Колко от вас се разделиха/разведоха с половинката поради липса на любов (обич) ?

Няма нужда от нова любов, за да не понасяш ближния, но Joy - тези три години разкош смяташ да си ги страдаш до гроб, не че това ти е любовта до гроб Човек като има и иска любов, си живее с нея и си я пази. Кви са тия глупости, на колко години сте да се ровите в кофите на спомените си за някакъв живот с някого, който обаче всъщност не е това, което искате. Или е, но и там нещо цикли и не става тъй, както
Е, страдай си, и следващ живот те чака, спокойно, има време за всичко.

Няма как да смениш мъж, който харесват много жени с такъв , който дори ти не харесваш и да очакваш, че ще си щастлива.

Момичета, аз дори и да се разведа със сегашния си мъж , много се съмнявам в идните години дори да си помисля за друг. Няма значение дори под каква форма- сериозни или не толкова взаимоотношения с индивид от другия пол- о, не! Не мерси. Този си ми остави ясна следа в съзнанието, че понякога по добре човек трябва да е сам. Аз не търся и няма да търся никого. Просто искам шанса да гледам дъщеря си , дори и сама, но на спокойствие. Пак обаче това няма да е честно спрямо детето.
Както и да е. Може би в другият живот тези грешки няма да ги допускам.
Хубав ден на всички!💐

Според мен правиш грешка, като зорлем се обричаш на неудовлетворение. Преоткрии настоящия или търси друг. Миналото остави в миналото.

При JoyJoy86 неудовлетворението й е точно от присъствието на друг. Този Неизживяния преди 10 години, постоянен спътник в ума й и в семейния живот. Изключително некоректно сте постъпили със съпруга си (освен ако ясно не сте му заявили, че го искате заради дете и някакъв социален статус). И при тази силна фиксация по чувства от преди 10 години не виждам и как друг мъж може да ви накара да се чувствате привлечена от него. За да бъдете все пак пълноценна майка ми се струва, че имате нужда от разговори с психолог. Така само страдате, а може да предадете и вина на детето си, че заради него сте водили нещастен живот.

Не разбирам хората, които живеят с призраци от миналото,па макар и голямата любов. Щом не е просъществувала, така е трябвало да стане и това, което получаваш е единствено един непълноценен и неудовлетворяващ живот в настоящето. Отърви се от миналото и започни да градиш живота си сега ,с човека, с когото си или с друг. Много е важно да живеем и да се опитаме да сме щастливи тук и сега.

Joy, изчакай да се преместите в БГ, а дотогава въобще не показвай, че мислиш за раздяла. Когато се преместите в БГ обичайното местожителство на детето става България, компетентен е българския съд и там ще имаш много по-голямо шансове. Разбира се не изключвам съдът да постанови смесено гледане ако бащата е настойчив и с добър адвокат, но няма да си вързана да живееш в Кипър за идните 15-16г (до пълнолетие на детето). В Кипър дори и да се постанови детето да живее с тебе, то това ще бъде на територията на Кипър за да може бащата да има лесен и редовен контакт с детето. Досега не съм видяла съдия да разреши дете да напусне държавата, в която се гледа делото за да иде да живее в друга ако единият родител не е съгласен. Също забелязах, че в съда местният гражданин обикновено се сдобива с повече права, отколкото чужденец с подобно социално и финансово положение и свидетелство за съдимост.

Не зная мъжът ти кипърец ли е или чужденец. Ако е чужденец (в Кипър) имаш леко по-добро шансове, но не и да изведеш детето от Кипър ако той не иска. Зависи и колко €£$ имате, той, ти. Кипър е леко корумпирана държава със шуробаджанащина, подобна на българската.

Другото е издръжката - за детето, за тебе. В България издръжка за жена май няма след разтрогване на брака или е ниска, а в Кипър са по-високи май.

В Кипър е като в България и да изведеш дете, дори за кратка екскурзия, без съгласието на другия родител е престъпление. Това също е важно да се знае и гражданството на детето и бащата нямат значение.

Казваш, че искаш да си гледаш детето на спокойствие. Ако мъжът ти е лепкав и иска да сте непрекъснато заедно  можеш да поговориш с него и да му обясниш, че имаш нужда от лично време. Да правите заедно това, което доставя удоволствие и на двамата, а всеки да си прави сам това, което не интересува другия. Няма да го заобича повече от това, но поне няма да ти е на главата непрекъснато.

Аз мисля, че ще си по-добре сама с детето, защото не можеш да го търпиш. Ако имаше намесен друг мъж щях да ти кажа да изчакаш.

Джои, аз пак не разбрах, с какво толкова те дразни мъжа ти?
Сигурно не е като предишния, ама това не значи, че е лош.

Сигурно това е да не си изживял предишното и да си се втурнал в новото.Уж за добро,пък все назад гледаш.
Може и други да са и проблемите..
Но чета за една любов- неизживяна и не преживяна.
В такава ситуация..отсрещния,какъвто и да е няма шанс.
А на Джои съчувствам. Търпение и най-доброто решение и желая.

Пак се включвам, преди няколко страници писах, че се развеждам. Знаете ли, смятам се за интелигентна, имам висше образование и разностранни интереси в много сфери на културата и обществото. Обаче, едва когато станах жертва на физическа агресия, осъзнах, че домашното насилие не е само побой. Голяма част от него е и вербална - обиди, закани, заплахи, психически тормоз, ограничаване на социалните контакти. Живеех в такава токсична среда три години. Предполагам, че дълбоко в себе си съм го осъзнавала, но го отричах до последно. Като типична жертва обвинявах постоянно себе си, търсех вината в моите постъпки, откривах и преувеличавах и най-дребните си грешки, за да го оправдая. А съпругът ми има типичният профил на домашния насилник - първоначално бяха леки скандали, включиха се обиди, после ограничения, отчуждаване от средата ми, налагане на неговото мнение, след това закани, заплахи. Между другото нямах право да общувам с хора, които не е одобрил, както и ме възпираше да си виждам родителите. По едно време се появиха и леки подбутвания, удари, дърпане. Заплахи, че ще ми вземе детето. Закани, че ще ме нарани.
Мълчах, търпях - уж в името на детето, уж с надеждата, че ще се вразуми. Е, уви, такива хора не се вземат в ръце. Не се подобряват, не спират да причиняват вреди с актове съответно на психически тормоз и физическа агресия.
Накрая, след последния подобен скандал, ме изгони от жилището, в което живеехме, не ми позволи да взема детето и ми нанесе телесна повреда. Вече 20 дни живея в страх, безпокойство и тормоз. Не ми позволява да взема сина си и никой орган не може да ми съдейства. Закрила на детето имат само консултантски правомощия, а полицията може да ми съдейства, ако има съдебно решение.
Чакам си делото след две седмици за привременните мерки и стискам зъби.
Цялото това нещо го написах, защото тук очевидно пишат жени, които обмислят раздяла по един или друг начин. Моята молба и съвет към вас е да помислите дали и вие не сте били в подобна ситуация - жертва на домашно насилие във вербален аспект.
#НеНаНасилието

Неизвестна16,много сили ,а после спокойствие и щастие ти желая.
Това,което описваш е кошмар.Дано повече жени те прочетат и ако се познаят, да придобият смелост да се откъснат.
Аз познавам само една жена в такова положение и не знам дали ,някога ще има смелост да го промени.Малкото и дете вече завърши средното си образование.Когато аз се разделих със съпруга ми ме пита "Защо не може ли да оправите отношения"А при нас беше безобидно,в сравнение с вас.
Питах я ,а ти защо стоиш? Тя е на антидепресанти..
И не..Не иска.

Може би " дразни" не е точната дума.
Психически някък си ми въздейства. А аз как му позволявам не знам.
Постоянно съм виновна за нещо.В скандали ми казва- ами махай се, ама детето остава при мен. Все е недоволен , каквото и както и да го направя. Ако имам идея- винаги ще намери нещо негативно, с което първо да ми среже крилцата " а това няма как да стане", ревнува адски, закрих чак профила си във фейсбук заради него, ако загледам някого - що го гледаш, ( отварям скоба , че по време на бременост даже и чанти тежки съм носила, и забележки са ми правени защо не е изчистено.В смисъл не бях чистила 2дни...8ми месец😳  още тогава нещо в мен ми каза- Бягай далеч ама....)
Станах вегетариянец , готвя за вс поотделно, но никога няма да бъде окей с моята храна или да иска да експериментира. Мързи го да направим нещо различно като цяло. То не е мързел , а по скоро апатичен. Свикнал е с една рутина , която никакъв шанс да разчупя!
Сега ще ме попитате - абе като се жени, къде бля... ами аз ще кажа категорично- той не беше такъв. Може би и аз  ...

Джои така както го описваш ми прилича на досадата от семейния живот. Аз също съм се чувствала като теб. Това може да се промени само ако промениш себе си.
Аз например мразя да си стоя вкъщи. Дразни ме тоя битовизъм, мъж т ми реагира на моите нерви, горе-долу по твоя начин, но за щастие не е ревнив и постоянно ме праща да вървя някъде с приятелки, абе въобще да не си стоя у дома и да му пиля.
Слава на бога и на чистене не държи, щото то у нас често няма къде да се стъпи буквално, а живеем в огромна къща, това ако бяхме в двустайно жилище, не знам как щяхме да живеем.
Аз си решавам проблема с работа, която ме радва, децата ги бутам той да ги гледа.
Отчитам факта, че все пак ги гледа, само и само да не повишаваме тон. Той истерии не може да трая, аз инертност и блеене в една точка. Та както виждаш браковете са трудно нещо. Ти решаваш дали ти е по-важен брака и се стараеше да намериш баланс.
Разводът също е вариант. За мен не е. Защото той гледа децата, за да мога аз да излизам / което ми е предпоставка да съм щастлива/.

Джой, сигурно и затова още не си преживяла бившия. Този човек така както го описваш не се грижи много добре за теб. Как да не те дразни и как да го обичаш? В такива моменти жените се обръщаме назад във времето, в което сме били обичани, въпреки другите проблеми, които сме имали.  Ако беше с някой добър и грижовен досега 100 пъти да си забравила бившия. В твоите очи не си намерила нещо по-добро и затова така си се вкопчила.

Уейв, ужасно си права...