видът му обаче бе доста добър и охранен. Пък може да е било и някое "блоково", знам ли?
Резултатите за мен обаче бяха направо трагични. Кучето ми се хвърли към лицето и понеже беше едричко успя да ме захапе по носа и малко под него. Добре, че не си затвори челюстите, иначе щях да съм обезобразена. Отидохме с мъжа ми (още не бяхме женени) в първа градска за ваксина. И понеже им признах, че имам алергия към определен антибиотик, те се притесниха и ме пратиха за тест за алергии. Оказа се, че имам точно към противобясната ваксина. Е да обаче, когато ухапването е в горната част на тялото и особено по глава, ваксината е задължителна - можело да се засегне мозъка и т.н. А в онези години ваксината се слагаше в 21 приема с инжекции около пъпа. Та всеки ден в продължение на 21 дни ходех там, биеха ми инжекциите, викаха лекар, който да следи какво ще ми се случи в продължение на половин час, след което си се прибирах. Реакцията от ваксината бе, че целият ми корем посиня, стана на твърди възли, а аз започнах скоростно да качвам килограми  без да съм променила с нищо хранителните си навици. И така от обичайните си 47 кила скокнах на 75, които така и не успях да сваля. Нито диети, нито лечебни програми на ендокринолози помогнаха. Така съм си и до днес и това страшно ми тежи. Не само, защото преди външният ми вид бе един, а защото са си килца, които вече натежат осезаемо.
Това ме направи категоричен противник на помиярите и домашните любимци, които са пуснати да тичат на воля из градинките, където би трябвало да бъдат децата. А иначе обичам кучетата и дори смятам да подаря куче на дъщеря си, когато стане достатъчно голяма, за да може да го извежда сама.

Да, това лято - бях бременна в 5 месец и на гости на родителите ми в БГ . Скочи ми една голяма немска овчарка, без да я закачам. Дори не я бях забелязала, въпреки че се оглеждах търсейки сина си и свекърва ми, зачезнали нанякъде. Не ме нахапа, благодарение на това че се разпищях много силно и явно я уплаших. После се оказа че това куче го хранят от съседния блок, но е много агресивно, в последствие ухапа 2-3 човека и го вързаха.
Аз страшно се уплаших, после треперих часове и оттогава ми остана някакъв страх към всякакви кучета.

Мнението ми за проблема с бездомните кучета е особено крайно и не бих искала да го споделям.

Леле хора....ужас 

  Нападана съм няколко пъти - и от домашни кучета, и от улични. Продължавам да обичам кучета, но не така безрезервно както преди.

Аз - не,но малкият ми син-снощи. Като разказах на мъжа-побесня/той е нападан от домашен любимец/,ако беше там-не знам какво можеше да стане?!

нападало ме е, сестрте ми също са нападани, но не сме хапани (ако не броим разкъсания анцунг на сестра ми, добре че беше кльощава и долнището и се вееше около краката)
един пудел ухапа детето ми по пръста, за щастие съвсем леко, но сега има страх от кучета

Да, баща ми и то преди месец. Някакъв ротвайлер (при това със собственика си) както си тичал, баща ми минава покрай тях, кучето му се метнало и го ухапало по ръката.
Слава Богу не е сериозно, но е ужасно.

Отговорих с "Не", макар че един помияр се опита да ме нападне. Прибирах се късно вечер сама, вървях по тротоара, а точно до бордюра стоеше куче. Видях го, че прикляка в готовност да ми се нахвърли, и ръмжеше злобно-заплашително. Без да спирам, минах спокойно край него, като с равен, заплашителен тон му казах да не смее да ми се хвърля. Не знам дали ме разбра или нещо друго, но песът просто се отдръпна и замина в друга посока. По принцип съм установила, че кучетата надушват страха на хората, затова се старая да не губя самообладание и да не се паникьосвам. Говоря им като на хора и те като че ли разбират думите ми. Страшно обичам животинки - и породисти, и улични, но винаги се отнасям с необходимия респект! Никога не си позволявам да се закачам или глезя с непознато животно. Не се е случвало и те да са агресивни към мен, но явно съм късметлийка. Съчувствам на всички, които са преживели нападение от куче - мога само да гадая колко е ужасно!
Сигурно ще прозвучи идиотски, но някой може ли да ми обясни подробно каква първа помощ трябва да се окаже на човек, пострадал от ухапване от куче? Какви ваксини?

Хапана съм от домашно куче и съм нападана от глутница от 3-4 кучета, които ги отглеждаха съседите от входа  Тогава се разминах без ухапване, благодарение на баба, която хвана една тояга и започна да ги гони (благодаря бабо) 
Мъжа ми е нападан от глутница, но пък той си носеше един наистина голям нож и като ги погнал с ножа избягали 

Надявам се да не нападнат детенцето ми, тя много ги обича и все ходи след тях и вика "бау-бау" 

Да, като бременна
и после няколко пъти на разходка сама с 2 малки деца...

Да, глутница бездомни кучета в малките часове в парка на Студ. град (сега там има автокъща). Ужасът, който изпитах е неописуем, не усещах болката от ухапване в този момент. Полицейска кола чула писъците ми и ме спасиха; застреляха някое и друго куче. От тогава имам страх от помияри.

мен ме нападна като бях малка, но сега не ме е страх от кучетата-само от бездомните, ако нещо ми се зъбят или лаят

Аз съм от хората, които обичат кучетата. Въпреки това ме е хапало куче и то докато го галих, познавахме се с него. Майка ми също беше хапана от кучета, дворни които ги оставят да си скитат из квартала. Нямам нищо против животните, но когато си знаеш че кучето ти е агресивно и напада е задължително да го водиш на каишка и с намордник. Има си породи, които в нормалните държави са забранени, а тук си ги отглеждаме и разхождаме на воля.

И аз обичам страшно много кучета, но в същото време ме е и много страх от тях.
Един ден се прибирах към къщи и видях, че едно  куче на нашата улица, за което знаех, че се спуска по минаващите ме гледа.  И вървя си аз към него и единственото, което ми доийде на ум е да му откъсна от баничката ми, че да му хвърля и да не ме закача. То тръгна към мене вече подушило храната завъртя опашка, хвърлих му залъка, то го изяде и в следващия момент започна да се спуска с оголени зъби  към мене. Аз се разпищях и започнах да отстъпвам назад към пътя и заднишком стигнах до средата на платното ревяща и пищяща. Започнаха да спират колите и стана колона от двете страни и всички стоят и гледат аз как се треса по средата на шосето, най сетне един мъж излезе и подгони кучето...едвам се прибрах в къщи.
Въпреки че не ме ухапа ужаса беше неописуем. През цялото време тази която храни кучето стоеше от вътрешната страна на врата си и ме гледаше безмълвно и нищо не каза и не направи през цялото време, а аз и крещях да ми помогне и да укроти кучето...
Иначе майка ми , леля ми и единия ми братовчед са хапани все от бездомни кучета на нашата улица...

Ухапа ме бездомно куче, което познавах от години. Спеше пред блока ни. Един ден, когато минавах покрай него, то си лежеше, даже помаха с опашка, в момента, в който му обърнах гръб ме захапа отзад за прасеца - ад, шиха ме в Пирогов, инжекции, ужас.

Да, нападана съм-както от домашно, така и от улично.Нееднократно, също така докато бях бременна.Страх все още не изпитвам, изпитвам гняв към определен вид хора, които трябва да си свършат работата...а не я вършат и прибират парите, отпуснати за справяне с проблема с уличните кучета.

да, два пъти са ме хапали помияри и то без да ги предизвиквам
Ужасно е гадно

Веднъж ме ухапа бездомно куче - без да съм го провокирала. Нападна ме в гръб и ме захапа за бедрото.

Това не промени отношението ми към кучетата, обичам ги, не изпитвам страх.

още не гласували има ли?

Мен ме нахапаха три помияра в Студентски град.  Вървях покрай един блок, и изведнъж изскочиха от едни храст и ме нападнаха в гръб.Аз изобщо не подозирах, че там има кучета, не ме е било страх, не съм ги предизвиквала.  Ужасът е неописуем, целият ми десен крак отзад беше изпохапан. Оттогава изпитвам голям страх от кучета 

да два пъти като малка и определено имам страх от кучета

Историята ти е много подобна на моята- храсти в Ст. гр., неочаквано нападение, изпохапан десен крак... Само че при мен случката беше в 3 ч. през нощта.

И аз обичам кучетата, и животните въобще. Но изживеният ужас ще ми държи влага цял живот, такова нещо не се забравя никога.

Да,бездомни бяха пет броя.Бях със дълго палто,започнаха да дърпат палтото.Скъсаха го,но добре,че беше то,след няколко часа
целите ми крака бяха в синини.

Мен - не, но сестра ми я ръфна едно псе миналата година. Вечерта се прибира по тъмно и едно тръгва след нея. Кротко си вървяло, докато й скочило отзад на крака и я ухапало. Беше й скъсало дънките и й остави 2 зъба за спомен. Ходила да й бият инжекция...
Всички улични песове трябва да изчезнат по някакъв начин.

Не веднъж въпреки че много ги обичам и се разбирам с тях. Два пъти съм хапана от домашни (нямаше последици слава богу) и 2 пъти съм нападана, но без успех пак от домашни. Едното нещо май се побърка... и аз не знам. Много го обичах, познаваше ме добре, но изведнъж реши че трябва да ме яде и ми се хвърли...

Не, не са ме нападали. Слава богу  !

какво ще правиш с резултатите 

Същото и при мен. Само че не в Ст. град, а в Диана бад. Наистина е неописуем ужас, въобще не опира до болката от ухапаното, камо ли пък до скъсаните дънки. Но това да се бориш в буквалния смисъл с три озъбени освирепели песа, които скачат един през друг в/у теб ръмжейки и да не знаеш как да ги спреш или къде и как да избягаш и да се скриеш...на никого не го пожелавам, наистина. 

Обичам кучета и винаги съм ги обичала, но откакто преживях този кошмар (преди повече от 10 год.) се страхувам от тях.

Да. Бях в края на шестия месец и няколко помияра ме нападнаха.Мъжът ми успя да ги разрита, но през нощта получих контракции и 1 месец лежах за задържане. От тогава съм малко крайна в отношението си към бездомните кучета  

Като малък ме нападна и ме ухапа. Тогава ме беше страх и намерих начин да го отровя. Родителите ми разбраха и ми се караха. Баща ми беше най-разтревожен и ме наричаше 'лукав'. Подозирам, че ме смяташе за страхливец. След това му се доказах като убих едно куче от упор с прашка, а по-късно за малко и с фунийка. Имах хубаво детство.

Да веднъж и то точно вечерта преди рождения ми ден/улично куче/тогава да съм била на 14-15 вече не ме е страх от кучета дайе си имам мое куче.

Сетер да нападне човек?!?  Не мога да повярвам! Това са най-добродушните кучета и могат да скочат на човек само за да го разцелуват!  Аз 14 години си гледах такъв и все се шегувахме в къщи че ако докато ни няма дойде крадец, кучо сам ще му отвори вратата, ще го посрещне с махане на опашка и ще го разведе из къщи да му покаже къде какво има 

Да само мен.
Аз самата имам куче и много го пазя когато го разхождам, защото хората се плашат от вида му, а той по принцип е лигльо и е дружелюбен, но те това не могат да знаят.
Гадно ми беше когато ме ухапа кучето, по скоро ме уплаши.
Не беше нещо кой знае какво, но е достатъчно да се страхувам към някои улични кучета.

Да, веднъж, бях някъде девети клас. Бях ходила до баба ми с една моя приятелка и от една врата изскочи едно псе порода улична превъзходна. Вървим си ние с нея и си приказваме, псето ходи до нас и си лае, обаче ние не му обръщаме внимание. Не ни беше страх дори. И изведнъж, без ни най-малко да очаквам, кучето ме захапа за крака. Приятелката ми се развика и то, изглежда, се уплаши и изчезна.  Добре, че бях с дънки, не успя да ги скъса, обаче бая време си носех синка на крака. После чух, че го били застреляли, защото било изпохапало доста хора. С кучетата винаги си имам едно наум.

Да и аз и сестра ми, и майка ми сме нападани и хапани от кучета 

Да, веднъж, когато бях още ученичка ме бяха наобиколили около 7-8 кучета. Тъкмо бях започнала да се панирам и дойде една моя съученичка и те се разкараха. тази зима три кучета нападнаха и свекърва ми. Слава Богу и тя се отърва без ухапване, но не беше на себе и като се прибра.

От болонката на приятели на майка ми и баща ми преди години. Били ни на гости с кучето си, прибирам се и то скочи изненадващо /аз не бях влязла още и не бях разбрала, че у дома има куче/ върху краката ми  и ме гризна. Собствениците си защитиха кучето, че не било виновно, а като малко било крадено, за това така ме нападнало. И даже бяха горди едва ли не, че напада непознати - един вид интелект показва кученцето им.
И съпруга ми, пак от болонка на някаква бабичка пред блока на един приятел.  Захапа го отзад на прасеца.

Много е неприятно с бездомните кучета, но и с домашните положението е ужасно. Какви са тия хора?
Прочетох и случая на Нина с детенцето й, ужасно е. Гледам и резултатите от гласуването от анкетата - в полза на нападнатите.  Може би е крайно време да се вземат мерки да не съжителстваме по принуда с бездомни и чужди кучета. А да има места и за нас и за кучетата.

ами не знам дали е нападение или аз го издразних, не помня вече - само веднъж, бях пети клас и беше кучето на съседа, нещо му казах то ми скочи, показа ми едни огромни зъби и така ме излая,че се разтреперах и се разплаках...Не знам дали се брои, ама от тогава не обичам кучета

преди години когато се разминавах с един човек чиито пекинез вървеше до него,кучето ме захапа за крака без да съм го провокирала по какъвто и да е начин

Да,преди няколко години докато карах колело в Морската градина ме подгони глутница бездомни кучета.Точно изкачвах един баир и те изкочиха от една изоставена къща край алеята.При всеки мой опит да завъртя по-силно педалите те се настървяваха.Изпитах неописуем ужас-озъбени кучета от двете ми страни.За мое "щастие" успя да ме докопа само едно и да ме ухапе по крака-по долната част на бедрото.После болници,превръзки и ...до ден днешен страх от кучета.

Да, нападана съм два пъти. Имам цели два белега от домашно куче, което не хапе  , чифт съдрани дънки и не помня още какво.
Брат ми също е хапан.

Не, нито мен, нито членовете на семейството ми, не съм чувала и за роднините ми. Без да защитавам кучетата и стопаните им, но кучетата усещат, когато те е страх от тях или когато ги мразиш. възпитавам децата си да не се страхуват от кучета, не ги плаша с: Ей сега ще дойде кучето!", но и съм им казвала да не пипат чужди или бездомни кучета. Това с неоснователните заплахи има голямо въздействие за страха на малките деца. Познавам много хора, които си плашат децата с кучето, а после се чудят, защо децата им пищят дори когато видят пинчер примерно.

Не, никога, но ме е страх, че може да се случи такова нещо.

не и дано да не ми се случва,защото много ме е страх

lina d, все си мислех, че моето агънце е единствено във форума (което не е логично, разбира се)  

Редовно си ме нападат кучета още от студентските години.
Офиса на студентския ни клуб беше в сградите на БАН и там си отглеждат цели глудници, една зима ми скочи една такава, добре, че ходя много навлечена в тази част от годината, едан жена отиваше да ги храни. Всяко си дърпаше от където му падне, доста се уплаших и започнах да се моля, в един момен те се отдръпнаха настрани и ме пуснаха да си тръгна без дори да ме последват. По късно разказвайки това на мой колега той повярва в Бога.
Доста често ме нападат но никога не ме хапят, просто заставам срещу тях, гледам ги в очите и се моля и те стоят настрани. Е това не означава, че не се стряскам като ги видя, но не ме е страх.
Последното нападение беше миналата седмица в Орландовци....

Абе не ги обичам тези животни нищо, че съм еколог...

Мен 2 пъти ми се случи, като първия път към мен се хвърлиха 2 кучета, аз едното успях с все сила да го ритна (някоя защитничка сега ще ми извади очите  ), но другото ми направи дълбока рано на коляното .. и добре че до пътя има нанадолнище и поляна, та като паднах се въргалях по наклона, а те не посмяха да слязат на поляната, иначе както си лежах и нямах сила да стана от болка и ужас, можеха да ме разкъсат .. И това ми се случи от комшийските кучета, покрай които минавах всеки ден по n пъти, но женското беше разгонено и сигурно затова .. въобще не ме познаха ..

Да, голяма гадост беше, даже не разбрах кое от всички безпризорни (и призорни ) пред блока ни беше, защото тичах, а всичките хукнаха след мен... Бях забравила нещо, тичах и без да се усетя... хап! Ама понеже този ден трябваше да замина за Търново, даже не отидох да ми бият инжекция, чак на другия ден... Да чукна на дърво, добре, че не е било бясно или болно, гадинката му с гадинка! А JPто ми вика : ”Ти го следи дали ще се разпеняви”- ами като не го знам кое беше точно  . Е, нищо ми няма, слава Богу

Мен-не, но сина ми и дъщеря ми -да. Синът ми от домашно- на съседите овчарката,но той беше виновен, защото играеше баскетбол на  двора , тя е бил зад него и той е скочил и я е настъпил, при което тя го захапа за гърба и го раздра- има 6-7 шева. А дъщеря ми карае колело и улично куче  я захапа за крака...беше оглозгана до кокал.

Мдааа, като бях на 13 ме нападна едно свирепо куче и се опита да ми откъсне пръстите на дясната ръка докато го галех по муцуната  Спасиха ме многото пръстени, с които се бях накичила и това че стопанина му се оказа наблизо, голям бой го би докато ме пусне. За мен остана стреса. И досега, като видя куче, нещо ме стяга под лъжичката.