2 месеца при баба за лятото....и .....сега е ад!

Моята никоя баба не я иска на гости за повече от един,че и половин ден,така че аз проблеми нямам. А в Ямбол яслите и градините нямат почивка през лятото.

И Боян започва почти всяко изречение с "Абе", но не е от бабата (майка ми). Освен това си е агресивен, когато става дума за неговите играчки. С другите деца не е проблем, но ако аз му ги взема, ела да видиш. Поне с правилното изговаряне нямам проблем, защото майка ми е учител по Български език и Литература и много внимава как говори, още повече и на нас много забележки ни прави.
За тръшкането - много мами тук могат да напишат трактат. Просто един ден се случва. Боян така се тръшка ако не става, както той иска, че всеки път съм на границата на търпението си. На всичкото отгоре се блъска така силно, че се удря я в някой ръб, я в земята директно.

Бъди малко по-търпелива и не отстъпвай много. Това ще премине, когато детето ти разбере, че ти не си баба и при теб не минава номера.
Аз използвам метода на вълшебните ушички - казвам, че моите уши са вършебни и не чуват нищо, когато детето се глези. Освен това не давам нищо, ако то е поискано хленчейки или ревейки. Искам първо да се избършат очичките и да спре да реве и тогава да каже какво иска. Ако не, оставям го да се тръшка и отивам в другата стая или казвам, че съм сърдита.

Не ми се мисли, свеки се прибира с Ния в четвъртък и не ми се мисли, какво чудо ще е.

Това е болна тема и явно не само при нас. Колкото по=дълго стои детето при бабите, толкова по-дълго е влизането в релси. На детето му трябва време да се пренастрои и да си припомни правилата в къщи. Децата на тази възраст са особено чувствителни при всяка смяна на човека, който се грижи за тях. Много търпение и твърдост... и колкото се може по-малко при баба. Успех!

Хе-хеее  Това, че не ме обича, го слушах редовно, сега понамаля, също да се махам, че не ме иска и т.н. Имаше един кошмарен период през пролетта, когато едва издържах от вземането от яслите, докато си легне. Обаче отидох и поговорих с едната сестра, която е доста свястна и си гледа съвестно работата. Та тя ми каза, че щерката претърпява криза в развитието или "криза на 3-годишните" (нищо, че още няма 3 г.), иначе казано, бебешки пубертет. Изходът бил да не се обръща много внимание, да я оставяме да си се нерви на воля (в рамките на позволеното и нормалното, което е различно за всяко семейство) и да чакаме фазата да отмине. Доста понамаля, но все още от време на време я избиват дивите. Бях я завела при майка ми (в друг град) и се опитала и на нея да й казва "махай се". Та баба й й казала: "Ами аз съм си вкъщи, ти се махай, ей сега ще ти дам една чанта да си събереш багажа и като искаш, се махай". След което нашето мрънкалце дума повече не отворило за това кой откъде да се маха  Спокойно, всичко е само фаза, дали са ти добри съвети мамите, търпение, ще мине, не се впрягай на всичко, което ти казва. Да не говорим, че с щерката като разговаряме спокойно, тя си признава, че всичко е само театър и номер, за да ни ядоса. Когато види, че сме се ядосали (а понякога си е изпросвала и шамарче по дупето), е най-доволна. Затова прибегнах към един трик: когато започне да прави някоя дивотия и много съсредоточено ни наблюдава как реагираме, я питам: "Ти искаш да ни ядосаш, ли, мамо?" И то, нали е още будаличка, си признава  При което аз казвам: "Ама ние изобщо не се ядосахме, нали, Тате?" Таткото потвърждава и тогава дъщерята започва да се нерви и вика: "Ама ядосайте се, ядосайте се!!!!" Обикновено си поплаква от наранена гордост, че не е успяла и накрая й обяснявам, че от цялата работа хем ние не сме се ядосали, хем на нея са й червени очичките и не е красива, хем тя е ядосана, та няма нужда от такъв театър. Тя се съгласява и се сдобряваме. Е, до следващата изцепка, но така... стъпка по стъпка  Дано ти беше от полза цялата тая информация. Успех и търпение 

..само за фън обърнете малко темата и помислете какво е да няма баба не за  2 месеца ,за за 2 1аса  да идеш на зъболекар
**
аз ли1но бих била благодаран ако има кой да ме отмени,не бих си позволила подобни критики
**
ако е толкова зле-има гледа1ки и други опции,но някои да ми помага безвъзмездно,а аз да мрънкам-не ми се струва редно..

търпение ви желая,
Анна

  Игнорирай го! Остави го да се тръшка и отиди в другата стая! Като види че няма ефект от тръшкането и крясъците и не предизвиква никаква реакция у теб - сам ще спре!  
   Моят син не се е тръшкал нито ми е крещял някога, че не ме обича и да се махам, но щерката / на 3 г./ на едни приятели направи този номер пред нас и аз я питах, ако мама и каже че не я обича, какво ще прави! Реакцията беше  , гушна майка си и взе да и обяснява как няма вече да е лоша  !

Напълно съм съгласна.

Аз съм оставяла дъщеря ми за периоди от по няколко поредни дни при майка ми. Но нямам оплаквания. Е, не винаги майка ми прави нещата както на мен ми се иска, но съм й много благодарна, че ми гледа детето от време на време и не пропускам случай да й го кажа. Освен това мисля, че децата много добре разбират къде могат да правят капризи и къде не. Дъщеря ми определено превключва от един режим на друг в зависимост дали е с баба и дядо или с нас. Аз намирам за естествено децата да бъдат глезени от бабите. Родителите сме затова да възпитаваме в останалото време и да бъдем по-строги когато трябва. А това с "не те обичам вече" са си детски шантажи, на които човек просто не трябва да се поддава. Мисля, че ще се оправите бързо. И аз бих те посъветвала да игнорираш и да не се разправяш много много. Ще му мине на детето. Може пък да ти го връща затова, че си го изоставила 2 месеца...Подобно поведение се наблюдава при децата като ги взимаш от ясла и детска градина. Вместо да ти се зарадват започват да ти се тръшкат. Успех! 

 При нас това е всяко лято- връщайки се при нас се започва един доста мъчителен период на адаптиране и "отглезване". Времето е правопропорционално на престоя при баба. За един месец престой - 10 дни , за 2 месеца престой - две -три седмици за "влизане в крачка". Щерката вече е голяма и адаптирането и е много по-бързо, но си спомням периода с яслата и първа група - ревове, писъци, тръшкане, мрънкане, лигавене - докато стигне до извода, че при мен нещата са различни от при баба. Сега вече си го знае - за нея е даденост.
 Обаче сега и аз очаквам да се видя в приключение с малкият - хем започва градина, хем ще трябва да отвикне от голямото глезене от баба и дядо и да се адаптира на нова място.
 Сега номерът на малкият е като нещо не му изнася да "плаши" баба си с мен, а като е при мен и не си постига желанията да ме "плаши" с баба си.
 
Само спокойствие! Въпреки, че и на мен понякога не ми достига.

Аз го ращам при бабите му, глезен се връща и мрънка за всичко, но имам начин да му дам да разбере, че у нас е така, у баба иначе. И да видите колко бързо влиза в релси.
Ако се оставя да ме манипулира, както бабите си, ще стане лошо. Децата много добре разбират кога могат и кога не могат да прескочат границата.
Всичко е наши ръце. Можем спокойно да определим границата и всички да са доволни - без да се дразним и сърдим на бабите, или на децата, или на себе си.

Благодарна съм и на майка ми и на свекърва ми, че са го гледали и ми го връщат живо и здраво.
И моя говори на "бе", ще се отучи, но критики не съм отправяла или поне не в прав текст.
Я си глей живота и не се кахъри за таквиз неща, ще се оправи и след 2 седмици пак ще си бъде твоето детенце.

Много е трудно ,предполагам ... аз испитвах опасения, че ще имам подобни проблеми като тръгна на работа. Тогава нашия педиатър, който чете много книжки по темата каза, че детето има място в главата си и за баба, и за мама, и за всеки поотделно, и ако смятам, че не прави нещо както трябва е достатъчно с авторитетен глас да кажа "това в нашето семейство не е прието" и ще свърши работа . Не му повярвах, но колкото и да е малък моя син и да си мисля , че не разбира - това върши работа.
Опитай!

Другата хитрина, която научих от форума е : като реши да реве и да ме изнервя му казвам , че ме боли  главата и не искам да слушам, ревове, че нямам нищо протива да си поплаче, щом му харесва, но да иде да се нареве в детската и като е готов да се върне. Не вярвах, че ще се получи - но пак работи.

Пробвай и не му показвай, че неговото поведение те впечатлява кой знае колко. Ще те побърка ! Това пак от нашето педи. За сега се справяме с неговия съвет и е нямало проблеми!

Успех!

Права е Анджи, така дейстай и скоро ще се промени. Това им е хубаво на децата че много бързо се адаптират.

И моят син, въпреки че е още малък, доста бързо се разглезва, като отиде при нашите. Те не го оставят да ходи - само го разнасят и го хрантутят. Колкото и да им се карам и да ги умолявам да не го глезят, те не ме слушат - като го оставя при тях си правят каквото искат. Но, като се замисля и моята баба едно време много ме глезеше и това беше очарованието на гостуването там - нещо, като отпуска от нашите    В крайна сметка е хубаво и детето да разпуска от време на време, не може да е като в казарма под строг режим непрекъснато.