Нямам вече чувства към мъжа ми

Любовта е химия и си има някакъв срок,но ако после премине в приятелство,родителство,взаимна подкрепа и уважение,бракът има шанс.Просто ти е хубаво и леко с този човек,ако и първоначалната тръпка на секса и романтиката да се е загубила.Разбира се,зависи от претенциите ти-за някои това е скучно и те постоянно търсят идеалната любов.Някои я намират,повечето-не.Не можеш вечно да останеш на 15.Нашата криза трая 2,6-3г.по причини,сходни с тези на авторката.И нали бях депресирана,започнах да идеализирам други мъже,колко щедри и роматнични са към дамите си,докато не видях какви задници са в действителност  А за моята половинка последното определение категорично не важи.Изтрезнях,започнах да проявявам повече внимание към работата му,чувствата му,инициирах някои дребни развлечения-пътуване,срещи с приятели,като гледах да дам своя принос в приятното изкарване,а не само да чакам някой да ми прави веселото и пак се сплотихме като семейство с 2 деца.Сексът беше,и все още ми е проблем,но се старая да се отпусна,и мисля,че ще се получи  Всичко е и до шанс.Ако бях попаднала на някой принц  ,може би нашето семейство нямаше да го има,но принцовете наоколо нещо взеха да се превръщат в крастави жаби,а на мене в блато не ми се живее.Познавам себе си добре-не съм по стреса и авантюрите,това също има значение.

Благодаря ви, прочетох всичко сега, защото няколко дни нямах време да влизам. Благодаря ви наистина, че така присърце сте взели проблема ми. Явно е бил проблем и на някои от вас. Прекрасно е, че сте го преодолели.
Всъщност искам да кажа, че след поредното скарване преди няколко дни ние си казахме за пореден път, че се разделяме. Час по-късно той ми липсваше, а няколко часа по-късно и той самият ми звъня (макар че аз не вдигнах, той все пак звъня). Той е в командировка в момента и предстои да се видим утре. Мисля да му кажа, че искам да опитаме за последен път и в името на детето ни. И наистина този път да бъда по-внимателна, защото - признавам, и аз му се бях качила на главата напоследък. Освен че не искам секс, все съм в лошо настроение и все съм недоволна. Но според мен сексът е най-големият му проблем.. Абе въобще колко е заплетено. Деня преди да се разделим аз осъзнах, че искам да имаме здраво семейство и че искам да имам отново топлите и силни чувства, които имах навремето към него. Не зная обаче дали той е готов да си ме върне. Защото аз сега не съм заслепена от любов и имам нужда от неговите усилия. Готова съм срещу тях да положа от своя страна много усилия. Но не вярвам, че той е готов. Той обикновено трудно разбира, че е виновен в нещо... Как ще разбере вината си за това, че изпусна любовта ми и нищо не направи, за да ме задържи влюбена и щастлива с него... А съм толкова уморена във всеки смисъл на тази дума, че не зная ще имам ли търпение и сила да чакам дълго...