Мен повече ме притеснява зависимостта на авторката от майка й. Бре, голям зор беше да й каже. И сега какво, по- леко ли й стана?
Ако е майката, не е задължително да е признак на зависимост.
- Публикувана: 5 юли 2020, 17:50 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2020, 03:54 ч.
Откраднах
Всъщност, всеки човек би искал да има един, на когото може да довери всичко, когато и ако се наложи.
Ако е майката, не е задължително да е признак на зависимост.
И да, съфорумците много ме изненадвате подкрепяйки крадец, но това си е ваша работа, аз само да си кажа
Това пък къде го видя???? Аз не видях такова нещо. Казахме и да си сърба каквото си е надробила и да си носи кръста, а не да прехвърля тревогите на невинен човек. Това подкрепа за крадец ли е?
Просто ми се вижда нередно да го споделям с приятели .Имам мъж(живеем на семейни начела),но нещата не вървят напоследък .Или обижда ,недоволен за всичко,все е прав за всичко ,не иска да чуе какво му се говори .
Не ми се вижда човека с когото бих искала да споделя .Със сигурност няма да ми олекне ,напротив .
Тамън бях навита да споделя цялата история ,но много от коментарите ме спряха .
Благодаря на всички ,които не ме осъдиха и не ме приеха за изрод .
Не ми се вижда човека с когото бих искала да споделя .Със сигурност няма да ми олекне ,напротив .
Тамън бях навита да споделя цялата история ,но много от коментарите ме спряха .
Благодаря на всички ,които не ме осъдиха и не ме приеха за изрод .
Проблемът е в майката, че е осъдителна и ѝ липсва разбиране, а не в детето, че има нужда от нея.
Това къде го прочете- че й липсва разбиране?
разбиране за какво- че е откраднала дъщеря й, или че се е разкаяла?
И защо си мислиш, че майката не може да осъди лошата постъпка на детето си?
Ако не е способна на това, ще отгледа нещастник, неспособен да различи добро от зло.
absurT, отговора не е сложен - когато разбираш не съдиш. Знаеш защо така е станало (иначе егати разбирането) и не остава какво да осъдиш. Човека е действал според устройството си. Ако ти е близък можеш да опитваш да внесеш промени, да му посочиш кое е лошото в постъпката му, да го моднеш за негово добро, присъдите са излишни.
Къде го разбирането? - майката сменя темата със себе си - тя била разочарована, тя нямала думи. Да е показала разбиране, да е помогнала на дъщеря си с нещо? - с такова встъпление едва ли. Да ѝ беше дала малко вътрешен покой нямаше сега да се тюхка ох нараних я и нея, ще чакам и това да отмине, трябва ми дежурен свещеник по спешност.
И изобщо това да кажеш на детето си, че си разочарована от него....толкова майчинско звучи....
Аз и геноцид да направя, два пъти, майка ми пак няма да ми каже нещо, с което да ме отчужди.
Ами в крайна сметка споделих сутринта .Не беше очарована ,каза ,че е повече от разочарована и няма думи.
И изобщо това да кажеш на детето си, че си разочарована от него....толкова майчинско звучи....
Аз и геноцид да направя, два пъти, майка ми пак няма да ми каже нещо, с което да ме отчужди.
Моето мнение е, че нещата тук са доста ... ами крайни да речем. Моя съвет е да потърсиш малко по-професионална помощ и да поговорите защо си откраднала, как си се почувствала вземайки това решение, защо си си си признала и тази преекспонирана вина.
Ако бе моя дъщеря нямаше да те съдя, а да се опитам да разбера защо се е случило всичко това и защо изпитваш тази крайна вина.
Да, сгрешила си - на всички ни се случва. Чудесно е, че си си признала и върнала парите - това не се случва на всеки, а само на хората със съвест. Да, нормално е да изпитваш срам и вина, но чак пък да мислиш крайни глупости и да се чудиш как ще живееш нататък ..... Ами - постъпила си правилно - сгрешила си - поправила си грешката си.
Само, че при теб нещо емоциите са доста некотролеруеми и крайни ... за това смятам, че трябва психолог.
Ако бе моя дъщеря нямаше да те съдя, а да се опитам да разбера защо се е случило всичко това и защо изпитваш тази крайна вина.
Да, сгрешила си - на всички ни се случва. Чудесно е, че си си признала и върнала парите - това не се случва на всеки, а само на хората със съвест. Да, нормално е да изпитваш срам и вина, но чак пък да мислиш крайни глупости и да се чудиш как ще живееш нататък ..... Ами - постъпила си правилно - сгрешила си - поправила си грешката си.
Само, че при теб нещо емоциите са доста некотролеруеми и крайни ... за това смятам, че трябва психолог.
Тъкмо да кажа на авторката да не казва и тя вече казала.
Според мен има нужда някой да и се накара хубавичко за тая лоша постъпка, да си получи, така да се каже наказанието и да се успокои най накрая. Явно шефовете са подходили много разбиращо и още е гузна. И с право, лошо е да се краде.
Повече никога не прави така, авторке.
Според мен има нужда някой да и се накара хубавичко за тая лоша постъпка, да си получи, така да се каже наказанието и да се успокои най накрая. Явно шефовете са подходили много разбиращо и още е гузна. И с право, лошо е да се краде.
Повече никога не прави така, авторке.
Тъкмо да кажа на авторката да не казва и тя вече казала.
Според мен има нужда някой да и се накара хубавичко за тая лоша постъпка, да си получи, така да се каже наказанието и да се успокои най накрая. Явно шефовете са подходили много разбиращо и още е гузна. И с право, лошо е да се краде.
Повече никога не прави така, авторке.
Според мен има нужда някой да и се накара хубавичко за тая лоша постъпка, да си получи, така да се каже наказанието и да се успокои най накрая. Явно шефовете са подходили много разбиращо и още е гузна. И с право, лошо е да се краде.
Повече никога не прави така, авторке.