Кога мъжа е склонен към изневяра?

Преди сватбата да е станала сделка, някога е била вричане.
Силна дума, със заряд.

Винаги сватбата е била сделка, бащата те продава на мъжа ти.

Е, уговорените бракове не са от днес.

Дренче, склонна съм да вярвам, че на жените им личат повече "очакванията", защото са по-експанзивни, емоционални, по-съзнателно свързани с инстинкта за оцеляване на потомството. Докато при мъжете има друг вид очаквания – по-скоро свързани с пасивната част на нещата. Да не ги занимават след "събирането" вече с ухажвания, внимание към любимата, жестове (за някои под формата на подаръци), битовизми и всякакви активности покрай една двойка.
Така че бих заключила, че са взаимни очакванията, но от различен характер.

Аз това винаги съм се чудила, като говорим за бракове и изневери. Нали сме 21 век, бели хора, избрали сме съзнателно, с цялата си любов, акъл и отговорност. От какъв зор ще гледат настрани?

То затова аз поне, намирам за по-добрия вариант неагресивната комуникация между партньорите. Що се касае до реалистични или не очаквания и излизам от сферата нс интимностите, защото там нещата се късат като следствие. Иначе става малко - очаквам да разбира, че очаквам...

Времето минава, хората се променят. На 20 съм имала едни представи, на 30 други. Нуждите, предизвикателствата са различни. Вие същите ли сте, каквито сте били на 15? Връзката ви еднаква ли е първият месец, първата година, десетата? Не се ли развивате като личности или стоите същите като в деня на драсване на подписа? То ако имаше мисъл и съзнание, в повечето случаи брак нямаше да има. Много надценяваш рациото.

Права си.
Ние се събрахме доста щуро. Много се карахме също. После, към 5-6-7 година нещата се успокоиха. После пък много се напрегнаха и много пъти съм мислила за раздяла или даже изневяра.

Това ми напомни за вица - тя се мислеше за много умна, само защото беше грозна.

Всъщност, заблудата идва от стремежа ни да опростяваме нещата, подчертавайки някакъв контраст.
Разбира се, че радостта от материалното ни е присъща. Живеем в материален свят все пак, и най-великия духовник не кара само на слънчева енергия (или ако кара е главно денем, нощем набива вафли като сурикат).
Има го също чара на жеста, подаряват ти нещо, мислят за теб. Радостта от това, че някой иска да ти достави радост (когато е искрено).

Но го има и това, че една "комплексна личност" няма да постави тези сравнително плитки радости като основен мотиватор за по-мащабните си избори, като например с кого да гради живота си. Не става да караш само на скъпи чантички и въобще каймака на материалното. Тоест става си, че и лошо няма, но не е много комплексно.
Та аргумента с милионера с чантичките загива от естествения подбор на логиката, когато говорим за жена с повече от един пласт акъл.
Не, че ти казах нещо ново, напомням само,  първоначалния контекст откъдето тръгна цитираното. Там имаше чантички, подхвърлени за окачествяване на човек! Та така.



Хайде Братан се докачи явно, искаше да си върне, вкара това с аватара, че му се и получи.
И ти да видиш после кво станАло - търкулнал се генерала и си намерил армия

Не, че на някой му дреме, но за протокола - не харесвам такива кукли като от въпросния аватар. В киното за качествен CGI се счита този, който има някакви добавени дефекти, перфектния стои изкуствено. Харесвам нормално изглеждащи жени. Аматьорки. Което не пречи 7-8 (не съм ги броил) участнички да ме впечатляват колкото си искам с мисли и изказ. Както може да се хейти, така може и да се лайква, освен ако нещо не съм разбрал.

Вяско, много коректен и умерен коментар. Респект.
Няма значение дали харесваш или не такива жени (като на аватара), аз също не харесвам такива, въпросът е да дадеш възможност на всеки да има избор и да не бъдем подозрителни по подразбиране, защото животът/хората вече са много по-сложни днес, отколкото изглеждат.
А, и процесът е двустранен – всеки мъж/жена избира, позволява да се случи еди какво си с него. Така че не жаля никой мъж, милият, прелъстен и измамен от меркантилна жена. Ми той си го е избрал, като поддава, ще плаща.

Едно време,когато обсъждахме тема "изневяра" също коментирах,че бих простила "еднокартен секс" .Но не бях се сблъсквала с това.
Сега..Този коментар събуди любопитство..
Защо сме по-склонни да простим еднократна забежка?!
Защото не отнема ресурс,внимание,време,емоции може би..от "любимия" към нас? Не засяга егото ни?
Или го "галим" и принизяваме ,това,което ни засяга с "фуста","вдигнала си караката" .и т.н. Оправдавайки милото с временно умопомрачение.
А няколко еднократни забежки,през период ..с различни жени бихте ли преглътнали?

Рози и Бодли, защото ние самите сме склонни на еднократни забежки.

Ето това е много истинно мнение. Не важи във всички случаи, разбира се, но в живота нерядко сме склонни да си затворим очите за грешки у другите, които и ние самите допускаме.

Рози и бодли, повече би ме заболяло, ако има връзка с тази жена. Да мисли за нея, да си пишат тайно по нощите, постоянни срещи. Втори път не бих простила еднократка забежка.

И аз да поздравя vяsko за коментара. Рядко четем хубави мъжки мнения, поздравления.
Скачам на аватарите - анонимен форум, аз се мятам от аз /настоящ/ до Фрида Кало, няколко неприети от болшинството, но много любими мои фотографии / имам афинитет/, до без. Аватара е облик, съзнателно приет или съзнателно отхвърлен. С ник нейма и с него се асоциираме, никога не е случаен, никога не е неглижиран. И липсата му е позиция. Избора говори много, и нищо....

За живота в зависимости и настоящата тема. Прощават тези, които са с широко затворени очи заради нещо. Еднократно, зависимост - без значение.
На мен ми е широко,  защото не ми е случвало. Абсолютно сигурна съм. Ако ми се случи- не знам. Всъщност знам.
Ако спре да ти пука, всичко е заминало. Все тая.