От две години живея с мъж, когото по принцип много обичам. Но с държанието си напоследък той ме принуди повече да се чудя какво правя всъщност с него. Иначе е мил, има страхотно чувство за хумор, заради което се влюбих в него, но... Снощи например ходихме на ражден ден. Уж за малко,че ни поканиха в последния момент, но в края на краищата поостанахме повече. Отидохме и на дискотека като се разбрахме за по 1-2 бири, защото и двамата сме на работа на другия ден. Стояхме 2ч. Казах му "Хайде да тръгваме стана много късно" (той и без това беше достатъчно почерпен). А той "Не след малко". Дойде някъв негов приятел. Пак го подканих. Приятелят му ми вика "Той ся ще дойде с мен за цигари". Казах му да ми даде ключовете, че аз се прибирам. Дори не се сети да каже, че ще ме изпрати. Аз го повлякох да ме изпрати поне, защото имам една неприятна случка от един път когато пак се прибирах сама щото на него пак му се оставаше, въпреки това което се бяхме разбрали. Тръгна. Питах го: "нали се разбрахме да се прибираме навреме". А той:
"Ти все трябва да развалиш всичко. Точно като е най-весело" и т.н.
Легнах си. Това беше в 3ч. В 4:30 се събудих нямаше го. Званях, не вдигаше телефона. Притесних се защото незнам още колко беше пил, а и е избухлив и само търси с кой да се сръба като е пил. А и този негов приятел все си търсят боя. В 5:30 ми вдигна. Бил на кафето под дискотеката. Имали мъжки проблеми. Направо полудях. Хем се притесних много, хем ме беше яд че е такъв идиот да се валчи по акъла на онова лапе.
В 6:00 званях пак. "Допивам си бирата и идвам. Имаме малко проблеми". беше ясно че няма да спя. Станах изкъпах се и тръгнах с 2ч по рано на работа.
Днес получавам SMS. "Какво става". Отговарям " Имаш ли да ми кажеш нещо?". "Не какво да ти кажа"
Искам да се махна от тук. Но трябва веднага,защото ще ми мине,а не мога заради работата. По принцип съм от друг град, доста надалеч от тук където живея. И за да го напусна трябва да се прибера там от където съм. А не искам. Тук е живота ми. Как да го почна наново пак? И го обичам още, но усещам че той ще продължава да ме тъпче така когато пийне и не само тогава. За мен той не ме уважава достатъчно. Поне колкото аз искам.
Съжалявам че толкова много писах, но... Трябва ми спешно съвет.
"Ти все трябва да развалиш всичко. Точно като е най-весело" и т.н.
Легнах си. Това беше в 3ч. В 4:30 се събудих нямаше го. Званях, не вдигаше телефона. Притесних се защото незнам още колко беше пил, а и е избухлив и само търси с кой да се сръба като е пил. А и този негов приятел все си търсят боя. В 5:30 ми вдигна. Бил на кафето под дискотеката. Имали мъжки проблеми. Направо полудях. Хем се притесних много, хем ме беше яд че е такъв идиот да се валчи по акъла на онова лапе.
В 6:00 званях пак. "Допивам си бирата и идвам. Имаме малко проблеми". беше ясно че няма да спя. Станах изкъпах се и тръгнах с 2ч по рано на работа.
Днес получавам SMS. "Какво става". Отговарям " Имаш ли да ми кажеш нещо?". "Не какво да ти кажа"
Искам да се махна от тук. Но трябва веднага,защото ще ми мине,а не мога заради работата. По принцип съм от друг град, доста надалеч от тук където живея. И за да го напусна трябва да се прибера там от където съм. А не искам. Тук е живота ми. Как да го почна наново пак? И го обичам още, но усещам че той ще продължава да ме тъпче така когато пийне и не само тогава. За мен той не ме уважава достатъчно. Поне колкото аз искам.
Съжалявам че толкова много писах, но... Трябва ми спешно съвет.
. Хубаво премисли нещата. 
Проведи един ама доста сериозен разговор и виж какво му е мнението, ако за него това не е никакъв проблем и невижда нищо лошо в държанието си, в отношението си към теб най-вече ти въпреки чувствата си просто режи сега му е времето, защото сега е лесно, но като дойдат децата става доста трудно/не казвам невъзможно/. Разбирам те напълно защото аз бях в твоята ситуация /не с пиянски истории, а други за които би казала че не са проблем, но проблема както ти сама си открила е в уважението към теб/ и понеже не направих това което те съветвам сега цял живот сме в това състояние /дори и в момента/ но вече при наличието на две деца всекидневно се измъчвам какво да направя и съжелявам хиляди пъти че не съм го направила преди да се родят децата /не не че не съм опитвала, но заради децата пак ми се налагаше да отстъпвам и да се събираме/. Да и моето стана доста дълго , извинявай, но дано си ме разбрала и дано съм ти помогнала, макар че решението си е лично твое - нали знаеш поговорката"Това, което сам си го направиш дори и най-лошия ти враг не може да ти го направи". 
