Десетокласници 2020/2021

Снаха, зет.. зависи от гледната точка. Знаете вица зо две приятелки. Едната се оплаква от снаха си ,как много харчи, как синът й купува всичко и как не е случил на жена. После другата я пита за дъщеря й. И тя започва да се хвали,как успешно се е оженила ,как мъжът й й купувал всичко,водел я насам натам. Така че зависи от гледната точка.

Масиса,дет се вика,едното го опраЙхме,зетЯ да му мисли.Че мойта щерка ич не  елесна по характер,като нацупи джуките,да не си пред нея.Ако тя ми е снаха,да сме се избили досега,честно.Ама нали си е мое....

Абе,в големия град е по-трудно,знам.Моичкият и още няколко приятелчета ходиха в една пицария,в която набират сервитьори.Веднага ги искат.И по заведенията по центъра,на дюнерите,на сладоледите са масово такива като него.сега,кой колко ги осигурява,плаща и т.н. не знам.Той искаше на пицария да бъде сервитьор,обаче това означава аз да нямам смяна и то в тези жеги.А така обичам да съм си в нас следобед, край басейнчето, да се пека,
 то така или иначе море няма тази година........Та го "кандърдисах" да си остане при нас на работа.
   Вярно е,че има време да работят ,цял живот това ги чака.Но аз използвам всички начини и случаи да набия канче,че ако не учи и не се развива,ще си е на това ниво цял живот.
    Засега ветеринарна медицина мечтае,ама да видим....Нали и зайци гледа...Хахахахаха,ама голяма реклама му направих на набора,все едно му търся булка за женене.Убав,работлив,дОбър.......материално подсигурен......

И аз съм на Марулетка на мнението. Трябва да се научат на труд тия деца и много се ядосвам, че на мойте много им угаждам и няма нещо, което да са помислили и да не им се е изпълнило. А насреща ми малеят нещата. Седи големия вече в сервиза при баща си, но не му плащаме. Мисля, че в повече получава и без това - телефони, дрехи, обувки, все марка да са, да не се излагал. Джобни предостатъчно. Не знам как с 5лв кара госпожица на 22г., но моят хубавец в Ловеч ходи с 10лв на ден, като носи бурканите и кутиите за хранене. Много ми се виждат, ама нали и той да е с хората. Ако пък ще има дискотека, допълнително. Абе разход са си децата, ама дано оценят някой ден. Аз си спомням на неговите години се бях засилила във фабриката за кашони да сглабям решетки. Цял ден жега и пепеляк, накрая пари за 2 сладоледа. Та ми се изпари желанието за работа. Но пък от 19 годишна сама се издържам. Предупредила съм и двамата, че с чукване на пълнолетието да мислят как ще изкарват пари. Не мисля да ги дондуркам до пенсия.

До 40 г ме гледат мама и тати,след 40 г децата.
   Ние отдавна не даваме пари за дрехи и маркови маратонки.Даваме джобни,плюс това,което си заработи.Така си купува,води гаджето на суши,фен е на часовниците,бензин за атв-то,части,сега акумулатор трябва да купува.
   Аз понякога имам желание да купя дрехи,но е само след негово одобрение.А като чуя репликата-ама и аз искам маркови,да съм като другите,директно получава линк за Календжи,от спортдепо,за 20 кинта.
   Аз знам какво носят младежите,сега за РД съм дала нота на сестра му да проучи какви кецик си е харесал,ама не му стиска да си ги купи.Обаче с тия реплики за марките,издивявам.Ама и той се научи как да иска де,не са глупави.

Е, айде сега, малко да ви скандализирам. Аз първият си работен ден в живота го отработих след като завърших университет - дипломирах се, на море ходих и чак тогава. Моите родители нямаше и да ми разрешат да работя, а и почти нямах колеги, които да работят. Т.е. имах някои, но те не успяваха да съвместяват нещата и повечето прекъсваха или влачеха изпити. Баща ми ми даваше джобни (седмични), майка ми ми купуваше дрехи и обувки. Политиката беше - докато учиш - учиш, не се разсейваш с други неща, ние затова сме родители, да те издържаме. Та така - до 23 години ме издържаха. Е, аз си живеех в къщи и парите, дето ми ги даваха, си бяха баш джобни - ако нямам, ще се прибера вечерта и ще има ядене в хладилника, няма да гладувам. Естествено, имах задължения по дома и доста по-малкия си брат, но те се изчепваха в участие в текущите задачи - чистене, готвене, пазаруване, учене с брат ми, съпровождане на брат ми на солфеж и цигулка, търсене на брат ми из квартала. Сега се опулвам като чуя, че дете работи - дълбоко ми е вкоренено, че това е много нередно.  
Нямала съм проблем да започна да си правя сметките на разходите, когато започнах да се издържам сама. Но много зависи от "материала". Историята познава такива, на които им е много удобно да си намират причини и да отлагат започването на работа. Тях наистина родителите им си ги отглеждат, но ето, че и периодът на ученето  може да се тълкува като дискусионен - е ли прието за нормално родител да си издържа отрочето, докато завърши (ако може да си го позволи, естествено).
Наборът няма никакви подобни "работни" мисли. Ако може нещо, да седи на компютъра, да цъка игри и от това пари да изкарва, може да се "събуди" Но засега, ако специално не го повикаш да помогне за нещо, не се надига сам. Освен домашните задължения, текущите. Така съм възпитана, така процедирам и с моите деца. Не знам те как ще постъпват с техните, времето ще покаже.
П.С. на марки не робува, нямам идея защо. Все му е тая дали ще излезе с маратонки от Декатлон за 25лв или блуза, дето е омаляла на баща му след пране. Имаше преди време някаква случка със съученик, който му се подиграл за въпросните маратонки, дето стрували 25лв в Декатлон. Беше му отговорил, че сега с тях отивал да рита (след училище), а онзи, с неговите, скъпите, се прибира в къщи да си ги пази. И казусът е бил затворен,  смея да кажа, подобаващо. Повече никой не го е закачал на тема марки

То и моя преди да отиде в Ловеч, не му пукаше, но там се промениха нещата. Аз маркови неща само промоционални купувам и според мен се изплащат. Маратонки може да са 1 чифт, но качествени и докато не омалеят не се сменят. Сега даже още летни не сме купили, то къде и ходи толкоз. А за издържането докато учи, ОК съм, ще плащам семестри и жилище. От сега и кола си е намислил каква иска.Но за дискотеки и глезотийки ми се ще той да се потруди. Е то едно си мисля, ама да видим какво ще стане. Да са ни живи и здрави.

Мандаринка, и у нас за сега сме така, както го описваш. Обаче, решил младежът, че му трябва нов лаптоп, за около над 3к. Смята колко пари има по карта от стипендии, ми не са повече от 1/7 от сумата... С престорено съжаление ми казва, ехх, ако можех поне 800-1000 лв на месец да изкарам...
Хем ми стана смешно, хем ядно, защото няма представа каква е масовата заплата и как хората изкарват за хляб.
Иначе, онзи ден бях поръчала да изчисти.
Прибирам се, той навън. Започвам го от беседката пред входа, как не може да се разчита на него. Той се врътна и ми обърна гръб. Откачих!
Качвам се у дома, мирише на препарат, подовете чисти, прахта избърсана! Обадих му се, да му се извиня. С тон ми рече, друг път да си меря приказките.

СЛЪНЧО, е що така реагира на детето?!И пред другите ли го увика така?
   Не можеш ли да измислиш нещо,да заработи част от парите?Аз съм сигурна,че ще се кефи много повече.То е ясно,че ако имаш възможност  и си струва,ще купиш лаптопа,ама друго си е да има принос в тая работа.А и така ще схване,че 800-1000 лв не падат ей така от дърветата.За Монтана това е добра заплатка.
 

Мандаринка,изобщо не ме скандализираш.Всеки си преценява себе си,детето,по своите критерии.Изабщо не съдя и не смятам да го правя,освен съседката,дето 22 годишната внучка спи по цял ден,щото била студенКа.
   А и едно време беше друго със следването и ученето,не беше така лесно да съвместиш учене и работа.Сега,повярвайте ми,може.Дъщеря ми работи и учи,до предпоследния семестър.Спря да работи януари месец, за да вземе невзети изпити и да смогне да се подготви за държавен изпит.Но имаха спестени вече пари и можеше да си позволи да учи и да не работи.Ние сме давали издръжка докато учи,но тя изобщо не беше достатъчна да живее на квартира с гаджето.И условието беше,живеете заедно , работите , и тя учи.Това е положението.На почивки ходят,много повече и по-често,а и на по-лукс места,отколкото ако разчиташе само на нашата издръжка.Те имаха свободни от лекции дни,в които нищо не прави.За нея това е загубено време ,вместо да работи и да си изкара някой лев.не във всички специалности е възможно, разбира се. Но приятелката й учи за мед.сестра,и не е спирала да работи-ДМ,Доминос,разни други почасови.
    Наборът бачка,  влече го , интересно му е ,има някои идеи, които баща му му позволява да реализира.Не седи по цял ден на компа,изобщо не го влече даже, няма и да седне да чете книги по цял ден.Задължения в къщи имат и тримата/+ зетя/ .То даже не мога да нарека задължения,просто са научени,че ако тревата е за косене се коси,ако един прави салата, другият слага масата.Ако един отива да си купи сладолед от магазина,ще погледне и за хляб.Ако аз не съм успяла да простра, някой след мен ще го направи.
   След един ултра скъп телефон ,купен от свекърва ми на дъщеря ми,когато беше още твърде малка за такъв,всяка скъпа джиджавка  е с условие-събират си половината пари,другата половина от нас -телефони,таблети,лаптопи,колелета.АТВ си го изработи сам миналото лято.Имахме 5 колелета,наборът ги поправи,излъска,пусна в ОЛХ и продаде.С парите си купи ново,по готин модел.
   Сега само се ослушва на коя баба ще докарат дърва,защото ги внася и реди срещу заплащане.Миналата година едната му беше дала половинка ракия, да се почерпим и ние,+ парите. Хубава ракийка беше.
  Аз,лично за моите деца,не бих ги търпяла да не работят .Може би зашщото можем да подсигурим работа при нас.При нас винаги са работели децата на приятели,ако искат разбира се.Когато се разтоварват камиони,чувалите са по 10 кг.За 1 ч„ вземат 15 лв.във фитнеса вдигат повече,със сигурност.

И аз работех като дете, но то моето не се брои. Тогава снимаха едни пищни новогодишни програми и публиката обикновено беше от децата на изпълнителите и студенти. Хем гледаш от една ръка разстояние звездите (а те канеха и чужди), хем танци, хем си с официална роклА, хем после пари получаваш. И хич не бяха малко за онези години. За един месец снимки заработвахме около една средна заплата. Но беше веднъж годишно.
После, понеже не ме приеха от първи път в желаната специалност, почнах съвсем официално работа. Понеже бях впечатлила с мои писания и с матурата по литература разни хора, ме поканиха в Асоциацията на младия журналист към СБЖ. В 11 клас редовно публикуваха мои неща във вестниците. Бях най-малката в клуба, останалите бяха студенти. И след като завърших, директно ме поканиха за стажант репортер в Младежка редакция на БНТ, заедно с Ирина Цонева и едно момче. Страхотни колеги имах там, с големи имена работех и много неща научих от тях. Когато ме приеха най-после (НАТФИЗ, актьорско майсторство - в онези години се борехме 2000 момичета за 9 места), много щастлива първо казах на колегите си в БНТ. А един редактор, зевзек, само се подсмихна и рече: “Аааа, ти пак ще се върнеш, то е като краста”. Ами прав излезе.
Наборката има спорадични изблици за работа, но повече я мързи. Брат й е коренна противоположност - работлив, инициативен, чак досаждащ. Обаче си знае цената. Започна да пише кодове и поддържа чужди сървъри. Събрал си някакви пари и си направи собствен, закупи машини (нейде в Холандия са ситуирани) и бързо успя да го наложи (за игри е). И оня ден наборката се тюхка, че иска да си купи някаква игра, а той й вика: “Споко бе, ще те черпя”. В пейпал си събрал пари от абонатите. Сега обаче иска да изучи монтьорския занаят, че колите са му слабост. Няма да работи в София, а в близкия до селото град. Но ще трябва да почака. Тук заработва джобни като превежда от и на английски бизнес кореспонденцията на един съсед. Бе оправно е детето. Голямото е над нещата и живее в свой свят.

Аз само писах една друга гледна точка (подсъзнателно възприела като моя, защото така се е стекъл моят живот, но която след осъзнаване на действителността може да търпи промени)  не с цел да се конфронтирам или да съдя някого пък аз Цялата дискусия ми е много полезна, едно "сверяване на часовника". Давам си сметка и за това, че ако студента е в друг град/държава, от самосебе си му се налага да е много по-самостоятелен, а и издръжката е друга цифра. Ако си е в къщи - нещата са по-различни.
Сега, като прочетох Лулу се сетих, че по време на следването съм правила курсови работи за гръцките студенти срещу заплащане. Та не е вярно, че не съм изкарвала никакви пари. Имах едно гадже, което беше в "бизнеса с гърците" (тогава чуждестранните студенти във ВИАС бяха само гърци) и аз покрай него задачи по Статика пишех, но ми харесваше да го правя. С първите изкарани пари купих вечеря и я занесох в къщи, нашите бяха много смутени от ситуацията и им беше неудобно да ядат - много добре го помня. Казаха ми, че това са си мои пари, да си ги харча за мои нужди, а яденето не е моя грижа. А аз исках да почерпя.
Не знам какво ще го правя наборът "някой ден". Надявам се да съм достатъчно с акъла си, да го изритам от къщи и да му спра джобните ако усетя, че му е удобно да си го храним и гледаме, а реално има време и сили да се издържа сам. Щерката е друга работа.
Когато бяха малки, лятото ги водех с мен в офиса (не са се засичали, единият стана на възраст да си стои сам в къщи, другата почнах да мъкна с мен). Та, в офиса наборът висеше само на телефона, таблета, някоя книга от задължителната литература, някоя задача от лошата му майка или сядаше на един оборотен компютър да гледа филм. Щерката още първото лято се научи да чертае на AutoCAD - побърка ме да й покажа как се прави, ама то не е толкова лесно. Показах ѝ линийки, кръгчета,  квадратчета и започна да прави къщи - с триъгълни покриви, прозорци, врати. Колегите ѝ се радваха, който мине, ѝ показваше по някоя команда и се научи да щрихова, да вкарва дървета. Даваха ѝ готови разпределения да реди маси, легла, гардероби, а тя до всяка къща рисуваше и един елипсовиден басейн. Казваха ѝ, че така им помага, върши част от работата им и тя беше горда и доволна.  Отделно, през 15 мин предлагаше да прави кафе, да ходи до близкото магазинче за разни работи - вода, нещо сладко. "Заработваше" сладоледите ежедневно - все някой я пращаше за 2 сладоледа и единият се оказваше за нея. В далечна перспектива, за нея съм сигурна, че ще иска да уплътни дните си с нещо, особено ако може да изкара пари и естествено, ако има време. Е, има време и да се промени, де, тепърва влиза в пубертета. Наборът и преди, и насред пубертета няма признаци, че го влече работния режим, научаване на занаят или желание за пари.
Та така, сипала съм си едно вино от нар (не ми харесва много, ама пАри са се давАле) и си размишлявам за бъдещето ... ха, наздраве, да сме живи и здрави

Боже, какви предприемчиви деца имате! В най-добрия смисъл на думата можете да спретнете един start-up клуб и да помагаме на наборите кой с каквото може - с идеи, със законови рамки. Моето е спестовно и помага из къщи, но се интересува по-скоро от това какви са причините, които водят до висока инфлация или финансова криза на пазарите (вече ме е питал и сме дискутирали тези въпроси), отколкото как може да изкара някой лев. Обича да слуша новини и да се интересува от разни икономически теми - днес например ни пита с какво българските транспортни фирми ще бъдат ощетени ако в Европейския парламент приемат пакета мобилност ( ). Харесва му да гледа и разни научни популярни канали в нета.  Чете с удоволствие и много (Тютюн е вече отметнат). Обича и да играе в мрежа. Помага с някои дребни домашни задължения вкъщи. Знае цената на парите. Покрай стипендията си има собствена дебитна карта, разполага и с нашите кредитни карти, но изключително рядко е искал разрешение да ги използва и винаги първо е питал. Днес, без да знае, че водим дискусия по тази тема във форума, ме посрещна с новината, че негов приятел е започнал работа в известна верига за бързо хранене (вече е на 16г) и при това беше притеснен, че приятелят му има вероятност да се зарази с корона вирус  (приятелчето му има астма), че сигурно ще му е трудно да стои по цял ден прав на крака, че няма да му стигне времето да си прочете задължителната литература  и т.н. Съвсем зряло оценяваше всичко това, което приятно ме изненада, но честно казано искрено се радвам, че имам финансовата възможност да не ми се налага да карам детето ми да работи официално още от сега. Разбирам, че тук си говорим за работа с възпитателна цел, но има много семейства, за които още един доход наистина е от значение, което е тържно когато става дума за деца. Защото те все още са си деца. Помощта за задачки вкъщи или на съседи, не я броя, макар и срещу заплащане. Думата ми е за онази другата, официална работа, която изисква от тях да са редом с възрастните по 6 часа дневно (неофициално могат да ги експлоатират и повече).

И да сменя малко темата, вижте на какво попаднах в съседната 10-класна тема: От 2022 г.: Без конспект с автори и произведения за матурата по литература. Тройката ще е равна на 30% https://m.offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Ot-2022-g-Bez-konspekt-s- … liter_732035.html

Аз ще се самоцитирам от същата тема. Лош преразказ с елементи на разсъждение. По-добре погледнете проектите на сайта на МОН.

Дидева беше пуснала линк в МОНската тема към проектите. Има всички матури на какъв материал ще са, както за ООП , така и за ПП.
На мен матурата по БЕЛ ми се очертава най-малкия проблем.

И аз така и даже знам,че всяко написано нещо е истина,защото познавам на живо детето,а и майката...
Утешавам се,че моето е 7мо на националния кръг на олимпиадата по английски език без допълнителна подготовка и че чете книжки и  излиза насам натам с колело-тоест не харчи пари...обаче дребен ми пили жестоко нервите с какво ли не и догодина може и да го засиля към трудовия лагер на марулетка да види от къде идва хляба
Иначе и нашите не са ми давали да работя докато завърша,пък сега си работя по собствено желание хо 10 часа на ден,даже и повече.

Ами, като отмениха ТВУ-тата, сега Марулета трябва да ни оправя. Че една крушка не могат да завият вече.
Марулетке, да вземеш да организираш “Фермата” за тийнеджъри. Я, колко желаещи има! И подбор може да ти се наложи да спретнеш.