Здравейте! Не съм сигурна как да започна, но става въпрос за баща ми. С майка ми имат 23-годишен брак, но са разделени от 1-2 години. Майка ми иска да пусне молба за развод, но баща ми не приема раздялата. Проблемите им станаха по-сериозни преди 6 години, но въпреки това майка ми му даваше още и още шансове, от които той така и не се възползва. Накрая тя поиска да се разделят и съответно разведат. Не искам да изпадам в подробности за цялата картинка, но както съм написала в заглавието, баща ми ходи активно на казино. Не е отскоро, за жалост, разбрах, че ходи още преди 6 години. Тогава бях и по-малка - на 21 и не знаех как да реагирам и да помогна адекватно. Проблемът е, че преди 2-3 години загуби дългогодишната си работа, от която печелеше много добре, но въпреки това не спира да ходи да играе. Със сигурност вече може да ви стане ясно, че лъже за пари, иска от доста хора и положението става непоносимо. Хванах го, че за 4 дни е опукал над 3000 лв в казино и ми призля. Не може да се говори нормално с него, твърди, че не разбирам колко тежка за него е раздялата с майка ми, самообвинява се, но и в същото време винаги търси вината някъде другаде -ситуация, човек... Не можел без майка ми, самотен се чувствал и т.н.
Искам да поясня, че не съм израснала в лоша среда, имах прекрасно детство и т.н., само че от 6 години насам виждам баща си в най-различни светлини, които на моменти ме отблъскват, честно казано започва и да ме товари това нещо - отказът да приеме раздялата с майка ми, комарът, това, че заради тези неща няма желание да си стъпи на краката... Настроението му се сменя, доста грозни приказки съм чувала и по свой адрес и не знам вече какво да направя. Обичам го, искам да му помогна, не искам да му обръщам гръб, но усещам, че цялото това нещо ми се отразява и не ми влияе добре.
Ще съм благодарна на всякакви мнения, съвети и т.н.
Искам да поясня, че не съм израснала в лоша среда, имах прекрасно детство и т.н., само че от 6 години насам виждам баща си в най-различни светлини, които на моменти ме отблъскват, честно казано започва и да ме товари това нещо - отказът да приеме раздялата с майка ми, комарът, това, че заради тези неща няма желание да си стъпи на краката... Настроението му се сменя, доста грозни приказки съм чувала и по свой адрес и не знам вече какво да направя. Обичам го, искам да му помогна, не искам да му обръщам гръб, но усещам, че цялото това нещо ми се отразява и не ми влияе добре.
Ще съм благодарна на всякакви мнения, съвети и т.н.
