Раждане почти без да боли

Така и подозирам, но ми се иска да чуя още мнения в подкрепа на това, дали има връзка между праг на болка и безболезнено раждане, затова и ми е чуденето. 
А че всичко е до психика и нагласа, както казах и горе, е ясно, но е разбираем и стреса при едно раждане, който активира всичките химии и реакции в организма, а оттам и болката.
Благодаря ти за точния отговор.

До скоро не вярвах, че съм родила толкоз лесно 1-то си дете, мислех, че някой ми е давал някакви болкоуспокоителни пък аз не помня , макар , че говоря за далечната 93 и за провинциален Кюстендил, дето акушерството все още е на светлинни години от случването в България..............но както и да е, та родих и аз сина си за има няма 6 часа, без никакви болезнени контракции и за 30 минути с 3-4 напъна беше на вън 3750 - 52 см! Нямах нито шев, ни щипчица, нищичко! Шефа на отделението беше близък с майка ми, която зверски ме беше наплашила от "системите" и предизвиканото раждане, но пренасях вече 13 ден та ща не ща ме вкараха в болница и доктора ме заплаши, че не родя ли до другия ден................ша ма слага на с-ми, няма как. Уплаших ли се бебо де да знам, но още същия ден вечерта взе нещо да ме приболява кръст и корем, но аз реших да си мълча.........към 6 сутринта, обаче приболяването взе да става по - нахално, та станах и взех да щъкам напред - назад из болничната стая. Влиза сестрата с дежурния термометър и вика " Оооо, тук някой май го боли нещо! Я да те сваля аз в пред родилна да ти направят тоалета сега, че да не ти е неприятно после!" ( не знам дали ми вярвате, но клизмата беше най-неприятната и болезнена манипулация за мен в това раждане) И така преведоха ме в пред родилна зала, там в шеги и закачки мина тоалета , после минаха и 2 раждания ::, мене ма хич и не ме боли по-силно. Дойде майка побъбрихме. Към 11, 30 доктора вика: "Мойто момче, на мен смяната ми е до 13, няма да те чакам повече! Я да те видя и да пускам с-мите. Ми видя ме 8 см разкритие . Спука мехура, айде на магарето и.......в 12:15 младия момък беше на лице .
 Не така обаче стояха нещата с 2-то раждане , там ме боля, ама ....................идеше ми с нокти да сваля плочките от стената на пред родилна, мани ужассссс
, но не за това е темата Смешното беше, че ме приеха с "лъжливо раждане" и така и не ми повярваха, че НЕ ЗНАМ какво са истински болки от контракции

Не знам как да си определя прага на болката. От зъболекари ме е страх, но по принцип трая, от инжекции ме е страх, но и тях трая. Май просто съм си страхлива. За ражденето и аз го приемах като естествен завършек на бременноста, чаках го за да видя бебето и да съм сигурна, че най-накрая бременността е завършила успешно. За изненада на себе си и на околните не ми е и минавало през ума, че раждането е страшно. Виж за болезнено към края на  бременността вече взех да се замислям, но явно не е имало нужда

  Моля се и аз за такова раждане! Да не разбера даже! Термина ми е около нова година, има ли значение от сезона? Не се смейте де, аз да питам!  Макар, че издържам на болка, все пак предпочитам да я няма. Това, което най-много ме тревожи е рязането. То задължително ли е? От едната страна или и от двете? След самото раждане освен тези шевове, сигурно и самото влагалище боли? Искам да съм максималко подготвена и затова питам. Т'ва с клизмата също не ми харесва, знам, че трябва, но ми се струва гадно да ми човърка някой чужд из дупето... пък ивсеки знае защо ти човъркат в дупето...  Някой правил ли си е сам вкъщи преди да роди? И ако съм си направила кола маска, нали няма да ме обръснат, щото от мисълта само откачам....

Благодаря предварително    

Ами честно казано и аз очаквах адски болки, пък мина доста леко, бих казала!

Страхотно! Много хубаво е да се чуват и такива теми.

За интересуващите се препоръчвам още две супер любопитни теми (за нетрадиционните методи за контрол на болката при раждането: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.0, и Маймунската тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.0)

Благодаря от сърце за темата

Очаквам от моето първо раждане приятни и слънчеви спомени като вашите.
Разказите и общоприетото мнение за ужасните родилни мъки някак не ме привличат 

Надявам се и аз скоро да допълня темата с подобен на вашия разказ

Дай Боже.
Като се замисля аз колко се мъчих направо ти завиждам благородно.

Бях с епидурална упойка по време на контракциите, когато дойде момента за напъните тя вече не действаше, бяха минали повече от 3 часа от поставянето й,та мога да кажа, че стана доста бързо и безболезнено

И аз така искам

С първото имах страшни болки,но с второто,въпреки че бяха минали 12 години,нямах никакви. Събудих се сутринта и видях кръв по бельото си.След малко ме присви леко корема,но си помислих че е от колита.Болките бяха същите.Събудих мъжо и тръгнахме пеш към болницата,защото ни е близко.Стигнахме там,но понеже аз не можех да разбера дали е от колита болката или ще раждам,седнахме в барчето на болницата да пием кафе.По едно време мъжо се притесни и каза да отида да ме видят в приемното и ако няма да раждам,да си тръгваме.В коридора аз се сетих,че нямам бикче,а ми казаха да си купя едно и аз пратих мъжът ми до магазина и останах да го чакам.Мина една акушерка и ме пита защо стоя в коридора,а аз и казах че май ще раждам.Тя ме набута вътре да ме прегледат и се оказа,че имам пълно разкритие.Сложиха ми система с окситоцин и след 20 или 30 минути,не помня вече,родих моето малко момиченце,почти 4 кг. Доктора като ме изроди и отиде да си допие кафето.И вика:
-Ми то кафето ми даже не сварило да изстине.Що не раждаха всичките така набързо като тебе?Хем за тях лесно,хем за нас по-малко работа!
И така. Но като ме шиха ме боля много. Бебето беше едро и имах много разкъсвания. Но бързо се възстанових.
Успех на бременлийките! 

radvam se mnogo za vas i se nadiavam i pri men da e taka.

Абе първия път си ме болеше, но не самите контракции, а при напъните.
А за втория път и аз мога да кажа, че родих с усмивка. Някак си споменът за болката при контракция ми се губеше от първото раждане и факта, че леко ме пристягаше корема хич и не ме притесни ( очаквах си яка болка). Отидох да ме види моя лекар - само 2 см разкритие - и ме прати да се разхождам. И аз отидох на една приятелка на гости и целия ден обикаляхме градинките с нейното бебе. Мъжът ми мина да си ме прибере към 19.30 и решихме да отидем до болницата, в която бях решила да раждам, да ме прегледат. И в 20.00 ме приеха, а в 20.50 бебо се роди.
Цялата нощ не спрях да се хиля, не можах да мигна. Супер преживяване си беше!
Ако отидеш достатъчно късно, като мен (9см) я пропускаш тази част!

Моето раждане беше без болка ,  буквално..Хем цяла нощ имах контракции (според монитора , защото не ги усещах като болка ,а като някакво напрежение .. ).......само когато главичката на бебето излезна за няколко секунди ме заболя.Но аз бях с епидурална