Всичко беше супер, малкият се научи да заспива сам в кошарата на приказка и изведнъж започнаха за избиват горните зъби, а той хвана цаката на изправянето и от тогава няма братче. Единият проби, но той продължава да мрънка и а съм го сложила в кошарата- а се е изправил. Седи си прав и се кефи, по някое време му писне и се пусне, падне и се удари... Сигурно по пет пъти на ден я удря главата в таблата на кошарата и аз вече само седя до него да го пазя, че ме е страх с толкова падане да не му стане нещо...
Та засега кошарата отпада, но и в леглото при нас е същия ужас... Само ни катери, сяда, изправя се върху нас, някой го пази да не изпълзи и да падне... абе един малък Duracell готов за бели.
Вечер се приспиваме на цица и той вече почти е заспал и изведнъж прищраква и започва да се изправя... или дремва половин час и става и започва да куфее и така докато съвсем не изтощи батериите и не започне да плаче. Заспива в 24:00 и става в 10:00 сутринта и ни е отишъл деня. Пробвах да го будя по-рано, но ефекта е нулев.