Бързо и лесно готвене с малко бебе в къщи!

Мен по принцип ме мързи да готвя, сега пък вечер от 5 до 9 съм навън с малкия, та съвсем.
Все пак - правя таратор или салата. Също така всякакви неща на фурна - пържоли, кюфтета, карначета, крилца, бутчета, готови панирани пилешки или рибни филенца.
Ние в момента избягваме картофите.
Аз въртя ориз тип китайски или ризото като имам настроение - веднъж на две седмици.
Домашните бургери също са лесни.
Допълвам - супа също се готви лесно с бебе. Ръгаш зеленчуци в тенджерата и чакаш.

Аз бих карала на месо, салати, аламинути, скара. сандвичи. Защо ви е лятото да замразявате зеленчуци и готвите засукани манджи. Ще му мислите зимата. До тогава ще влезете в някакъв ритъм.

Много е идилично това да се занимаваме само с бебетата, но не съм сигурна дали в реалността е постижимо. Разбира се че е само най-най-необходимото което просто не може да не се свърши, изобщо няма да се боря за тиквени медали. Но особено с по-голямо дете вкъщи, си трябва някакъв минимум според мен, поне домашна храна (ако и да не е супер завъртяна). Моят син ще е най-щастлив да живее месеци на скара+салата, но майка му не е ОК.

Никак не е идилично. Въпрос на приоритети е. За един е най-важно да се занимава само с бебето, за друг къщата да е оправена, за трети храната да отговаря на определени условия и т. н.
Докато сме наясно, че нашите приоритети не са задължително приоритетите на другите, всичко е наред
Виж, когато решим, че нашите приоритети са общовалидни, става осъждането.
Та така всеки си действа според приоритета и гледа да добута другите неща до приемливи граници.
И затова тук се събират идеи за бързо и лесно готвене

Има жени, които принципно не обичат да готвят и факта, че имат да се грижат и за дете още повече ги кара да смятат, че готвенето е ненужно. Аз готвя не за да се доказвам пред някого, не заради собствено удоволствие, а защото обичам да ям домашно приготвена храна, а не купена от вън или сухоежбина. Дори мъжът ми много пъти е казвал да не готвя и да купим нещо готово от топлите витрини. Еми, колкото пъти съм пробвала, а те не са много, винаги съм оставала разочарована. Отделно, че излиза доста по-скъпо и за постоянно не е решение поне според мен. Не че толкова много искам да си прекарвам времето в кухнята, ама то не е един ден, че да се чудя какво.
Ето, днес малко прегорих заливката на мусаката от тиквички и картофи, докато тичах из апартамента след проходилото ми вече дете. Та, в този ред на мисли явно не съм перфектна. Не се и опитвам да бъда. Покривам минимума от нужното, за да не стоим всички заедно гладни. Бях записала детето на кухня, ами няма такива буламачи. Спрях го и започнах да готвя аз. Той вече яде от нашата храна. За сметка на това съм занемарила чистенето, тъй като съм на мнение, че то в по-голяма степен може да почака.
Не гладя изобщо нищо. Дори дрехите на детето ги гладих само първите две седмици след раждането и спрях.
Може да се готви и да се замразява. Аз замразявам супа в кофички от кисело мляко. Готвя по 3 литра супа и половината замразявам. Идеално се получава със замразен боб, замразени пълнени пиперки. Леща се готви много бързо.
Аламинутите и скарите са ясни, но и те не се ядат всеки ден.

Идилично е, ако имаш второ, какво правим с първото. И не е само за храната. Тази отдаденост се постига не само с приоритети, но и с мнооого подходящи условия. А и не е особенно здравословна, първите месеци ок, но после се развива прекомерна привързаност, която в последствие създава трудности. Но това си е мое мнение, а и май не е предмет на темата.

Какви теории развихте, не е истина...
Някой спомена ли бобови и паста? Също са лесни за готвене.

Споменати са бобовите и пастата.

Имам и две деца, но имам и мъж, които ходи на работа, но винаги намираше време да свърши домакинските задължения. Това бебе все пак не е само мое. А привързаността между бебе и майка му, трябва да е нещо лошо ли? Не ги е срам тези деца, ще се привързват към майките си. Тц, тц...

А привързаността между баща и дете къде остава. На мен понякога, а и на детето, ми е по- добре да ги оставя да се гледат, а аз да свърша някоя от домакинските задължения. Все пак аз цял ден съм била с детето, имам нужда от разнообразие. А да не говорим, че детето реве, докато баща и не я вземе да си играят.
В идеалния свят ще имам чистачка и готвачка, но уви нямаме тази финансова възможност. Така че си изпълняваме ние тези задължения.

Божкее, момичета, спрете се! На състезание ли сме? Една попара със сирене или две яйца на очи, но поднесени с любов са ми в пъти по-вкусни от петстепенно меню, от което ще ми пресядат залците.
       Темата ми е полезна, на всички ни се налага понякога да сготвим от нищо - нещо и за нула време
Бройте попарата и яйцата за такова предложение.

Щом на теб така ти е ок, така действай. Никой не те спира. За мен при толкова малко бебе е нормално майката да поема грижите за него основно. Във времето, когато оставях бебето на ММ не исках да се разсейвам, още по-малко в кухнята, а просто да спя.

Ама как така ще ставате да ходите до кухнята бре, ще се изтощите по пътя и от разсейване ще забравите на къде сте тръгнали! Ястията трябва да ви се сервират на табличка, украсена с роза, в леглото, и ако одобрите поднесеното може да се сетите и за някоя и друга дейност. През това време в жилището се вихрят готвачка и камериерка, бебето е с дойката, а таткото провежда кастинг за гувернантка

Извинявам се на авторката, че ѝ оспамих хубавата тема. Искрено се надявам да се включат още хора със свежи идеи.

Ми не , гледаме децата, ще готвим тристепенно меню и разбира се ще направим по един масаж на крачетата на благоверния, защото нали той е бил на работа, а бебе се гледа лесно... Нищо работа. Аха някоя млада майка си е помислила, че има нужда от сън или просто не се справя- порицание! Как не я е срам?! Тц,тц ... Никаква домакиня не е.

И извън иронията, какво лошо има яденето да се сервира на табличка на една родилка? Нима не е заслужила някой да се погрижи за нея докато тя се грижи за новият живот? ММ често ми носеше яденето на табличка, даже ме хранеше, докато кърмех дъщеря му с часове. Не съм го молила, не съм го принуждавала... Явно си е до съзнание. Винаги е бил доволен от отдадеността ми, като майка и се е старал всячески да ме облекчи.

Може би ти липсва четенето с разбиране. Тетка беше съвсем искрена. Ако и прочетеш предишния пост може би ще схванеш.