Колко от вас се разделиха/разведоха с половинката поради липса на любов (обич) ?

Много ми е интересно, като се обръщате към времето, в което сте били обичани, какво точно търсите там.
Били сте обичани? Да бяхте си стояли там, защо сте си ритнали късмета?

Ами, не е ясно доколко наистина е била обичана след като й е изневерил, но явно пак се е държал по-добре с нея, отколкото сегашния.  Хората ако са нещастни се вкопчват в някакви познати и минали неща, които идеализират и романтизират.
Миналото е нещо, с което сме свикнали, то е безопасно и не може да ни изненада с нищо. Много по-лесно е да се обръщаме назад и да го идеализираме, отколкото да се изправим срещу сегашните проблеми и да ги решим.
И аз някой път се хващам да мисля колко по-добре беше в гимназията примерно (реално не е вярно), защото в момента не се чувствам щастлива в социален план. Ами, вместо да гасна по младините и да казвам колко е било хубаво, защо просто не се отворя пред света и не почна да общувам повече? Защото е трудно и изисква усилия.
Някакъв защитен механизъм ли е, дори ми е трудно да обясня.
Но мисълта ми е, че не мисли за него защото е идеален и й е истинската и единствена любов. Щом са минали и години, най-вероятно представата й за него вече не е реална. Просто трябва да спре да бяга от проблемите, да поеме отговорност и да ги реши. Страшно е, сложно е, но само така ще спре да гледа назад.

Аз пък /освен себе си/ друг човек /Мъж или жена/ идеален не съм срещала в живота. Всички са ми пълни с кусури. Та в тоя аспект  Джои не я разбирам, какво се е вкопчила. От никой нищо не става, оня е същия като настоящия. Абсолютно съм сигурна.

Ами, да, със сигурност не е идеален. Но с годините сме склонни да идеализираме, особено щом човекът не ни е пред очите. И аз съм го правила с един бивш. После се сещах как ме лъжеше и как ме заряза накрая, та ми мина страданието по него. Вярно, че отне време, но пак ми мина. Някои хора забравят за лошите неща, за да се съхранят или за да запазят поне нещо хубаво от миналото. Донякъде така е по-добре, отколкото все да се сещаш за лошото и да съжаляваш, че ти се е случило.

Не знаеш колко добре те разбирам. Тежко ми е да пиша по темата, не знам дали ще ми повярваш на голия съвет, но:
Не пренебрегвай дълго това нещо. С времето все повече си затваряш изходите да излезеш цяла.

Джой, все едно описваш моя мъж. Първоначално и аз му бях виновна за всичко, постоянни упреци от битов характер, следене в социалните мрежи, непрекъснато ограничаване, недоволство, налагане. Премина към обиди, закани, заплахи. На всяко спречкване или скандал ме гонеше, заплашваше ме, че ще ми вземе детето.
Това не е здравословна връзка. Това е тормоз. Пожелавам ти нещата да се развият по най-правилния за теб начин.

Постоянно на скандол това ме заплашва. И ми казва да се махам, прав ми път. Все едно съм никоя.
Уейв, много добре го каза. Човек когато не е щастлив , може би някъква защита отключва и бленува по някъкви моменти да се върнат , защото е бил щастлив.
Много заровихме въобще това минало. Не ми е приятно постоянно да го коментирам , а и не считам за необходимо. Та , нали в настоящето живея... проблема е , че ми писна някой да ме "държи" с детето. Просто е ужасно!
Това е накъкъв вид тормоз

Това са явно някакви много специални мъже. Повечето мъже обаче са лесни: искат мусака + едно друго нещо и са кротки и доволни, а жената до тях грее от хубавото отношение, което получава насреща.

Момичета тия скандали как ставят. Вие ли ги провокирате или са ей така от нищото. То мъжът ако не го дразниш, ще лежи на дивана целият ден и няма да му се чуе глас. Де да знам, поне тия с които аз контактувам са така. При нас скандалите са защото децата дразнят с лигавщини.

В началото всички искат това, но по-късен етап настройките им се разцентроват, а като ги удари и критиката......мани

Това че те държи с детето си е в твойта глава. Няма съд в света който ще лиши пеленаче от майка му.

След поста на Джои..тази формула хич не я виждам..
Това ,което ти казваш ,Жребче е  ,когато цари хармония и любов:)

Хармонията е следствие от някакви хубави неща между двамата. Тя не се поражда от въздуха, преди хубавите неща.

И аз мисля, като Жребчево, мъжът ако не го тормозиш, даваш му секс и храна, няма да каже гък. Авторката не е щастлива със себе си, ама не ще да каже какво и липсва.
Когато моите деца бяха на възрастта на нейното , на мен ми липсваха работата и приятелките.
Аз Кипър го свързвам с Агия Напа, плажове, мъже. Ако имам пари, детето на ясла и аз по цял ден на плажа. Ич ми и не е, мъж т ми какво говори. Прибирам детето, правя вечеря, секс и си лягаме.

За съжаление не си права. В чужбина настойчив баща с пари и добри битови условия може без проблем да бъде назначен, така да се каже, като основен отглеждащ родител. Това не значи, че само той ще има родителски права. Майката си остава родител с родителски права, но има само право на някакви, един или два уикенда месечно и 20-30 дена ваканция.

Дъщеря ми имаше съученичка, която се виждаше с майка си само навън, защото жилището на майка и било неуредено, малко, с мухъл в банята и нямало условия. Ваканциите бяха само във Франция, защото бащата беше изразил притеснения, че бившата може да отвлече детето в държавата от която е. Тя отиде за пръв път в държавата ма майка си чак като навърши 13 или 14г.

В същото време друг неин съученик живееше в малка гарсониера с майка си и никой не питаше защо живее там и не е ли вредно за здравето му. Неговият баща не се интересува къде и как живее.

Joy, нямам опит с подобен на твоя мъж, но мисля, че трябва час по-скоро да идете да живеете в България 😎. После каквото сабя покаже.

Кипърец ли е това чудовище? Знам от женени за кипърци приятелки, че обичат готвено, но не карат жената нито да работи, нито да чисти в къщи. Повечето си имат домашни помощници. Да не е арабин? Имах позната тук, която се ожени за египтянин и отиде да живее в Кипър. Откакто забременя мъжът и почна да недоволства и да и говори само за чистене и готвене. Тя е хитра и си отиде в Украйна, а после дойде тук, но в социалните мрежи се прави, че живее в Украйна. Още я преследва гадта.